сряда, 25 май 2016 г.

ВОЛЖКА БЪЛГАРИЯ БИТКАТА ЗА БОЛГАР, БИЛЯР И КАЗАН


                                                               Прочети тук: ВОЛЖКА БЪЛГАРИЯ.doc    Източник: Emil Andreev


Старите автори за Готите. Кои са Готите?

Кои са древните Готи?

Готите са древно население на Европа, които са известни с превземането и плячкосването на Рим в 410 AD. Преди да тръгнат да завземат Европа заедно с Хунската инвазия, те са населявали Балканския полуостров и Скития. Техния произход не е доказан, но модерната наука, поради огромното влияние на Готската култура в Западна и Централна Европа е приела, че те принадлежат на Източно-Германските племена, коетоникой от старите автори, както ще видите не споменава.
По ирония на съдбата, обаче, готите имат заслуга за запазване на римската култура. След превземането на Рим, група готи се премества в Галия (в днешна Франция) и Иберия и формират Вестготско кралство. Това царство в крайна сметка ще въведе католическото християнството, римските художествени традиции и други аспекти на римската култура, и ще ги наложи в цяла Западна Европа, заедно с Готическите Катедрали. Последното Готско царството пада от маврите в 711 г.
                                                               Науката не знае от къде са дошли Готите нито е доказала, че техния език е Германски, но това не пречи да ги слага под племето на Германите. Обаче според най-старите писатели, които ги споменават, те са гети, т. е. стар скитски народ. Тези гети според готския историк, писателя от VI век, Йордана, били излезли някога из Скандинавия и се установили на север от Дунава и Черно море. Територия, населена от Тракийското племе Гети от древността. Тук те във втората половина на четвъртия век били нападнати от „Хуните“, та минали на юг от Дунава в Римската империя.                                                                       

Улфила превежда Библията на Готски

Улфила или Орфила (ок 310-383) е родом от Никопол до Велико Търново, днешна България. „Готът“ Улфила съставя азбука и превежда Библията на нов език – „готски“. Германия го почита така, както ние почитаме Кирил и Методий – като създател на германската писменост и основоположник на германската литература, но в Германия тази азбука не се използва. Използваме я ние в България, където е съставена, използват я и други страни в Източна Европа.
Готска азбука на Урфила
                                                                                   
 Българска Кирилица, използвана от „славянските“ ни братя                             
Готите, за които Улфила е превел Светото Писание и чийто владика той е бил, са останали да живеят в Никопол (днешно Търновско) и след заминаването на Теодориха за Италия. Улфила е умрял в Цариград и е оставил на Балканския Полуостров свои ученици. Освен това готският език е говорен и от гепидите, които са се ползували от Улфиловия превод и които на никъде не са заминали. Та сега се пита, защо остатъци от този готски език да не се намират в отечеството на готите (днешна България и Влашко). 
                                                             
Бронзов печат с името Урфила и монограм.
Филосторгий, който е живял през IV в., казва, че Улфила направил писменост и превел Светото писание за християните в Гетия. Същите гети св. Йероним (IV в.) нарича хуни и пише, че хуните (покрай Дунав) учили псалтира.

Император Константин Велики е съградил укрепените градища в Мизия: Силистра, Преслав, Плиска и Констанца за тези скити или гети, които по Улфилово време са се казвали и готи.
Прокопий и други негови съвременници делят скитите на хуни и готи, а Теофан и Никифор – на хуни и българи; наричаха впрочем готите българи, от което излиза, че Улфила е бил превел Светото Писание за българи и че Константин Велики за българи е бил построил горните градове. За поселниците на Долна Мизия Улфила е бил превел Светото Писание. Той го е превел и за гетите или хуните отвъд Дунав, защото св. Йероним пише, че хуните по негово време учили псалтира.

Улфиловият ученик Авксентий, който е бил владика в Силистра, пише, че Улфила бил диктувал, а те, учениците му, преписвали. Това е станало между 333 – 339 г.                                                           
Черквата на Урфил – покрай Преслав  

Готите, споменати от древните автори


За стар Дунавски скитски народ счита готите Прокоп, секретарят на Белизаря във войните му против готите. Той, като говори, че варварите нападали на империята, пише:
„По-преди, както и сега, това бяха повече готски племена. Най-големите и най-прочутите бяха готите, вандалите, визиготите и гепидите. По-преди те биваха наричани сармати и меланхлени, а някои ги наричаха и гети. Те, както отбелязах, се различават едни от други само по име, иначе по нищо. На всички кожата на тялото е бяла, косата руса, ръстът висок и лицето хубаво. Те се подчиняват на същите закони и изповядват същата вяра, именно арианската. Също имат и един език, готския. Аз вярвам, че първоначално са били един народ, а от сетне са се разделили по имената на своите водители. От старо време те седяха по Дунава. След това гепидите заеха местността около Сингедон (Белград) и Сирмиум (Хърватска Митровица на реката Сава) и от тая и от оная страна на Дунава, дето те още в мое време живеят“. (Рrосор. Bg. I, 2).
Освен това в съчинението си за готските воини Прокоп пише:
„Отвъд Меотидското езеро и провлака, близко до самия бряг, живеят тъй наречените тетрахстински готи, за които тъкмо що говорих, по-натам готите, визиготите, вандалите и други готски народи. Те всички се наричаха и скити, защото всички народи, които живеят по онези места, носят общото име скити. Някои от тях се казват сармати или меланхлени (чернодрешковци) или другояче някак си.“ (Рrосор. Вg. IV, 5).
Готски войник, с вълча кожа. Символът на Гети и Даки е вълкът, както и на Българи. 
Писателят от трети век Дексип, който в 269 г. отблъснал готите, които нападали Атина, е озаглавил книгата си върху готските нападания Σκυθικα, т. е. счита готите за скити. Зосим, който е бил адвокат на Аркадия Хонория (IV век), знае готите само под името скити.
Скитският характер на готите обаче най-добре ще се разбере пак от Йордана. Йордан като разправя, че излезлите из Скандинавия готи дошли чак до Скития, пише:
„Той споменава само Магога от техния род и казва, че по произход и по име те са се наричали скити (haec vero quae diximus de gente Gothorum principia cur omniserit, ignoramus: sed tantu Magog commemorans, Scythas eos et nacione et vocabulo asserit appellatos“). Jord. IV. 29).
Св. Иероним, който е по-млад съвременник на Амбросия (331–420), пише: „А в същност всички учени наричат готите повече гети отколко Гог и Магог. Те са седем племена, за които се казва, че са от рода на Яфета, живеят на север“.
Все по това време говори почти същото за готите и Св. Августин (род. 354 г., а запопен в 392 година). Той пише: „Тези племена, които се наричат Гог и Магог, не трябва да се разглеждат като някакви варвари в някоя част на света, или пък ако някои поради първите букви на тяхното име ги считат за гети и масагети, или за някакви други чужденци, отделни от римската власт“.
Свети Августин прочее не е считал потомците на Гога и Магога (готите) за нещо отделно от Римската империя.
Съпоставяйки тези данни, явно излиза, че готите не са нищо друго, освен старите скити или гети. Понеже Йордан извежда Магога от готите, то е явно, че под готи той е разбирал старите гети или скити. Неговите думи в случая не са нищо друго освен израз на онова, което са писали по-старите от него писатели, от които той се е ползувал. Тези негови готи, като се споменават още от Аблавия, Иосифа и пр., са старите Дунавски жители, гетите, а не са някакви си в историческо време излезли из Скандинавия „германци“.
Че готите са гети, т. е. стари Дунавски жители, се говори изобщо от всички стари писатели. Йордан, освен че пояснява това на няколко пъти, е и озаглавил съчинението си: De origine actibucque Getarum (за произхода и делата на гетите). А Иордан е авторитетен в случая, защото той сам е гот. Дядо му Пария е бил нотариус при Кандака, скитския (готския) княз. При сестриния му син Баца е бил пък сам Йордан нотариус, както той сам разправя. (Йорд. Гв. 265–266). А като свършва своята готска история, Йордан пише, че сам е гот:
„Да не се мисли, че аз за доброто на тоя народ съм притурил нещо, понеже аз сам произлизам от него, освен онова, което съм научил. Аз и тъй не съм взел всичко, каквото се пише и разправя за тях, понеже аз не излагам това нито за тяхна слава, нито за славата на техните победители“. (Jord. Гв. LХ, 315).
Готска Архитектура в Западна Европа. Катедралата в Бургос, Испания. 
За готи счита гетите и по-старият с около един век от Йордана и твърде авторитетен писател, от когото Йордан се е ползувал, Касиодор. Той собствено в известните му до сега съчинения нарича готите готи, обаче на едно място в неговите Variis (IX, 31) готският крал Витигес нарича готския народ „geticus рориlus“, от което излиза, че готски и гетски е все едно за него.
За гети счита готите и испанеца Paulus Orosius, роден около 390 г., от когото се е ползувал Йордан при съставянето на своето съчинение. Говорейки в своя „Epilogus historiae Amazonum“ за старите гети, той казва, че те сега са готи: „Modo autem Getae illi qui et nunc Gothi“.
Гръцкият писател от четвърти век, роден около 364, Фисторгий. В извлеченията от неговата история, които е направил Фотий, като се говори за първото преминаване на готите през Дунава, се казва:
Те дойдоха от средата на Скития на север от Дунава. По-преди се наричаха гети, обаче сега са известни повече под името готи“. Понеже Филосторгий извежда готите из Скития, то е явно, че той ги счита за скитски народ.
Клаудий Клаудян, който е роден във втората половина на IV век, ни описва нахлуването на Алариха в Италия. Според него Аларих е нахлул с гети, а за готи нищо не говори. Не само това, но той говори тук за гетите заедно с другите стари Дунавски народи: сармати, даки, масагети, ала¬ни, гелони, които се споменават още от Херодота, което показва, че той тук има предвид старите гети, а не някой си в историческо време дошъл народ.

Германци ли са Готите?

Готите не са германци, а са гети и според Тацита, Страбона, Птоломея. Според Страбона гетите са живели на изток от суевите, които се считат за германци. По тоя случай той казва:
„Южната част на Германия, която е отвъд Елба, опира до суевите; след това непосредствено до тях е земята на гетите, която в началото е тясна и се простира по Дунава с южната страна, а със задната страна – до полите на Херецинската гора, като обхваща част от самите тези планини, след това се разширява на север чак до тирегетите“.
Според Страбона, оттатък Суевия по течението на Дунава, западно до Херецингската гора са живели гетите. Според Тацита на същото място оттатък Суевия са живели готите, а според Орозия там била Готия. Нещо повече, Тацит, който се счита за специален германски историк, изрично твърди, че готите по език не са германци. Очевидно тук става дума за негерманското племе гети.
Царството на Готите
Би трябвало да се обърне внимание на Тацитовия израз: „Галският език на готините и панонският на озите показва, че те не са германци“ защото той досега не е схващан правилно. Под думата „галски език“ се е мислело езикът на някакъв си неизвестен Панонски народ, когато всъщност това не е мислено. Под думата „галски“ тук се разбира „панонски“, „дакийски“, защото Панония и Дакия често е наричана от старите писатели Галия. Тъй напр. Созомен (IV век след Хр.) пише, че ставали сражения между Магненция и Констанция в Галия, когато те всъщност са ставали в Панония.
„Като се основавам на мненията на старите гърци, които схващат северните народи под едно и също име скити или номади, както се наричаха от Хомера (Омир), а с време, като се изучил севера, захванали да ги казват било просто келти (Κελται) и ибери (Ιβηρει, северняци), било смесено келтоибери и келтоскити и понеже те от начало от незнание са давали на отделни народи едно и също име.“(Strabon I, ІІ, 27.).
Според Страбона прочее старите гърци, до дето имали по-ограни¬чени понятия за северните народи, ги наричали скити или номади, но когато се запознали с тях по-добре, те взели да ги викат келти и ибери. И тъй Страбон е ясен, че келти и скити е едно и също. Ето защо Тацит казва, че скитският народ готи е говорил галски.
Римският император Гай Юлий Вер Максимин, известен като Максимин I Тракиец, или още като Максимин Трак. Родом от Мизия. Според История на императорите е син на гота Микас. Наречен от Рим Трак.
И тъй, според свидетелствата на всички стари писатели, готите не са германци, а са стар скитски или Дунавски народ.
Източник:Българската Асоциация