събота, 24 ноември 2012 г.
ОТКЪДЕ ЗАПОЧВА ИСТОРИЯТА НА ЕВРОПА
Най-сетне се роди. След 12 години непрестанни проучвания, разкопки, запознаване с работата на всички български праисторици и последните открития в световната праистория. Направих справедливо, логически непротиворечиво и научно достоверно изследване на тема "ОТКЪДЕ ЗАПОЧВА ИСТОРИЯТА НА ЕВРОПА", петата ми книга от поредицата "Тракийската Атлантида".
И в нея остан
ах привързан към изключителните научни постижения на проф. Петър Детев, два пъти "Почетен гражданин" на Пловдив, учен проучил българската част от Тракия открай-докрай. Успях да допълня чрез неговия уникален метод праисторията на Родопите и Странджа-Сакар, изключително важна част от балканската, европейската и световната праистория, места осъществили развитието на най-старата европейска култура по пътя й към първата цивилизация в света. Места дарили местните хора
със суровини направили разликата между Балканите и останалия тогавашен свят. Отново уникалния метод на П. Детев да датира праисторическите паметници ми позволи да прогледна в най-обърканата част от тукашната праистория - случилото се в Крайбрежието и появата на цивилизационните центрове в северното крайбрежие и дунавската равнина в края на неолита, които разцъфнали с невероятна мощ през енеолита.
Така, в стил "популярна археология", но при пълно съблюдаване на научната аргументация, книгата коментира наскоро появилото се в световнип научен елит мнение, че "От Балканите е започнала европейската култура", че нашите земи са дали начална основа на културата на Стара Европа. Уникалното в нея е откритието, че местната балканска култура е родена в Тракия, в Поречието на Марица и оттам тръгва нейното пътешествие из Балканите и Европа. В помощ на анализите привлякох ред нови технологии и методики. Предчувствието на проф. П. Детев, че всички прояви
на хората са дирижирани от климатични, природни и геологични промени и катаклизми превърнах в закон за представяне на историята. Всяка от представените епохи се предхожда от популярно описание на околната среда, в която се е проявявало поведението на тогавашните хора.
Неочаквано и за мен този подход даде удивителни резултати. Върна часовника и компаса на точните им места, откъдето откритите културни паметници бяха лесни за обяснение. Последните постижения на модерната генетика също създадоха един могъщ и точен маркер обрисуващ големия етно-културен комплекс, който е възникнал тук от седмото хилядолетие пр. Хр. насетне и е управлявал разбирателството и прогреса.
Популярната монография се състои от 5 книжки (Петокнижие), богато илюстрирани. Всяка от тях открива нова страница в разбирането ни за началото на човешката история и за първата цивилизация в света. Публикуваните резултати са извлечени чрез нови методики - модерната генетика, уникалния метод на проф. Детев за датиране на праисторически паметници, георадарни и GPS/LRS изследвания на поведението на тектоничните плочи, предизвикали парадоксалния катаклизъм превърнал митично езеро в днешното Черно море. Тези модерни изследвания сочат, че Всемирния потоп, унищожил уникалната първа цивилизация е бушувал край нашето крайбрежие. Какво е общото и дали са два потопите описани от стария библейски завет/епоса за Гилгамеш и Платон ще разберете в
тази книга. Но тя казва нещо повече - Защо и Как се е случила тази всемирна трагедия.
Помирих популярното изложение с научните факти и интерпретации, благодарение на работата си с всички български и чужди праисторици. Книгата събирах с години и освен многото рисунки и илюстрации има и 32 цветни табла с всички открити досега артефакти. Бих я нарекъл още: "Откъде започва българската духовност и идентичност".
"Дълги години робувахме на нечисти внушения за миналото на Балканите, човешката история и първите й стъпки. Всяка хипотеза за местен произход на палео-балканското население и непрекъснатост на местните култури бе подлагана на унищожителни съмнения. Това жестоко обърка хората и те се чувстват като... подхвърлени. Обявяват ги ту за безименни пришълци, ту за тракийци, прабългари, славяни. Произходът ни - нагаждан спрямо политическата конюнктура, бе ту тюркски, ту памирски. Идеше от север, изток, юг, въртеше се в кръг до несвяст. Но преди 2 години научният свят отсече:
- От тук е започнала историята на Стара Европа!
Наш археолог през целия си научен живот твърдеше, че “населението ни е местно, със своя оригинална култура, довела го до първата цивилизация в света...”.
Всички знаем за странното пропадане на възходящите балкански култури в началото на бронзовата епоха. Изследвахме прецизно причините за това. И открихме изгубения Стар свят, наречен от Платон АТЛАНТИДА!
Удивителен резултат, с който предстои да се срещнете.
--------- Йордан Детев
Греши ли д-р Ганчо Ценов?
Автор: balkanec
Някои примери, защо ако искаме да си съставим мнение за изследванията на д-р Ценов, трябва да четем и самия него, а не само тенденциозни извадки на "опровергаващи го".
Той е един от най-големите ни историци, които изследват местния, балкански произход на българите - за разлика от привържениците на версията за чуждия ни произход.
Забравеният д-р Ганчо Ценов
Става дума за един достоен българин, който посвещава целия си живот на изследвания за древната българска история. И за изключително прецизен изследовател.
Д-р Ценов е полиглот, който изучава и познава древните езици и превежда историческите извори директно от оригиналите. Известно е, че изхарчва цялото си състояние, което никак не е малко (жени се за богата германка) за огромните такси за достъп до Ватиканската и други библиотеки, където ползва изворите в оригинал - нещо, за което повечето историци могат само да мечтаят.
Вярно е, че има разминаване между мнението на официалната школа и на д-р Ценов за местности, които описват древните автори. В случая не става дума, че Ценов "не познава" официалните гледища, а че ги опровергава въз основа на самите извори.
Затова да се говори, че Ценов бил "неграмотен" е несериозно.
Различията са за:
- Местонахождението на скитите, според старите автори.
- Има ли планина на Балканите, която древните автори наричат с името "Кавказ".
- Пътят на митологичната героиня Йо, според легендата превърната в крава.
- Мястото на рождения град на Ахил - Мирмикион - край Меотидското езеро.
- Кимерийския босфор, който според официалната днешна версия е Керченския проход на Азовско море - в северната част на Черно море, а според Ценов е именно стария Босфор в Тракия.
Те са свързани.
Нека видим някои от доводите, с които д-р Ценов отхвърля официалните версии:
Старите автори за планина с името Кавказ на Балканите:
Съвпадение на имена на местности не е рядко. така има Мизия и в Анатолия и на Балканите. Името на областта Витиния в Анатолия съвпада с това на местността Витиня у нас. И пр.
ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ - Г. Ценов
"Българите имат връзка със скитите, но според гореописаната теория, това не противоречало на техния турски произход, защото скитите живеели на север от планина Кавказ и във всеки случай били източен народ. Как се е стигнало до идеята, скитите - старите обитатели на Балканския полуостров - да бъдат обявени за азиатци, с това няма да се занимаваме. Ние искаме да обърнем внимание на това, че старите писатели, дали ни информация за скитите и Скития, „под скити” са разбирали старите обитатели на Балканския полуостров.
Страбон (1 век пр. и след Хр.) пише че, планина Кавказ, където са живеели скитите, застъпва земята на албанците (ХI. IV.1). Когато от Бриндизи се пътува през Епидамн (Драч, Дурацо, Дирахиум), се стига до планина Кавказ или Керауния.
По отношение на понятието Скития и скити, достоверен свидетел е римският поет Овидий, заточен в Скития.
Скитските племена, обитаващи тази страна и между които той е живял, са се наричали беси, гети и одриси.
Скитският град, в който Овидий е живял, е бил гетският град Томес.
Живелите през 9 век гръцки писатели, като патриарх Никифор и хронографът Теофан, върху чийто думи се опират не-българските учени при определяне произхода на нашия народ, повтарят горното твърдение на Прокоп за хуните, като го отнасят за българите. Най-старите селища на хуните и българите според тях се намирали на меотидските блата до кимерийския босфор при земята на сарматите и иберийците и до Кавказките планини. Там се намирала стара, велика България.
Страбон (I в.пр.Хр.) идентифицира Кавказ с планината Керауния в дн. Албания и Македония.
Страбон пише:
„В Кавказ живеят иберии и албанци, сармати, скити и ахейци”.
Очевидно ахейците няма какво да правят в днешния Кавказ.
"Херодот пише, че Херкулес е родоначалникът на скитите."
В този кратък обзор Ценов не дава повече подробности.
Но се аргументира подробно тук:
КРОВАТОВА БЪЛГАРИЯ - Г. Ценов
"Златарски си мислеше, че като поставя Кубратова България до Кавказките планини, ще може да спаси поне нещо от азиатщината на българите. Това обаче не можа да стане по много причини.
Най-старият автор, който пише, че хуните някога са живели покрай Кавказките планини, е Прокоп. А Прокоповият Кавказ, покрай който са живели хуните, се е намирал в Тракия и Илирия, а не в Азия.
Прокоп пише:
"От подножията на Кавказката планина едни са обърнати към север и запад и се простират през земята на илирийците и тракийците, други са обърнати към изток и юг и стигат до проходите, в които живеят хуните..."
Явно няма как да се поставят в Азия и илирийците и траките.
"Прокоп не е единствен, защото преди него са казали същото други много по-стари автори като Есхил, Херодот и др.
Страбон например, считайки Кавказ за тракоилирийска верига, пише, че неговите склонове отивали чак до Адриатическо море. Покрай него са живели скитите (хуните), албанците и ахайците. До Кавказките пранини ... са живели и хуните.
Златарски е взел от Прокоп само думата Кавказ, а не смисъла, в който Прокоп е употребил тази дума."
Тук виждаме, че Страбон описва планина с името "Кавказ" до Адриатическо море.
...
За Меотидското езеро или блато, канал - което официалната днешна версия изпраща в Азовско море, а според Ценов се намира край Босфора:
"Кимерии и Скити
Хуните ... според Прокоп и други негови съвременници ... се идентифицират със старите кимерии.
Херодот делеше скитската раса на скити и кимерии, които едно време са живели покрай Меотис и Кимерийския канал.
Прокоп пише: онези, които някога се казваха кимерии, днес се казват хуни, а които в старо време се казваха скити, днес се казват готи /гети - тракийски народ/.
Тъй че, докато Херодот твърдеше, че покрай Меотис са живели кимерии и скити, Прокоп и съвременниците му казваха: там са живеели хуни и готи.
А за да разберем, къде са живели хуните и готите, трябва да знаем какво са разбирали в онези времена под Меотидско блато или Меотидски канал.
Това Меотидско езеро е наричано от старите автори още блато и канал. А Азовско море е голям залив и никак не прилича нито на блато, нито на канал - а още по-малко на езеро.
"Херодот пише, че Понтът (Черно море) образува един канал, който се казва Меотис и се излива в Понта, почти там, където и той сам се излива.
Този канал или залив е Златния рог, защото той се образува от Черно море и се излива там, където се излива и Черно Море. По-ясно е изразена тази мисъл у Есхил, Аполодор, Прокоп и други.
По-старият от Херодот Есхил, описвайки бягството на Йо казва, че тя преминала през Меотидския канал, за да избяга от Европа в Азия. Прометей посъветвал Йо, че за да не й е трудно, е добре да заобиколи реката Хибриста (Марица), да премине КАВКАЗКИТЕ ПЛАНИНИ от където извира Хибриста – Марица и така да достигне Кимерийския нос, който се мие от тясното устие на Меотидския канал. Прометей казва на Йо, че трябва да го премине и, че това място ще се казва Боспор (кравешки проход - Йо е превърната в крава от разярената жена на Зевс - Хера).
Историята на Йо, според разказа на Аполодор ... е следната:
Тя напуснала крайбрежието на Йоническия залив ... минала през земята на скитите и кимериите и преминала през Тракийската теснотия от Европа в Азия, поради което тази теснота се нарекла Бос-пор (волски брод)...
Очевидно тази "Тракийска теснотия" не е в Азия, нито покрай Азовския залив. Това е Босфора.
Най-старият - Есхил - казва, че Прометей бил казал на Йо ... да мине през кавказката планина, от която извирала реката Хибриста (Марица)...
Явно Марица няма как да извира от днешния Кавказ.
"От Есхил научаваме още, че скитите и кимериите са живели по онова време в Тракия и че Кавказ е бил тракийска планина, вероятно днешната Рила, защото от рила извира река Марица.
Херодот пише, че покрай Меотидския канал са живели кимерии и скити, а Прокоп - хуни и готи."
Готите са старите гети - дунавски жители.
"Съобщените тук данни не са отделни факти, а система, която се поддържа от всички стари писатели.
Така например за хунугурите или хуногундурите, които образуваха българската държава, Йордан (готския историк Йорданес), който е писал своята книга около 552 г., казва: Те живееха най-напред покрай Меотидското блато (преди Троянската война), след това в Мизия, Тракия и Дакия..."
...
Да сравним нещата:
УИКИПЕДИЯ:
Босфор
Етимология
Името на протока идва от гръцкото Βόσπορος), букв. „минаването на вола“.
И за да са нещата съвсем ясни:
УИКИПЕДИЯ:
Йо
При бягството си тя преминала през Босфора, който е наречен на нея (от гръцки говежди брод).
Докато бягала от изпратения от Хера стършел, тя стигнала до скалата, където бил окован Прометей. Той ѝ предсказал, че след като преминела Босфора, щяла да стане отново човек, и от нейния род щял да произлезе най-великият герой на Гърция- Херкулес.
Щом е прието, че Босфора е наречен на нимфата Йо, няма как пътят й да минава някъде другаде.
Тук е пълния абсурд на версията, която я праща покрай Северното черноморие и Азовско море.
Така и версията, че Прометей е окован в днешния Кавказ става алогична - именно той упътва Йо към Босфора.
...
За Персийските походи срещу скитите
И за тях д-р Ценов дава повече от достатъчни данни, че се провеждат на Балканите, а не в днешна Южна Русия.
ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ - Г. Ценов
"Живеещият в 6 в.сл.Хр. историк и хронолог на готите - Йордан ни разказва малко
по- подробно за този поход на Кир срещу мизийците. Тези мизийци обаче са
идентични с гетите, древните траки. Тяхната земя се нарича Скития.
След дълго време, почти 630 г. след троянската война, както свидетества Трог
Помпей, персийският цар Кир повел злополучна за него война срещу гетската
царица Томира.
Тя се оттеглила в онази част на Мизия, която чрез промяна на името нарекла от Голяма Сктия или съответно Мала Скития. В тази земя на мизийския бряг, на Понта, тя построила град Томес (Томи2), наречен на нейно име.
По късно персийският цар Дарий, синът на Хистасп, изисква с молби и заплахи
дъщерята на готския цар Антир за жена. Готите презрели сродяването с Дарий и
изпратили неговите пратеници обратно.
Херодот нарича тракийските народи гети (готи) - скити. Той пише относно гореизброените обстоятелства следното:
„Когато Кир се справил с този народ (вавилонците), му се прийскало да подчини
и масагетите.
Те били многоброен, войнствен народ и живеели на изток от р. Араксес (Абраксес - Хебрус - Марица) ... Те са считани също за скитско племе.(I, 201)
„Дрехите и начинът на живот на масагетите са подобни на скитските.( I, 215)”
„След завладяването на Вавилон, се е състоял походът на Дарий срещу скитите.”
(IV, 7, 1) - свидетелства Херодот.
Дарий тръгва по суша към Халкидон, който се намира на азиатския бряг на Мраморно море, преминава с кораб Мраморно море и слиза на брега в Тракия. След това персийският владетел преминава р.Марица (Абраксес), наречена от Херодот- Истрос и пристига до р.Арда, приток на р.Марица. Херодот пише по този повод:
„Дарий пристига до една друга река - Артескос, която тече през земята на
Одрисите”. (IV 92). Река Арда тече през земята на одрисите, от тук Дарий започва
своя поход до р.Вардар.
В този поход персийският цар има работа със следните скитски племена - агатирси, живеещи в Родопи до р.Марис (Марица), неури, меланхлени, будини или водини, гелони, агриани, добери, одоманти, като всички тези са македонски народи. Имената на тези народи са се запазили в имената на днешните македонски градове, като Неврокоп на Нестос, Мелник на р.Струма, Воден в долината на р.Бистрица, Гелон в днешното с.Наколия (Наколец) на Преспанското езеро. Освен тях са споменати, като скитски още и следните народи - пеоцини (Пехчево), серий (Серес), одоманти (Удово), агриани (Охрида) и дебери (Дебер или Дибра). Тези народи Дарий не могъл да подчини, но имало опасност да бъде победен, затова той тайно се върнал обратно през Сестос към Херсон (днес п-в Галиполи).
Херодот пише по този повод:
„Дарий преминал през Тракия, през Сестос достигнал до Херсон. От там той с
кораб отишъл в Азия, като оставил пълководеца Мегабаз да ръководи армията.” (IV, 143). Херодот продължава по- нататък:
„Дарий заповядал на Мегабаз да подчини пеоните и да ги откара в плен от
техните земи, намиращи се в Европа, към Азия.” (V, 12).
Пеония се намира на Стримон (Струма)...
Под Пеония в древността се е разбирало централна Македония или земята при
средна Струма и Вардар.
И т.н...
...
Изводи
Разбира се, старите автори описват и днешния Кавказ и също пишат, че покрай него живеят скити.
Но, това, което доказва д-р Ганчо Ценов е, че най-ранните описания на скитите са в Тракия - на Балканите - това може да се проследи в трудовете му.
Трябва да се има предвид, че официалните исторически школи обикновено работят под политически натиск и преследват политически цели.
Именно заради това д-р Ценов не се доверява на техните преводи и трактовки, а предпочита да изследва историческите извори в оригинал.
автор: samvoin
Някои примери, защо ако искаме да си съставим мнение за изследванията на д-р Ценов, трябва да четем и самия него, а не само тенденциозни извадки на "опровергаващи го".
Той е един от най-големите ни историци, които изследват местния, балкански произход на българите - за разлика от привържениците на версията за чуждия ни произход.
Забравеният д-р Ганчо Ценов
Става дума за един достоен българин, който посвещава целия си живот на изследвания за древната българска история. И за изключително прецизен изследовател.
Д-р Ценов е полиглот, който изучава и познава древните езици и превежда историческите извори директно от оригиналите. Известно е, че изхарчва цялото си състояние, което никак не е малко (жени се за богата германка) за огромните такси за достъп до Ватиканската и други библиотеки, където ползва изворите в оригинал - нещо, за което повечето историци могат само да мечтаят.
Вярно е, че има разминаване между мнението на официалната школа и на д-р Ценов за местности, които описват древните автори. В случая не става дума, че Ценов "не познава" официалните гледища, а че ги опровергава въз основа на самите извори.
Затова да се говори, че Ценов бил "неграмотен" е несериозно.
Различията са за:
- Местонахождението на скитите, според старите автори.
- Има ли планина на Балканите, която древните автори наричат с името "Кавказ".
- Пътят на митологичната героиня Йо, според легендата превърната в крава.
- Мястото на рождения град на Ахил - Мирмикион - край Меотидското езеро.
- Кимерийския босфор, който според официалната днешна версия е Керченския проход на Азовско море - в северната част на Черно море, а според Ценов е именно стария Босфор в Тракия.
Те са свързани.
Нека видим някои от доводите, с които д-р Ценов отхвърля официалните версии:
Старите автори за планина с името Кавказ на Балканите:
Съвпадение на имена на местности не е рядко. така има Мизия и в Анатолия и на Балканите. Името на областта Витиния в Анатолия съвпада с това на местността Витиня у нас. И пр.
ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ - Г. Ценов
"Българите имат връзка със скитите, но според гореописаната теория, това не противоречало на техния турски произход, защото скитите живеели на север от планина Кавказ и във всеки случай били източен народ. Как се е стигнало до идеята, скитите - старите обитатели на Балканския полуостров - да бъдат обявени за азиатци, с това няма да се занимаваме. Ние искаме да обърнем внимание на това, че старите писатели, дали ни информация за скитите и Скития, „под скити” са разбирали старите обитатели на Балканския полуостров.
Страбон (1 век пр. и след Хр.) пише че, планина Кавказ, където са живеели скитите, застъпва земята на албанците (ХI. IV.1). Когато от Бриндизи се пътува през Епидамн (Драч, Дурацо, Дирахиум), се стига до планина Кавказ или Керауния.
По отношение на понятието Скития и скити, достоверен свидетел е римският поет Овидий, заточен в Скития.
Скитските племена, обитаващи тази страна и между които той е живял, са се наричали беси, гети и одриси.
Скитският град, в който Овидий е живял, е бил гетският град Томес.
Живелите през 9 век гръцки писатели, като патриарх Никифор и хронографът Теофан, върху чийто думи се опират не-българските учени при определяне произхода на нашия народ, повтарят горното твърдение на Прокоп за хуните, като го отнасят за българите. Най-старите селища на хуните и българите според тях се намирали на меотидските блата до кимерийския босфор при земята на сарматите и иберийците и до Кавказките планини. Там се намирала стара, велика България.
Страбон (I в.пр.Хр.) идентифицира Кавказ с планината Керауния в дн. Албания и Македония.
Страбон пише:
„В Кавказ живеят иберии и албанци, сармати, скити и ахейци”.
Очевидно ахейците няма какво да правят в днешния Кавказ.
"Херодот пише, че Херкулес е родоначалникът на скитите."
В този кратък обзор Ценов не дава повече подробности.
Но се аргументира подробно тук:
КРОВАТОВА БЪЛГАРИЯ - Г. Ценов
"Златарски си мислеше, че като поставя Кубратова България до Кавказките планини, ще може да спаси поне нещо от азиатщината на българите. Това обаче не можа да стане по много причини.
Най-старият автор, който пише, че хуните някога са живели покрай Кавказките планини, е Прокоп. А Прокоповият Кавказ, покрай който са живели хуните, се е намирал в Тракия и Илирия, а не в Азия.
Прокоп пише:
"От подножията на Кавказката планина едни са обърнати към север и запад и се простират през земята на илирийците и тракийците, други са обърнати към изток и юг и стигат до проходите, в които живеят хуните..."
Явно няма как да се поставят в Азия и илирийците и траките.
"Прокоп не е единствен, защото преди него са казали същото други много по-стари автори като Есхил, Херодот и др.
Страбон например, считайки Кавказ за тракоилирийска верига, пише, че неговите склонове отивали чак до Адриатическо море. Покрай него са живели скитите (хуните), албанците и ахайците. До Кавказките пранини ... са живели и хуните.
Златарски е взел от Прокоп само думата Кавказ, а не смисъла, в който Прокоп е употребил тази дума."
Тук виждаме, че Страбон описва планина с името "Кавказ" до Адриатическо море.
...
За Меотидското езеро или блато, канал - което официалната днешна версия изпраща в Азовско море, а според Ценов се намира край Босфора:
"Кимерии и Скити
Хуните ... според Прокоп и други негови съвременници ... се идентифицират със старите кимерии.
Херодот делеше скитската раса на скити и кимерии, които едно време са живели покрай Меотис и Кимерийския канал.
Прокоп пише: онези, които някога се казваха кимерии, днес се казват хуни, а които в старо време се казваха скити, днес се казват готи /гети - тракийски народ/.
Тъй че, докато Херодот твърдеше, че покрай Меотис са живели кимерии и скити, Прокоп и съвременниците му казваха: там са живеели хуни и готи.
А за да разберем, къде са живели хуните и готите, трябва да знаем какво са разбирали в онези времена под Меотидско блато или Меотидски канал.
Това Меотидско езеро е наричано от старите автори още блато и канал. А Азовско море е голям залив и никак не прилича нито на блато, нито на канал - а още по-малко на езеро.
"Херодот пише, че Понтът (Черно море) образува един канал, който се казва Меотис и се излива в Понта, почти там, където и той сам се излива.
Този канал или залив е Златния рог, защото той се образува от Черно море и се излива там, където се излива и Черно Море. По-ясно е изразена тази мисъл у Есхил, Аполодор, Прокоп и други.
По-старият от Херодот Есхил, описвайки бягството на Йо казва, че тя преминала през Меотидския канал, за да избяга от Европа в Азия. Прометей посъветвал Йо, че за да не й е трудно, е добре да заобиколи реката Хибриста (Марица), да премине КАВКАЗКИТЕ ПЛАНИНИ от където извира Хибриста – Марица и така да достигне Кимерийския нос, който се мие от тясното устие на Меотидския канал. Прометей казва на Йо, че трябва да го премине и, че това място ще се казва Боспор (кравешки проход - Йо е превърната в крава от разярената жена на Зевс - Хера).
Историята на Йо, според разказа на Аполодор ... е следната:
Тя напуснала крайбрежието на Йоническия залив ... минала през земята на скитите и кимериите и преминала през Тракийската теснотия от Европа в Азия, поради което тази теснота се нарекла Бос-пор (волски брод)...
Очевидно тази "Тракийска теснотия" не е в Азия, нито покрай Азовския залив. Това е Босфора.
Най-старият - Есхил - казва, че Прометей бил казал на Йо ... да мине през кавказката планина, от която извирала реката Хибриста (Марица)...
Явно Марица няма как да извира от днешния Кавказ.
"От Есхил научаваме още, че скитите и кимериите са живели по онова време в Тракия и че Кавказ е бил тракийска планина, вероятно днешната Рила, защото от рила извира река Марица.
Херодот пише, че покрай Меотидския канал са живели кимерии и скити, а Прокоп - хуни и готи."
Готите са старите гети - дунавски жители.
"Съобщените тук данни не са отделни факти, а система, която се поддържа от всички стари писатели.
Така например за хунугурите или хуногундурите, които образуваха българската държава, Йордан (готския историк Йорданес), който е писал своята книга около 552 г., казва: Те живееха най-напред покрай Меотидското блато (преди Троянската война), след това в Мизия, Тракия и Дакия..."
...
Да сравним нещата:
УИКИПЕДИЯ:
Босфор
Етимология
Името на протока идва от гръцкото Βόσπορος), букв. „минаването на вола“.
И за да са нещата съвсем ясни:
УИКИПЕДИЯ:
Йо
При бягството си тя преминала през Босфора, който е наречен на нея (от гръцки говежди брод).
Докато бягала от изпратения от Хера стършел, тя стигнала до скалата, където бил окован Прометей. Той ѝ предсказал, че след като преминела Босфора, щяла да стане отново човек, и от нейния род щял да произлезе най-великият герой на Гърция- Херкулес.
Щом е прието, че Босфора е наречен на нимфата Йо, няма как пътят й да минава някъде другаде.
Тук е пълния абсурд на версията, която я праща покрай Северното черноморие и Азовско море.
Така и версията, че Прометей е окован в днешния Кавказ става алогична - именно той упътва Йо към Босфора.
...
За Персийските походи срещу скитите
И за тях д-р Ценов дава повече от достатъчни данни, че се провеждат на Балканите, а не в днешна Южна Русия.
ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ - Г. Ценов
"Живеещият в 6 в.сл.Хр. историк и хронолог на готите - Йордан ни разказва малко
по- подробно за този поход на Кир срещу мизийците. Тези мизийци обаче са
идентични с гетите, древните траки. Тяхната земя се нарича Скития.
След дълго време, почти 630 г. след троянската война, както свидетества Трог
Помпей, персийският цар Кир повел злополучна за него война срещу гетската
царица Томира.
Тя се оттеглила в онази част на Мизия, която чрез промяна на името нарекла от Голяма Сктия или съответно Мала Скития. В тази земя на мизийския бряг, на Понта, тя построила град Томес (Томи2), наречен на нейно име.
По късно персийският цар Дарий, синът на Хистасп, изисква с молби и заплахи
дъщерята на готския цар Антир за жена. Готите презрели сродяването с Дарий и
изпратили неговите пратеници обратно.
Херодот нарича тракийските народи гети (готи) - скити. Той пише относно гореизброените обстоятелства следното:
„Когато Кир се справил с този народ (вавилонците), му се прийскало да подчини
и масагетите.
Те били многоброен, войнствен народ и живеели на изток от р. Араксес (Абраксес - Хебрус - Марица) ... Те са считани също за скитско племе.(I, 201)
„Дрехите и начинът на живот на масагетите са подобни на скитските.( I, 215)”
„След завладяването на Вавилон, се е състоял походът на Дарий срещу скитите.”
(IV, 7, 1) - свидетелства Херодот.
Дарий тръгва по суша към Халкидон, който се намира на азиатския бряг на Мраморно море, преминава с кораб Мраморно море и слиза на брега в Тракия. След това персийският владетел преминава р.Марица (Абраксес), наречена от Херодот- Истрос и пристига до р.Арда, приток на р.Марица. Херодот пише по този повод:
„Дарий пристига до една друга река - Артескос, която тече през земята на
Одрисите”. (IV 92). Река Арда тече през земята на одрисите, от тук Дарий започва
своя поход до р.Вардар.
В този поход персийският цар има работа със следните скитски племена - агатирси, живеещи в Родопи до р.Марис (Марица), неури, меланхлени, будини или водини, гелони, агриани, добери, одоманти, като всички тези са македонски народи. Имената на тези народи са се запазили в имената на днешните македонски градове, като Неврокоп на Нестос, Мелник на р.Струма, Воден в долината на р.Бистрица, Гелон в днешното с.Наколия (Наколец) на Преспанското езеро. Освен тях са споменати, като скитски още и следните народи - пеоцини (Пехчево), серий (Серес), одоманти (Удово), агриани (Охрида) и дебери (Дебер или Дибра). Тези народи Дарий не могъл да подчини, но имало опасност да бъде победен, затова той тайно се върнал обратно през Сестос към Херсон (днес п-в Галиполи).
Херодот пише по този повод:
„Дарий преминал през Тракия, през Сестос достигнал до Херсон. От там той с
кораб отишъл в Азия, като оставил пълководеца Мегабаз да ръководи армията.” (IV, 143). Херодот продължава по- нататък:
„Дарий заповядал на Мегабаз да подчини пеоните и да ги откара в плен от
техните земи, намиращи се в Европа, към Азия.” (V, 12).
Пеония се намира на Стримон (Струма)...
Под Пеония в древността се е разбирало централна Македония или земята при
средна Струма и Вардар.
И т.н...
...
Изводи
Разбира се, старите автори описват и днешния Кавказ и също пишат, че покрай него живеят скити.
Но, това, което доказва д-р Ганчо Ценов е, че най-ранните описания на скитите са в Тракия - на Балканите - това може да се проследи в трудовете му.
Трябва да се има предвид, че официалните исторически школи обикновено работят под политически натиск и преследват политически цели.
Именно заради това д-р Ценов не се доверява на техните преводи и трактовки, а предпочита да изследва историческите извори в оригинал.
автор: samvoin
четвъртък, 20 септември 2012 г.
ТОПОНИМИ И ХИДРОНИМИ свързани с етнонима БУЛГАР
Географски названия, свързани с етнонимът «болгар» се срещат в целия свят. Това говори, че българите (болгари, балгари) са най-древния народ, който се е разселил по целия свят. Много народи отдавна не се осъзнават като българи, но названията «българ» до сега се срещат по техните земи. Съдейки по топонимите и хидронимите «българ», нашият народ е възникнал преди 30-40 хиляди години на африканския континент. В централна и северна Африка етнонимът «българ» се среща навсякъде. Практически без изменения географското название «българ» се среща от Сомалия до Нигер.
КЕНИЯ (KENYA) 1. Бугар (Bugar) – Spot feature (координати: 45′00″ СШ; 35°30′00″ ИД). На картата на Блей град Българ на Волга е посочен под името Бъгар (Bugar). Бугар – така се наричат македонските, балканските българи. 2. Бугар (Bugar Sub Lokation) – Административен регион (координати: 45′00″ СШ; 35°30′00″ ИД)
НИГЕР (NIGER) 3. Балгари – населено място (координати: 12°44′00″ СШ; 3°54′00″ ИД)
НИГЕРИЯ (NIGERIA) 4. Балгаре – населено място (координати: 8°53′00″ СШ; 12°04′00″ ИД) 5. Балгаре – населено място (координаты: 8°58′00″ СШ; 12°12′00″ ИД) 6. Балкари – населено място (координати: 10°01′00″ СШ; 12°29′00″ ИД)
СОМАЛИ (SOMALIA) 7. Булгар – воден обект (координати: 10°23′00″ СШ; 44°25′00″ ИД). 8. Булгар – град на брега на Аденския залив (координати: 10°23′02″ СШ; 44°25′12″ ИД) 9. Булгар – географски обект (координати: 10°15′27″ СШ; 44°25′24″ ИД)
СУДАН (SUDAN) 10. Булгар – населено място (координати: 15°26′00″ СШ; 26°25′00″ ИД) 11. Пулгар – воден обект (координати: 8°09′00″ СШ; 30°04′00″ ИД) ЧАД (CSAD) 12. Богар (Bogar) – воден обект (координати: 17°57′00″ СШ; 22°28′00″ ИД). До скоро Северна Африка е носила название Барбария (от България, Болгария). Българите се разселили по цяла Европа и Азия преди около 20-30 хиляди години, като дали подтик към развитието на много цивилизации и народи. В древността многие народи «смегчавали» произношението на буквата «б» и «г» в етнонимът «булгар», то есть произносили пулгар, булкар, булхар или пулкар. До сега земята пази названия «булгар» в Западна и Централна Европа:
АВСТРИЯ (AUSTRIA) 13. Барънтай (Земя на Знатните Българи) – българското название на Австрия (барън – знатен българин). От това название произлиза доскорошното название на част от Австрия – Каринтия (българското «б» в местното наречие се променило в «к»). 14. Пулгарн (Булгарн) – българская крепост на левия брягг на Дунав, над гр. Линц, която охранявала преминаването през Дунав. Влизала в българския военен окръг Руа-Буляр, която била подчинена на чичото на Атила Раджил (кратката форма на това българско име е Руа). В наречията среднодунавските племена българское «б» се превръщало в «п». 15. Руа-Буляр – град на българите на десния бряг на Дунав, точно под град Линц, резиденция на Раджил, чичо на Атила. По-късно – гр. Рафелштетен. 16. Бина Булгар – средневековна българска крепост на р. Дунав (по-късно – гр. Виена)
АЛБАНИЯ (CYPRUS) 17. Булгари – село при сливането на реките Мати и Фани 18. Булгари – село около гр. Дурес (в VII век все още съществувало) 19. Булгарец – село над гр. Корча 20. Булгери – село в Северна Албания 21. Тана Булгаритъ – село в северна Албания 22. Булгериопол (Пулхериопол) – до град Берат.
БЕЛГИЯ (BELGIUM) 23. Бельгия – от името на плементо «Белги», което означава «българи»
БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА (BOSNIA AND HERZEGOVINA) 24. Бугар (Bugar) – Населено място (координати: 44°56′33″ СШ; 15°46′08″ ИД). На картата на Блей град Булгар на Волга е указан под името Бугар (Bugar). Бугар – така се наричат македонските българи.
БЪЛГАРИЯ (BULGARIA) 25. Българово (Balgarovo) – населено място (координати: 42°37′00″ СШ; 27°18′00″ ИД) 26. Българи (Balgari) – населено място (координати: 42°06′00″ СШ; 27°44′00″ ИД) 27. Чоба Българ – населено място (координати: 42°19′00″ СШ; 25°06′00″ ИД) 28. Българ Косуй – населено място (координати: 44°03′00″ СШ; 26°43′00″ ИД) 29. Български Алагюн – до село Богданово 30. Българене – село на 10 км от гр. Левски 31. Българене – село на 10 км южно от гр. Ловеч 32. Голямо Българени (Велики Българи) – махала в Дряново 33. Малко Българени (Малки Българи) – махала във Върбаново 34. Българи – село близо до гр. Царево (бивш Мичурин) 35. Българица – село в Горна Мелна 36. Българица – село в Трунско 37. Бъларич – село на 9 км юго-западно от Сандански 38. Българиево – село западно от Благоевград 39. Българино – квартал в град Рила 40. Бургас – (от «бургас» - форма на етнонима «българ») – населено място и пристанище на Черно море (координати: 42°30′00″ СШ; 27°28′00″ ИД) 41. Бургас (Baale Burgas) – населено място (координати: 41°28′00″ СШ; 25°40′00″ ИД) 42. Бургас (Ziir Burgas) – населено място (координати: 41°28′00″ СШ; 25°40′00″ ИД) 43. Бургас (Burgas) – Hypsographic (координаты: 42°29′00″ СШ; 27°29′00″ ИД) 44. Бургас (Burgas) – Административен регион (координати: 42°36′00″ СШ; 27°18′00″ ИД) 45. Бургас (Burgas) – Административен регион (координати: 42°30′00″ СШ; 27°28′00″ ИД) 46. Бургас (Gulf of Burgas) – воден обект (координати: 42°30′00″ СШ; 27°33′00″ ИД) 47. Бургас (Burgas Zapad) – Spot feature (координати: 42°31′00″ СШ; 27°27′00″ ИД) 48. Българские степи – название на южните степи в съвременна Румъния, Молдова и Украйна.
ВЕЛИКОБРИТАНИЯ (UNITED KINGDOM) 49. Бургар (Burgar Rost) – воден обект (координати: 59°08′00″ СШ; 3°08′00″ ЗД ) 50. Пул – град в южна Англия (от старокелтски «пул», «бул» или «бол» - «булгар») 51. Блекпул – в западна Средна Англия, името означава «Западен или Черен Българин» 52. Болтън – град източно от Блекпул 53. Вулер (от Буляр) – в Североизточна Англия 54. Ливърпул – град и пристанище в западна Англии
(BRITISH VIRGIN ISLANDS) 55. Богард (Tom Bogard Bay) – воден обект (координати: 18°27′00″ СШ; 64°32′00″ ЗД). Отдаденият историк Татищев нарича град Булгар на Волга - град Боогард (Боагард).
УНГАРИЯ (HUNGARY) 56. Болгар-телеп – населено място (координати: 47°37′00″ СШ; 19°12′00″ ИД) 57. Болгар-кертитаня – населено място (координати: 47°07′00″ СШ; 18°22′00″ ИД) 58. Болгар-керт – населено място (координати: 47°07′00″ СШ; 18°22′00″ ИД) 59. Болгар-керт – населено място (координати: 46°46′00″ СШ; 17°15′00″ ИД) 60. Богард (Bogard) – географски обект (координати: 46°48′00″ СШ; 18°25′00″ ИД). 61. Полгар – населено място (координати: 47°52′00″ СШ; 21°07′00″ ИД) 62. Полгар – населено място (координати: 47°12′00″ СШ; 17°01′00″ ИД) 63. Полгар-халом – населено място (координати: 47°05′00″ СШ; 20°20′00″ ИД) 64. Полгар-хед – населено място (координати: 47°12′00″ СШ; 17°01′00″ ИД) 65. Полгар-пуста – населено място (координати: 46°08′00″ СШ; 18°07′00″ ИД) 66. Полгар-таня – населено място (координати: 47°19′00″ СШ; 17°49′00″ ИД) 67. Полгар-таня – населено място (координати: 47°16′00″ СШ; 20°34′00″ ИД) 68. Полгарди-текереш – населено място (координати: 47°01′00″ СШ; 18°19′00″ ИД) 69. Полгарди – населено място (координати: 47°03′00″ СШ; 18°18′00″ ИД) 70. Полгарди – населено място (координати: 46°29′00″ СШ; 19°15′00″ ИД) 71. Полгар-халом – населено място (координати: 47°05′00″ СШ; 20°20′00″ ИД) 72. Полгарди Ипартелепек – населено място (координати: 47°05′00″ СШ; 18°19′00″ ИД) 73. Полгарди Селек – населено място (координати: 46°28′00″ СШ; 19°14′00″ ИД) 74. Полгарди Вашуталомаш – гара (координати: 47°52′00″ СШ; 21°08′00″ ИД) 75. Полгарди Вашуталомаш – гара (координати: 47°04′00″ СШ; 18°17′00″ ИД) 76. Полгарди Текерешпуста Вашутимегаллохей – гара (координати: 47°02′00″ СШ; 18°19′00″ ИД) 77. Удж-Булгар – българскоеназвание на Ужград 78. Мукаш-Булгар – булгарско название на Мукачево 79. Алма Булгар – българска средновековна крепост на пути от Ужград към Токай. Унищожена в 1241 г .от татаро-монголите. 80. Маджи Булгар – българска средновековна крепост на пути от Ужград към Токай, на югозапад от Алма Булгара. Унищожена в 1241 г . от татаро-монголите. 81. Сина Булгар – българска средновековна крепост на северо-запад от Токай. Унищожена в 1241 г . от татаро-монголите. 82. Буляр Маджар – българска средновековна крепост на пътяот Егера към Будапеща. Унищожена в 1241 г . от татаро-монголите. 83. Сары Булгар – българска средновековна крепост на р.Тиса, прикриваща град Солнок и преминаването през Тиса. Унищожена в 1241 г . от татаро-монголите. 84. Урта Булгар – българска средновековна крепост на путя от Будапеща до Солнок. Унищожена в 1241 г . от татаро-монголите. 85. Кара Булгар – българска средновековна крепост. До гр. Шопрон. Била е резиденция на Шамбата (VII в.) 86. Бийсу Булгар – българска средновековна крепост на юг от Урта Булгара. Унищожена в 1241 г . от татаро-монголите. През X в. Е била резиденция на Арбата (Арпад). 87. Матур Булгар – българска средновековна крепост между Дунав и Тиса, южно от Бийсу Булгара. Унищожена в 1241 г . от татаро-монголите. 88. Трек Булгар – българска средновековна крепост на пътя от Туркев към Дебрецен. Унищожена в 1241 г . от татаро-монголите. 89. Бугар-Булгар – българска средновековна крепост на пътя от Сина Булгара в Егер. Унищожена в 1241 г . от татаро-монголите. 90. Мала Бурга – улица и квартал в гр. Кечкемете 91. Голяма Бурга – улица и квартал в гр. Кечкемете
ГЕРМАНИЯ (GERMANY) 92. Булкер Хук – географски обект (координати: 54°27′00″ СШ; 10°12′00″ ИД) 93. Пулгар – населено място (координати: 51°11′00″ СШ; 12°21′00″ ИД) 94. Белгер Копф – географски обект (координати: 51°15′00″ СШ; 9°38′00″ ИД) 95. Билгер – географски обект (координати: 47°54′00″ СШ; 10°03′00″ ИД) 96. Улу Булгарчин – български град в Германия, който през 410-ва г. Попаднал под властта на Туки-Атила (Атила) и станал център на Улу-Булгарчинсият окръг. По заповед на булгаският император Карадан (412-420 г.) бил преименуван в Менкент, което означавало, както и «Българчин» - «Български град». (Думата «мен» или «мин» на български означавало «българ», а думата «кент» и «чин» - «град»). По-късно – град Мюнхен. 97. Булгарчин или Бургарчин – българска крепост в Германия V в., влизаща в в подчиненият на Атила Улу-Булгарчински окръг. По-късно – Бургхаузен. 98. Бавария – название на Южна Германия, произхожда от пра-южногерманската форма на произношение на етнонима «булгар» - «багвар» или «байгер» 99. Алъп Бурджан (Алъпска или Алпийска България) – българское название на Швейцария, Източната част на Франция и Швабия. 100. Рънджа-Булгар – българска крепост в Германия от V в., подчинена на Атила, център на българския окръг Рънджа-Булгар. е – гр. Манхайм
ГРЕЦИЯ (GREECE) 101. Булгари – село край река Бистрица 102. Булгарец – село край река Бистрица 103. Булгарени – село на 5 км юго-западно от Воден 104. Булгарени – склон на планината Чакирка, на 12 км юго-западно от Воден 105. Вулгарини – село на 30 км югоизточно от Лариса (в гръцкият говор думата «булгар» често била произнасяна като «вулгар») 106. Блаца Булгарско – село в Костурска област 107. Вулгар – планина с височина 1120 м на хребета на олимп 108. Булгар – местност на 24 км югоизточно от Апоними 109. Булгари – село на Халкидическият полуостров (по документи 1333 г.) 110. Вулгарис – река в Фесалия(Тесалия), северо-западно от Еласон (по-късно Сарандопорис) 111. Булгара – планина около Трикала 112. Болгара – село във Фесалия, североизточно от Катерини 113. Болгарели – село край градАрта 114. Болгариево – село на 15 км северозападно от Салоники 115. Бугариево – село край град Сере (Сяр) (споменато през 1309 г . в грамота от ромейския император Андроник II) 116. Лимне Тоу Булгаре – местност в област Акарнания 117. Бургарико – село в Янинска област 118. Булгаркьой – село край Димотишко 119. Булгаро – град на остров Тасос 120. Булгаро – село на остров Крит, на югоизток от Кастелион 121. Булгарташ – българско название на остров Тасос (от «Таш» - «Остров»)
ИРЛАНДИЯ (IRELAND) 122. Балтимор – град в южна Ирландия (от «бол» или «бал» - «булгар») 123. Баллина - град в северна Ирландия (от «бал» - «булгар») 124. Баллинроо – град на юг от Баллина. 125. Баллинасло – град на юг от Баллинроо
СЕВЕРНА ИРЛАНДИЯ (по-късно в състава на Великобритания) 126. Балликасл – град в северна Северна Ирландия (от «бал» - «булгар») 127. Баллимина – град в централна Северна Ирландия (от «Бал Имен» - «Български Дъб») 128. Бангор – град в източна Северна Ирландия (от «Балгор» - «Булгар»).
ИСПАНИЯ (SPAIN) 129. Бургас (Burgas) – населено място (координати: 43°20′00″ СШ; 7°47′00″ ЗД) 130. Бургас (Burgos) (една от формите на етнонима «булгар») – българско название на бившата столица на Испания, гр. Бургос (Северна Испания) (координати: 42°21′00″ СШ; 3°42′00″ ЗД) 131. Бургос (Burgos) (една от формите на етнонима «булгар») – Административен регион (координати: 42°20′00″ СШ; 3°40′00″ ЗД) 132. Бургос (Pescadas de Burgos) – населено място (координати: 42°46′00″ СШ; 3°37′00″ ЗД) 133. Бургос (Saldana de Burgos) – населено място (координати: 42°15′00″ СШ; 3°41′00″ ЗД) 134. Бургос (San Mames de Burgos) – населено място (координати: 42°20′00″ СШ; 3°47′00″ ЗД) 135. Бургос (Villabilla de Burgos) – населено място (координати: 42°21′00″ СШ; 3°47′00″ ЗД) 136. Бургос (Villafria de Burgos) – населено място (координати: 42°22′00″ СШ; 3°37′00″ ЗД) 137. Бургос (Mansilla de Burgos) – населено място (координати: 42°27′00″ СШ; 3°47′00″ ЗД) 138. Бургос (El Burgos de Ebro) – населено място (координати: 41°34′00″ СШ; °44′00″ ЗД) 139. Бургос (Carcedo de Burgos) – населено място (координати: 42°17′00″ СШ; 3°37′00″ ЗД) 140. Пулгар (Venta del Pulgar) – населено място (координати: 37°10′00″ СШ; 4°05′00″ ЗД) 141. Булгар-ус – булгарско название на река Хукар 142. Яшел Булгар – българско название на Алхемеси (южно от Валенсия). 143. Малгарак – българско название на град. Малага (южноиспанско пристанище).
ИСЛАНДИЯ (ICELAND) 144. Боргар (Borgar Fiord) – воден обект (координати: 65°33′00″ СШ; 13°47′00″ ЗД) 145. Боргар (Borgar Fiord) – воден обект (координати: 64°32′00″ СШ; 21°54′00″ ЗД) 146. Боргар (Borgar Fiord) – воден обект (координати: 65°46′00″ СШ; 23°15′00″ ЗД) 147. Боргар (Borgar Fiord) – воден обект (координати: 65°33′00″ СШ; 13°47′00″ ЗД) 148. Боргар (Borgar Fiord) – воден обект (координати: 64°32′00″ СШ; 21°54′00″ ЗД) 149. Бярнар-фиорд (№ 85) – «бярн» или «бярм» при скандинавците значи «булгар» 150. Боргарнес – град в западна Исландия 151. Боргарнес (от «Бургар-Инеш» - Българска река) – река в западна Исландия 152. Бугар (Bugar) – географски обект (координати: 66°18′00″ СШ; 14°56′00″ ЗД). 153. Бугар (Bugar) – географски обект (координати: 66°14′00″ СШ; 15°03′00″ ЗД) 154. Бугар (Bugar) – Locality or area (координати: 66°05′00″ СШ; 16°18′00″ ЗД) 155. Бугар (Bugar) – Locality or area (координати: 64°53′00″ СШ; 14°39′00″ ЗД) 156. Бугар (Bugar) – воден обект (координати: 64°03′00″ СШ; 18°08′00″ ЗД)
ИТАЛИЯ (ITALIA) 157. Булгари – българско средневековно село край Булунгар (Болоня) 158. Булунгар (източнобългарска форма на етнонима «булгар») – българско название на град Болоня 159. Буляркен («Град Буляр» - т. е. «Град Булгар») – българско название на град Флоренция. 160. Булгарай – българско средневековно село близо до Флоренция 161. Булгарил – българско средневековно село близо до Бъръна (Верона) 162. Ляки Булгар – българско средневековно село край Рамая (Раввена) 163. Ямле Булгар – българско средневековно село близо до Равена 164. Бани Булгар – българско средневековно село близо до Турун-Убъ (Торино) 165. Нар Булгар – българско средневековно село близо до Торино 166. Карин Булгар – българско средневековно село близо до Торино 167. Сармади Булгар – българско средневековно село близо до Май-Алан (Милано) 168. Мола Булгар – българско средневековно село близо до Милано 169. Съръ Булгар – българско средневековно село близо до Милано 170. Мън Булгар – българско средневековно село близо до Миланоа 171. Сюкарай Булгар – готско село край Равена 172. Худ Булгар – готско село край Милано (худ-гот) 173. Булгариай – викариат в Чезена 174. Булгария – високи планини в област Неапол 175. Булгария – графство в Миланска област 176. Булгаро – село и община в Ломбардия, близо до гр. Комо 177. Булгаре – село и община в Ломбардия, близо до гр. Бергамо 178. Булгери – област в Тоскана. 179. Булхеро – част от община Ардолае С. Мариино в Ломбардия, край гр. Кремона 180. Болхери (дела Герардеска) село в Тоскана, край Пиза 181. Костелло де Болгери – село в Тоскана (по документи 1158 г .) 182. Болгаро – част от община Карманьола в Пемонте 183. Болгаро Торинезе – община в Пемонте 184. Булхерия – част от община Чезена в Емилия (провинция Форли) 185. Булхерия или Булгерия – част от община Нарни в Умбрия 186. Булгария – община в Умбрия 187. Болгарелло – община в Ломбардия (провинция Комо). В Италия има и много други общини и села с название «Булгар», но е невъзможно да бъдат изчислени: По данни на «Нариман Тарихи», в средните векове в Италия е имало около 300 българскиъ поселища. Много от стотиците готски селища също носили името «булгар». В тях днес , в XXI в., живеят 3 милиона италинци с български происход, носещи фамилии «Булгари» във формите: Булгарус, Булгаринус, Булгарини, Булгари, Булгарио, Булгарелли и т. н.
ЛАТВИЯ (LATVIA) 188. Булгар-Исад (Българско Пристанище) – българската търговия е фактор в долното течение на река Даугава.По-късно – град Рига 189. Валка – град в северна Латвия (от староестонското «Вал» - «Булгар») 190. Валмиера – град на река Гауя (от староестонскогт «Вал» - «Булгар»)
ЛИТВА (LITHUANIA) 191. Паланга – пристанище и курорт в северо-западна Литва (от старолитовското «Палан» - «България) 192. Вилкий – град на 40 км западно от Каунас. «Вил» на старолитовски означавало «булгар» 193. Вилнюс (б. Вилно) – столицата на Литва. Разположена на реке Вил Инеш (Българска Река) 194. Вил Инеш (Българска Река) – река в Литва. По-късно – Вилия.
МАКЕДОНИЯ (MACEDONIA) 195. Булгарец у Пожарене 196. Булгарец у Гостиварско 197. Булгаринче – село на 14 км северо-източно от Куманово
МОЛДОВА (MOLDOVA) 198. Булгари – населено място (координати: 46°29′28″ СШ; 28°24′21″ ИД) 199. Пеленей-Болгар – населено място (координати: 45°50′43″ СШ; 28°18′57″ ИД) 200. Кашан Булгар – българското название на гр. Кишинев.
НОРВЕГИЯ (NORWAY) 201. Боргар-фиорд – фиорд в северна Норвегия 202. Боргар-фиорд – фиорд в южна Норвегия 203. Борангер-фиорд (от «барънджар» - знатен българин) – фиорд в северо-източна Норвегия
ПОЛЬША (POLAND) 204. Балън (оттук – Полония) – българско название на Полша, означаващо «Българ». 205. Мен Булгар – българска крепост на север от Краков. 206. Янга Булгар – българска крепост на юго-изток от Краков. Унищожена в 1241 г . от татаро-монголите. 207. Балън Булгар – българска крепост на пътя от скаржинско-Каменна до Рад. 208. Байлак Буляр – българска крепост на запад от Сандомир. Унищожена в 1241 г . от татаро-монголите.
РУМЪНИЯ (ROMANIA) 209. Болгар (Bolgarfalva) – населено място (координати: 46°22′00″ СШ; 25°15′00″ ИД) 210. Болгар (Bolgartelep) – населено място (координати: 46°06′00″ СШ; 20°25′00″ ИД) 211. Булгари – населено място (координати: 47°20′00″ СШ; 23°09′00″ ИД) 212. Булгара (Colonia Bulgar?) – населено място (координати: 45°51′00″ СШ; 26°10′00″ ИД) 213. Булгара (Colonia Bulgar?) – населено място (координати: 46°06′00″ СШ; 20°25′00″ ИД) 214. Гулуш-Булгар – българска крепост. По-късно – гр. Клуж-Напока 215. Идел-Булгар – българско название на Трансилвания 216. Булгари – село в област Бая Маре 217. Булгари – село в област Яш 218. Булгари – село в област Бърлад 219. Булгароайя – село в област Питещ 220. Булгари – село в област Букурещ 221. Булгарус – село в област Арад 222. Булгарус – село в Западна Румъния 223. Булгарул – село в области Букурещ 224. Булгарул – село в Трансилвания 225. Лазул Булгарулуй – село в област Яш 226. Булгароайя – село в област Питещ 227. Булгария – Ля Булгарие – село в област Яш 228. Булгареаска – село в области Букурещ 229. Ля Подул Булгарулуй – село в област Плоещ 230. Путул Булгарулуй – село в област Бакау 231. Валея де ля Подул Булгарулуй – село в област Тулча 232. Булгарей – квартал в град Брашов 233. Булгар Бистя – средновековно волжско-българско название на гр. Букурещ 234. Български степи – название на южните степи в съвременна Румъния, Молдова и Украйна.
СЪРБИЯ (SERBIA) 235. Бугариновац – село край Добричко 236. Бугариновская река – минава край село Бугариновац 237. Бугарис – село край Косовска-Митровица 238. Кула Булгъерит - село край Косовска-Митровица 239. Бугарско Ниве – местност на юго-изток от гр. Лозница 240. Бугарски поток – местност при Ращевица 241. Бугарски поток – местност на 22 км западно от гр. Зайчар 242. Булгарский лес – област между Парачин и Ниш (XVI-XVII в.) 243. Булгарская гора – планини между Белград и Ниш (XVI-XVII вв.) 244. Булгарская Морава – българско название на река Морава 245. Ак-Булгар – волжско-булгарско название на гр. Белград (Средние века)
СЛОВАКИЯ (SLOVAKIA) 246. Болгаром – населено място (координати: 48°18′00″ СШ; 19°51′00″ ИД) 247. Булхари – населено място (координати: 48°18′00″ СШ; 19°51′00″ ИД) 248. Бурат Булгар – българска крепост край – гр. Братислава
ФИНЛАНДИЯ (FINLAND) 249. Булгаран (Булхаран) – географски обект (координати: 60°20′47″ СШ; 20°31′43″ ИД) 250. Пулкар (Pulkar)– населено място (координати: 62°45′00″ СШ; 21°20′00″ ИД) 251. Турку – град и пристанище ва юго-западна Финландия. Турку на старофински – «булгар» (по-точно – «гражданин на България») 252. Хяменлина – град на север от Хелзинки. «Кем», «Хямен» или «Хамин» на старофински – «булгар», «лин» - «земя» 253. Хамина – град в юго-източна Финландия. 254. Кемиярви – град край езерото Кемиярви, в северна Финландия.)
ЧЕХИЯ (CZECH REPUBLIC) 255. Булгари (Булхари) – населено място (координати: 48°50′00″ СШ; 16°45′00″ ИД) 256. Пулгари – населено място (координати: 48°50′00″ СШ; 16°45′00″ ИД) 257. Баргар (Булгар) – българска крепост, основана от Шамбат (VII в.). По-късно – Прага 258. Барън Булгар – българска крепост, основана от Шамбат (VII в.). ПО-късно – Бърно
ШВЕЦИЯ (SWEDEN) 259. Богард (Bogard) – населено място (координати: 57°39′00″ СШ; 15°08′00″ ИД).
ЕСТОНИЯ (ESTONIA) 260. Валга – град в южна Естония (от естонското «пал» или «вал» - «булгар») 261. Палдиски (от българо-естонското «Балтъш» - «Град Булгар») – пристанище в северозападна Естония. Етнонима «Болгар» се среща в доста често в имената на градове, села, реки и езера разположени по цяла източна Европа, включително огромните по територия Русия и Украйна. Това не е удивително, защото в миналото земите на Велика България са заемали огромна територия, както в Европа, така и в Азия.
БАШКИРИЯ (BASHKORTOSTAN – Източната част на IDEL BULGAR) 262. Булгар – населено място (координати: 55°08′19″ СШ; 54°46′19″ ИД) 263. Булгар – населено място в Стерлибашевски район. 264. Чишма-Булгар – българска средновековна крепост, на 60 км юго-западно от гр. Уфа (по-късно Чишма) 265. Дима Булгар – българско название на река Дема в Башкортостан 266. Дима Булгар – българска средновекована крепост в Башкортостан (по-късно Раевский), на р. Дема 267. Къргъз Булгар – българска средновековна крепост между градовеъте Киргиз-Мияки и Стерлитамак в Башкортостан 268. Мин Булгар – българска средновековна крепост на пътя Уфа-Челяба (Челябинск). По-късно – Миняр 269. Булгар-Катау – българска средновековна крепост на пътя Уфа-Челяба (Челябинск). По-късно – Катав-Ивановск 270. Сакмар-Булгар – българска средновековна крепост, в която през 1229 г . се укрил българския цар Алтънбек, който претърпява поражение в бой с монголите. По-късно Сакмар на река Сакмар близо до Оренбург 271. Булгар тау – българско название на Уралските планини
БЕЛАРУС (BELORUSSIA) 272. Булгари – селище в южна Беларус 273. Болгари – селище в южна Беларус 274. Буляр – средновеквно българско название на Беларус 275. Буляр – българско средновековно название на Полоцк
ВОЛЖСКА БЪЛГАРИЯ (IDEL BULGAR) (по-късно в състава на РФ) 276. Булгар (Болгар) – населено място (координати: 55°25′00″ СШ; 51°36′00″ ИД) 277. Булгар ( Улуг Булгар) –южно от устието на Кам (координати: 54°58′00″ СШ; 49°04′00″ ИД) 278. Болгары – населено място (координати: 54°57′00″ СШ; 49°04′00″ ИД) 279. Буляр-Булгар – Бивша столица на Волжска България, разрушена от монголите 280. Сакчи Булгар – български град на Долна Волга. Монголите го назричали «Сарай-Берке» 281. Кавъл-Булгар – български град на Нижней Вол български град на Долна Волга . Монголите го назричали «Сарай Бату» 282. Алтън Булгар – средновековен град в Крим 283. Кичи Булгар – столица на българската държава на река Ока. Руснаците го наричали «Касимов» 284. Ак Булгар – название на Волжска България 285. Булгар Ал Джадид – название на средневековен Казан 286. Булгар – село в Ленинградски район на Казанска България 287. Казанска България е название на казанският край между 1361-1917 г. 288. Болгар – село в Нижнекамски район на Казанска България. Основано от казанскитеи българи в 1920-те. 289. Болгар № 1 – село в Алметевски район на Казанска България. 290. Болгар Второй (№ 2) – село в Алметевски район на Казанска България. (координати: 55°03′36″ СШ; 52°23′12″ ИД) 291. Болгар – река в Алметевски район на Казанска България, приток на река Степна Зая 292. Болгари – село в Спаски район на Казанска България 293. Долни Булгар – средноевековно название на Долното Поволжие 294. Ново-Булгари – село в Икрянински район на Астраханска област, основано от казанските и мишарските българи в 1918 г. (координатиы: 46°09′29″ СШ; 47°49′34″ ИД) 295. Булгар – местност на запад от село Тенки в Камско-Устинския район на Казанска България 296. Яна Бургар – село в Алкеевски район на Казанска България. Руснаците го наричат «Новые Ургагары» 297. Нукратлъ Булгар – българско название на Вятка или Кировска област 298. Карга Булгар – български средновековен град на Кам. 299. Иске Бургар – село в Алкеевски район на Казанска България. Руснаците го наричат «Старые Ургагары» 300. Малые Болгояры – село в Апастовски район на Казанска България 301. Большие Болгояры – село в Апастовски район на Казанска България 302. Янга Булгар (Янги-Болгар) – село в Верхнеуслонски район на Казанска България. Основано от казанските българи в 1928 г. (координати: 55°37′36″ СШ; 48°53′45″ ИД) 303. Кзыл Булгар – село в Високогорски район на Казанска България. Основано от казанските българи в 1930-те години 304. Кзыл Булгар (Кзыл-Болгар) – село в Чистополски район на Казанска България. Основано от казанските българи в 1920-те години (координати: 55°14′49″ СШ; 50°39′36″ ИД) 305. Булгар – улица и квартал в Нова Слобода в Казан 306. Булгар – улица и квартал в гр. Азнакаево 307. Булгар очи – название на част от село Мулла иле в Зеленодолски район на Казанска България 08. Ибер Булгар – средновековен български град в съвременният Ненецки автономен окръг. По-късно се нарича Тарко-Сале («Тарко» - на ненецко наречие «булгар») 309. Турчъ Булгар – български средновековен град на река Сок в съвременна Самарска област (близо до град Серные Воды) 310. Чирмъш Булгар – български средновековен град на река Илет, точно под устието на река Ашит в съвременната Мари ел. Бил е резиденция на националният герой на волжските българи Мамъш-Бирде 311. Ташлъ Булгар – български средновековен град на Волга, срещу Улуг Булгар 312. Мардан Булгар – българска средновековна крепост на Волга, на територията на съвременна Уляновска област (на левия бряг на Волга). Отличила се при отблъскването на монголското нашествие през 1223 г . 313. Булгар Кюл – българското название на Азовско море 314. Кара Булгар дингез – българското название на Черно море 315. Ак Булгар дингез – българското название на Каспийско море 316. Куби-Булгартау – българското название на Ставрополското възвишение
ДАГЕСТАН (DAGESTAN) – по-късно в състава на РФ 317. Булгар или Балънджар – българска крепост, край Кизилюрт 318. Булгар или Балхар – най-голямото село в Акушински район (координати: 42°16′47″ СШ; 47°13′53″ ИД). 319. Бурджан – български град. Намирал се северо-западно от гр. Избербаш.
КАРЕЛИЯ (KARELIA) – по-късно в състава на РФ 320. Кем (от финското «кем» - «булгар») – град в северна Карелия, на река Кем. 321. Кем – река в северна Карелия.
КОМИ (KOMI) - по-късно в състава на РФ 322. Коми – това название произлиза от източнофинското «ком» - «булгар»
РУСИЯ (RUSSIA) 323. Булкур – воден обект (координати: 71°51′32″ СШ; 127°06′00″ ИД) 324. Булгар Ал Харидж – българското название на Новгород 325. Булгар – селище в Ярославска област 326. Булгар – селище в Смоленска област 327. Табър-Булгар – българското название на град Твер 328. Булгар-Кала – български търговски пункт на север. По-късно – гр. Мурманск 329. Бугар (Гора Бугар) – географски обект (координати: 55°18′00″ СШ; 129°12′00″ ИД).. 330. Перм – от българо-финското «бигерма» или «бярм» - «булгар» 331. Муром – от самодийското «мур» или «мурман» - «булгар» 332. Саин Булгар – българска средновековна крепост, превърната в гарнизон през 1061 г . По-късно - гр. Орел 333. Волга – река (от «Булга» - «Булгар») 334. Плесков – минало название на град Псков (от ингерманландското «пел» - «булгар») 335. Велики Луки – город в Псковска област, названието му (от «вел») означава «Български Лъкове» 336. Чиркес-Булгар - българското название на град Белгород 337. Молога – река (от «Мулга» - «Булгар») 338. Бологое – град в Тверскай област (от «булга» - «булгар») 339. Волхов – град на река Волхов (от «булга» - «булгар») 340. Волхов – река в северна РФ (от «булга» - «булгар») 341. Валдай – град в Новгородска област (от готското «балта» - «булгар») 342. Валдайско възвишение – от готското «балта» - «булгар» 343. Молкар (Урочище Молкар) – населено място (координати: 51°15′24″ СШ; 60°50′24″ ИД). Малгар, Малкар – едно от самоназванията на българите. До днешен ден част от кавказките българи наричат себе си малкари.
УКРАЙНА (UKRAINE) 344. Болгар – населено място (координати: 49°53′00″ СШ; 35°41′00″ ИД) 345. Хутор Болгар – населено място (координати: 49°53′00″ СШ; 35°41′00″ ИД) 346. Арса Булгаре (Arsa-Bulgare) – населено място (координати: 46°20′50″ СШ; 29°13′40″ ИД) 347. Булгар – едно от названията на гград Балтавар (Полтава) 348. Булгар – ляв приток на Долният Днепър 349. Булгарский яр – местност в Полтавщина 350. Кара Булгар – българското название на Украйна 351. Кара Булгар – българското название на гр. Чернигов 352. Янга Кара Булгар – българското название на гр. Новгород 353. Бай-Булгар – българското название на съвременната Житомирска област 354. Имен Булгар – българска средновековна крепост. Намирала се на мястото на Житомирско градче на река Случ Городница 355. Балун Булгар – български град на река Случ, в северо-източна Хмелницкай област. По-късно – град Полоное 356. Барън Булгар – българска крепост на река Случ, точноподгр. Полоное, вече в Житомирска област 357. Угил Булгар – най-силната българска средновековна крепост близо до устието на р. Дунав. По-късно – Болград в Одеска област 358. Новая Булгария – название на южната част на Прутско-Днестровското междуречиея (южна Молдова и юго-западна Одеска област) 359. Болгарийка – село близо до Болград, основано от украинските българи през 1862 г. По-късно – село Зализничное 360. Български Ишун – село, основано от украинските българи в Крим около 1870 г. През 1944 г жителите на това и други български села в Украина попаднали под варварските сталински депортации 361. Болгарийка – колония на украинските българи в Украинското Приазовие 362. Улу Булгар – квартал и градска кула в средновековния Галич 363. Мукаш Булгар – средновековна българска крепост. По-късно – гр. Мукачево (Мункач) 364. Булгарка – район в Одеса. По-късно – Молдаванка. 365. Болхари – селище близо до гр. Лвов 366. Булгарка – населено място в Ананиевска област, Херсонска губерния (взето от «Списка населенных мест Херсонской губернии 1868») 367. Булгарка – населено място в Елисаветградска област, Херсонска губерния (взето от «Списка населенных мест Херсонской губернии 1868») 368. Булгарка – населено място в Одеска област, Херсонска губерния (взето от «Списка населенных мест Херсонской губернии 1868») 369. Булгарка ближняя – населено място в Одеска област, Херсонска губерния (взето от «Списка населенных мест Херсонской губернии 1868») 370. Булгарка далняя – населено място в Одеска област, Херсонска губерния (взето от «Списка населенных мест Херсонской губернии 1868») 371. Булгаровка – населено място в Александровска област, Херсонска губерния (взето от «Списка населенных мест Херсонской губернии 1868») 372. Болгарка – населено място в Елисаветградска област, Херсонска губерния (взето от «Списка населенных мест Херсонской губернии 1868») 373. Болгарка – населено място в Ананиевска област, Херсонска губерния (взето от «Списка населенных мест Херсонской губернии 1868») 374. Булгарка малая – населено място в Херсонска област, Херсонска губерния (взето от «Списка населенных мест Херсонской губернии 1868») 375. Болгарова – населено място в Ананиевска област, Херсонска губерния (взето от «Списка населенных мест Херсонской губернии 1868») 376. Болгарская – населено място в Херсонска област, Херсонска губерния (взето от «Списка населенных мест Херсонской губернии 1868») 377. Български степи – название на южните степи в съвременна Румъния, Молдова и Украйна.
Българите са заемали огромна територия в Азия, като са имали там собствени държави. В Мала Азия – в Турция и по-далеч на Изток – в Азербейджан, Пакистан, Иран, Индия – се срещат множество названия на етнонима Булгар.
АЗЕРБАЙДЖАН (AZERBAIJAN) 378. Болгар Чай – река, течаща южно от р. Аракс (координати: 39°28′00″ СШ; 48°36′00″ ИД) 379. Кнджал-Булгартау – българското название на Източен Кавказ 380. Канджал-Булгар – български град, център на бейлика (княжество) Канджал-Булгар 381. Канджал-Булгар – български бейлик в планините Канджал-Булгар
АРМЕНИЯ (ARMENIA) 382. Булхер – поселище в Древна Армения. 383. Булхар – край в Древна Армения.
АФГАНИСТАН (AFGHANISTAN) 384. Булгар (Khvajeh Bolghar, Bulghar) – населено място (координати: 33°35′19″ СШ; 68°27′18″ ИД) 385. Боргар (Kohe Borgar) – Hypsographic (координати: 29°51′00″ СШ; 60°52′00″ ИД) 386. Бахта Булгар – българското название на гр. Бактръ (Балх). По-късно – град Вазирабад близо до гр. Мазари-Шариф в Северен Афганистан. 387. Бахта Булгар – българското название на Северен Афганистан 388. Тохаристан - историческо название на Северен Афганистан, означаващо «Булгаристан», тъй като «тохар» е източноиранската форма на етнонима «булгар» (булгар – бугар – тохар) 389. Мулгар (Mulgar) – воден обект (координати: 34°42′26″ СШ; 67°50′19″ ИД).
ИНДИЯ (INDIA) 390. Балхар – населено място (координати: 28°23′00″ СШ; 72°23′00″ ИД) 391. Балгара (Balg?ra) – населено място (координати: 32°56′40″ СШ; 74°46′35″ ИД) 392. Булгар капа – българското название на вратите на гр. Делхи и квартала около тях 393. Балхара (Булгария) – название на индийска династи, владеела Централна и Южна Индия в IX-X в. „Учените” предпочитат да наричат тази династия с небългарското име “Раштракута”. 394. Балхара (Булгария) – название на Централна и Южна Индия, намирала се под властта на династията Балхара «Раштракута» 395. Балхика или Бахлика – название на Северна Индия, където думите «балхи» и «бахли» означавали «Булгар». Така че, това название означава също «България» 396. Болор или Буляр – държави и княжества в област Балхика
ИРАН (IRAN) 397. Балгар (Kah-e Balghar) – Hypsographic (координати: 31°22′07″ СШ; 51°30′51″ ИД) 398. Балкар(KЕ«h-e Balkar) – географски обект (координати: 35°33′00″ СШ; 46°25′00″ ИД) 399. Балкар – населено място (координати: 35°33′00″ СШ; 46°22′51″ ИД) 400. Балкер – населено място (координати: 35°33′00″ СШ; 46°22′51″ ИД) 401. Болгар Чай (Bolghar Chay) – река (координати: 39°05′00″ СШ; 48°19′00″ ИД) 402. Бугар (Bugar) – населено място (координати: 30°42′14″ СШ; 51°57′21″ ИД). 403. Палхар (KЕ«h-e Palhar) – географски обект (координати: 33°14′23″ СШ; 53°48′22″ ИД) 404. Боргар, Бургар (Borgar, Burgar) – Spot feature (координати: 29°51′39″ СШ; 60°45′41″ ИД) 405. Бурджан-Булгар – българска крепост от IV в. По-късно – гр. Бирдженд в източен Иран 406. Себер-Булгар – българска крепост около Забул в източен Иран 407. Български край – българското название на Хорасан (юго-източен Иран, Хорезм и Афганистан). 408. Молкар (Molkar) – населено място (координаты: 36°35′10″ СШ; 51°42′19″ ВД).
КАЗАХСТАН (KAZAHSTAN) 409. Болгарский – селище при извора на река Хобда (ляв приток на рек Илек) в Актюбинска област 410. Булгар Кубня (Булгарская река) – българското название на река Ходби.
КИПР (CYPRUS) 411. Булгурлу – населено място (координати: 34°44′45″ СШ; 33°07′45″ ИД)
КИТАЙ (CHINA) 412. Бугар (Bugar) – населено място (координати: 41°46′26″ СШ; 84°14′39″ ИД). 413. Тамта-Булгар – българското название на Таримската котловина (Синьцзян) 414. Кашан-Булгар – българското название на Таримската котловина (Синьцзян), но по-често на град Куча 415. Арджа-Булгар – название на Таримската котловина, което употребявали таримските българи, а също и булгарски град, който китайците наричали Пу-Ли 416. Бугур (Булгар) – български град в Тамта-Булгаре. По-късно – гр. Бай 417. Полур (от Буляр) – град в Таримската котловина
ПАКИСТАН (PAKISTAN) 418. Балгор (Balgor Kaur) – воден обект (координати: 25°59′32″ СШ; 64°14′01″ ИД) 419. Балгор (Balgor Kaur) – воден обект (координати: 26°01′30″ СШ; 64°13′00″ ИД) 420. Балгар – населено място (координати: 31°24′36″ СШ; 74°23′44″ ИД) 421. Балгар – населено място (координати: 32°34′20″ СШ; 73°20′30″ ИД) 422. Булгар (Bulhar MaheriwДЃla) – населено място (координати: 32°14′00″ СШ; 74°37′25″ ИД) 423. Булгар (Bulhar) – населено място (координати: 32°14′55″ СШ; 74°33′40″ ИД) 424. Балгора – населено място (координати: 28°37′20″ СШ; 70°21′00″ ИД) 425. Балгора (Basti Balhora) – населено място (координати: 29°25′50″ СШ; 70°38′20″ ИД) 426. Балгора (Basti Balhora) – населено място (координати: 29°22′40″ СШ; 70°35′20″ ИД) 427. Балгора (Basti Balhora) – населено място (координати: 29°22′40″ СШ; 70°35′10″ ИД) 428. Балгора (Basti Sultan Balhora) – населено място (координати: 29°00′30″ СШ; 70°26′50″ ИД) 429. Балгора (Basti Haji Usman Balhora) – населено място (координати: 29°12′50″ СШ; 70°33′00″ ИД) 430. БалгариБалхори (Balhari) – населено място (координати: 24°20′00″ СШ; 69°38′00″ ИД) 431. Булгар (Bulghar) – воден обект (координати: 31°26′52″ СШ; 67°42′53″ ИД)
САУДИТСКА АРАБИЯ (SAUDI ARABIA) 432. Бугар (Jabal Bugar) – населено място (координати: 16°48′00″ СШ; 41°52′00″ ИД).
ТАДЖИКИСТАН (TAJIKISTAN) 433. Бургар (Булгар) – град на река Булгар-су, приток на р. Пяндж. По-късно – Пархар 434. Бургартау (Булгарские горы) – планини край град Бургар 435. Булгар-су – река, десен приток на река Пяндж 436. Булгар – планински преход в Памир 437. Булгар (Сум-Булхор) селище на левия бряг на река Обимазар.
ТУРКМЕНИЯ (TURKMENISTAN) 438. Бурджан – Български планини – край Копетдаг
ТУРЦИЯ (TURKEY) 439. Балкар – населено място (координати: 37°44′00″ СШ; 37°35′00″ ИД) 440. Горы Болгар – географски обект (координати: 37°24′00″ СШ; 34°33′00″ ИД) 441. Планини Болкар (Bolkar Dağlari) – географски обект (координати: 37°11′00″ СШ; 34°03′00″ ВД) 442. Планини Болкар (Bolkar Dağlari) – географски обект (координати: 39°21′00″ СШ; 33°26′00″ ИД) 443. Планини Болкар (Болкар) – географски обект (координати: 37°15′00″ СШ; 34°20′00″ ИД) 444. Булгур Дереси (Bulgur Deresi) – воден обект (координати: 40°42′00″ СШ; 27°05′00″ ИД) 445. Булгур Тепеси (Bulgur Tepesi) – географски обект (координати: 41°09′00″ СШ; 32°02′00″ ИД) 446. Булгурлу – населено място (координати: 38°22′00″ СШ; 38°27′00″ ИД) 447. Булгурлу – населено място (координати: 39°48′00″ СШ; 35°55′00″ ИД) 448. Булгурлу – населено място (координати: 40°11′00″ СШ; 42°16′00″ ИД) 449. Булгурлу – населено място (координати: 40°59′00″ СШ; 36°56′00″ ИД) 450. Булгурлу – населено място (координати: 37°36′24″ СШ; 44°17′39″ ИД) 451. Булгурлу – географски обект (координати: 37°34′00″ СШ; 34°09′00″ ИД) 452. Булгаркьой – село край Кешанско 453. Булгаргьолери – село северо-западно от Истамбул 454. Булгарофигон – град юго-източно от Одрин(съществувал в Средните векове) 455. Гази-Булгар – българското название на гр. Газикей (край планината Ганос) 456. Балли-Булгар българското название на гр. Балли (юго-източно от Малгар) 457. Инеш-Булгар – българското название на гр. Инеджик (на пътя от Малкар към гр. Тегирдаг) 458. Булгар – крепост западно от езерото Ван (съществувала в средните векове) 459. Булгар – град юго-западнно от гр. Коня (съществувал в средните векове) 460. Булхар или Балх – средн населено място на юг от Измир (координати: 38°09′35″ СШ; 27°08′44″ ИД) 462. Булгурлук (Bulgurluk) - населено място на североизток от Ерейли (Ereğli) (координати: 37°36′00″ СШ; 34°13′00″ ИД) 463. Булгурлук (Bulgurluk) - населено място около Ерейли (Ereğli) (координати: 37°34′00″ СШ; 34°09′00″ ИД) 464. Булгурлук (Bulgurluk) - населено място (координати: 38°38′00″ СШ; 40°36′00″ ИД) 465. Бургар (Gora Burgar) - Hypsographic (координати: 36°59′19″ СШ; 37°10′46″ ИД) 466. Бургар (Burgar Tepesi) - Hypsographic (координати: 36°59′19″ СШ; 37°10′46″ ИД)
УЗБЕКИСТАН (UZBEKISTAN) 467. Бухара (Bukhara) – град, чието название произлиза от «бухар» - местната форма на думата «булгар» (координати: 39°46′29″ СШ; 64°25′43″ ИД) 468. Новая Бухара (Novaya Bukhara) – населено място (координати: 39°43′22″ СШ; 64°33′06″ ИД) 469. Булгар зиратъ –най-древно гробище в Бухара 470. Квартал Ходжа Булгар(”Ходжа Булгарин”) в Бухара. 471. Бухара (Azat Bukhara) – Spot feature (координати: 37°24′00″ СШ; 67°05′00″ ИД)
Перди 15 – 20 хиляди години българите се разселили по целият свят. Българските следи се отразили на топонимиката и гидронимиката на континентите Австралия и Америка.
АВСТРАЛИЯ (AUSTRALIA) 472. Булгар (Bulgar, Yeedie Bulgar) – географски обект (координати: 29°00′00″ ЮШ; 119°38′00″ ИД) 473. Булгар (Bulgar Creek) – воден обект (координати: 35°21′00″ ЮШ; 148°58′00″ ИД) 474. Булгара (Bulgara) – географски обект (координати: 28°44′00″ ЮШ; 135°30′00″ ИД) 475. Булгари (Bulgary) – населено място (координати: 35°04′00″ ЮШ; 146°58′00″ ИД) 476. Боргара (Borgara) – Spot feature (координати: 30°10′00″ ЮШ; 147°49′00″ ИД) 477. Малгар (Malgar Rock) – Hypsographic (координати: 29°12′00″ ЮШ; 118°58′00″ ИД).
АРЖЕНТИНА (ARGENTINA) 478. Балгар (Arroyo Balgar) – воден обект (координати: 28°30′00″ ЮШ; 66°20′00″ ЗД)
ДОМИНИКАНСКА РЕПУБЛИКА (DOMINICAN REPUBLIC) 479. Булгарин (Pulgarin) – населено място (координати: 18°47′00″ СШ; 69°30′00″ ЗД) 480. Сабана де Пулгарин (Sabana de Pulgarin) – населено място (координати: 18°48′00″ СШ; 69°30′00″ ЗД)
КАНАДА (CANADA) 481. Булгер (Bulger Lake) – воден обект (координати: 55°03′00″ СШ; 97°20′00″ ЗД) 482. Болгер (Bolger) – географски обект (координати: 48°15′00″ СШ; 76°19′00″ ЗД) 483. Богард (Bogard) – населено място (координати: 44°03′00″ СШ; 76°56′00″ ЗД).
КОЛУМБИЯ (COLOMBIA) 484. Булгар (Pulgar) – населено място (координати: 10°55′12″ СШ; 72°53′38″ ЗД)
ЧИЛИ (CHILE) 485. Булгар (El Pulgar) – географски район (координати: 35°22′00″ ЮШ; 70°52′00″ ЗД) 486. Булгар (Rincaіn Pulgar) – географски район (координати: 32°18′00″ ЮШ; 71°09′00″ ЗД)
Топонимите и хидронимите, свързани с етнонима «булгар» са взети от:
A. От книгата на Петър Голийски “Зиези от който са Българите”. София, 2003, с.277-278 B.
B. От проекта “Поиск географических координат и названий”, который предоставляет доступ к базе данных географических координат National Geospatial-Intelligence Agency (NGA)
C. Татжетдин Ялчигул «Тарих нама-и булгар» (Галяутдинов И. Г. «Тарих нама-и булгар» Таджетдина Ялсыгулова. Уфа, 1998)
D. Хисамутдин Бин Шарафутдин Булгари “Рисалэи тэварих Болгария” (”Очерк истории Булгарии”) Казань, I902 г.
E. Бахши Иман «Джагфар Тарихы» 1,2,3 том, Оренбург 1997 г .
F. «Нариман Тарихы»
G. Списки населенных пунктов и иные краеведческие источники http://maps.litera-ru.ru/spiskilist.asp?N=1920
H. Списки населенных пунктов и иные краеведческие источникиhttp://maps.litera-ru.ru/spiskilist.asp?N=1540 Тагир Абдулл Аль Булгари/Tagir Abdull Al Bulgary/ Болгар, Болгары, Болгарлар, Болгария, Болгари, Българ, Българы, България, Балкар, Балкары, Балкария
неделя, 9 септември 2012 г.
Още нещо за древните българи!
Защо според Франсоа Митеран "Българите стоят в основата на човешката цивилизация”
"Българите стоят в основата на човешката цивилизация”-- Франсоа Митеран
I. Българите основават преди 17 000г. първата държава на земята-ИДЕЛ (ИТЕЛ)–конфедерация от седем арийски, финоугорски и алтайски племена, откъдето и името и (Иде-с
едем и Ел-племе). По късно тази държава получила и второ название на господстващия народ– Булгари, Бул-Възвишени и Ари-Свободни,
II. Наследници на Българската Арийска държава ИДЕЛ са древните Шумерска, Великата Уйгурска империя (наследници на която са Китайците), Индийска, Критска, Микенска, държавите на Майте, Ацтеките и Инките в Америка, Троянска, Етруска (на основата на която възниква Италианската и Римската цивилизации), Хунска, Дулобска, Дунавска, Киевска-Черна България (бъдеща Украйна и Русия), Волжка-Бяла България, Хазарска, Унгарска държави.
III. Лоян се е наричала столицата на династията Джоу (XI-IIв.пр.Хр.), създадена от източното крило на хунобългарите. Пазач на архивите там бил Лао Дзъ (Стария мъдрец). Китайците нямат Ъ и йероглифът Дзъ е взет от глаголицата. Там го наричат още БО-ЯН(Богар)-име от българския етнос. Той е основател на Таонизма, на Доа и Дъ (Път на вселената и нравствен закон).” Най-великата книга на света ”-казва Толостой. Знакът “Ин и Ян” е български по смисъл на единство. Така светилото на мъдростта на Китай Лао Дзъ е от български произход. Между многото негови ученици е и Конфуций , който по-късно се опитва да въведе в императорския двор синархично управление характерно за българските държави. В Индия наричат Боян Боганатар или Болгар. Между неговите ученици са будителите Буда и Бабаджи… Светското име на Буда Гаотама е принц Сидхарта-княз на скитите сърцевината на които са били българите. Така че Браманските и Будистките учения са преподавани от протобългарски посветени. На 96 години Боян напуска Китай поради упадък на нравите и се отправя към древната Българска държава Шамбала .
IV. През V в.пр.н.е браманът Панини, роден в столицата на Бактрия (България) създава на санскрит първата граматика в света и се записва в Махабхарта. Бактрия била населена с бели мъдреци от арийско потекло, доведени от великия Рама, а столицата и се наричала Бълг. Оттам е и етонимът ни Бълг (високо издигнати) и Ари (свободни).От там именно българските брамани носещи ведическото знание, навлизат в Индия и диктуват Свещенните “древноиндийски” книги на Санскрит (съвършен, свещен и скрит), наричани Веди.Българите въвеждат кастовата система, будизма и свещените книги на будистите, българите са строили статуите на Буда, разрушени от талибаните в Афганистан.Българите са създали уникалната 37 степенна държавна йерархична система и Вечния календар. Евангелието мълчи за живота на Исус от 11 до 30-годишната му възраст. В езотеричните школи обаче се знае, че е бил при арийски просветени Българи в Шамбала. За Шамбала (Бактрия ) индийските епоси “Махабхарата” и “Рамаяна” говорят, че била най-великата страна на мъдреци и учители (Гури) . Ииндийския епос говори че Шамбала (големи, много шамани) била страна на север от Индия с хиляди пещери и тайни. Според географските карти на това място се е намирала древната Бактрия , един от псевдонимите на която е точно “страната на многото пещери”. Според поверието в Българската държава Шамбала живеят господарите на света, от там тръгват световните водачи и учители на човечеството като Лао Дзъ(БО-ЯН), Буда, Христос, Заратустра, Майтрея…,които били но обучение там при безсмъртните български шамани и колобри.
V. Българският календар е най-стария и най-съвършенният в света. Това е признато официално от ЮНЕСКО.Последните изследвания показват, че началото на календара е през 5505 пр. Хр.Българите пренасят от хилядолетията преди Христос една от най-съвършените системи за измерване продължителността на земната година . Движението на съзвездията, оприличени на животни, се отчита в 12-годишен цикъл в съответствие с пътя на Янкул (Юпитер) около Слънцето. По начина на подреждането на дните и месеците, календарът на древните българи е превъзхождал индийските и китайските календарни системи взаеймствани от него. Древнобългарския календар е признат от всички световни специалисти в тази област за най-прецизния. Дори и днес, когато светът се гордее с космическите си постижения, не може да бъде създадена по-точна календарна система от Българската! Това означава, че българите са познавали до съвършенство космическите цикли и движенията на планетата Земя в пространството. И то няколко хилядолетия преди Христа, когато повечето народи са живеели в епохата на каменната ера.
VI. Най-старата писменост в света е Българският "куниг" на чиято основа е създадена Българската глаголица. Преди създаването на българската азбука глаголица и кирилица, древните българи са имали своя писменост - куниг, а писмените знаци се наричали кун. В Шумер и Акад думата "кунуку" означавала "надпис" или "царски надпис". Писмеността си българите са пренесли от Централна Азия в Европа . Древното българско писмо е открито по всички места,населявани от нашите прадеди - Волжско-Камското междуречие, Северен Кавказ, Добруджа. В произведението "За буквите" Черноризец Храбър отбелязва, че българското рунно писмо е служело и за гадаене. Създавайки новата българска азбука, Кирил и Методий и техните ученици използват древните български знаци --куни (известни още като руни) : А, Б, В, О, Х, М, Е, Ш, Щ, Ц, Ж, Ъ, Ь, Ю, Ч, К, Т, голям юс, малък юс, - или по-голямата част от азбуката.
VII. Около 198 г. пр. Хр. – Великият Български Владетел - кан Мотун (200 - 174 г. пр. Хр.) - от рода Дуло (син на Кан Тюмен) създал най голямата Империя в Човешката история , завладял Китай за 200 години пленява китайския император Лиу Панг заедно с 320 000-та му армия и поставя Китай във васална зависимост от Българите.Кан Мотун (владял 27 народи през II в. пр. н. е. от Каспийско море до Великия океан, вкл. Япония, до Кашмир на юг. Издал закон: "Който продаде или подари даже педя българска земя на чужденци - за бъде наказан със смърт").
VIII. Българската мощ достига своя връх при управлението на легендарния Български вожд КАН Атила (434 - 453 год.) от рода Дуло подчинил под властта си територия от Франция до Китай.Поставил на колене Константинопол и Рим, той остава в историята с прозвището Бич Божий (Flagellum Deum). Заветната цел на Атила била да Унищожи робовладелската Римска империя разсадник на расова разпуснатост, нравствена развала и разврат, да освободи поробените народи и да създаде от Европа и Азия една могъща Арийска Империя, устроена на здравите и високи нравствени принципи на древните българи да построи нова световна държава със справедливо обществено и държавно устройство.
IX. Българите в началото на XII век създават в Болоня далеч преди Оксфорд и Кембридж първия университет в Европа-„Университато Булгаро”(1119г.), Тук е чел лекциите си изключително надарения болонски юрист Булгаро де Булгарис, наречен Златоуст, за когото може да се чете в Италианската енциклопедия. Площодът пред къщата му се нарича”Площад на Българина”. На нейно място далеч преди Оксфорд и Кембридж, е основан първия университет в Европа-„Университато Булгаро”(1119г.) .Там могат да се видят фамилните гербове на Алцеус Булгарини и на Асканиус Булгарино от Сиена. В пълна независимост от черквата, там се учат 10 000 студенти от цяла Европа, за сравнение в Кембридж основан следващия век учат 5 000. Магнетизмът му привлича мастити представители на европейската култура като Томас Бекет, Данте Алигери, Еразъм Ротердамски, Николай Коперник… Университетския параклис и до днес се нарича „Санта Мария дел Булгари”.
X. Българите създават Богомилството. Основоположник на това учение, в основата на което стои вярата в Христос и християнството, е Боян Мага, по-малкият син на Цар Симеон Велики. През ХI-XII в. "българската ерес" (Bulgarorum haeresis) се разпространява в цяла Европа. На Запад богомилите са известни с различни имена – бугри, катари, албигойци и др. Те създават свои школи, университети, в които преподават българската космогония, Христовото учение, мъдростта на древните народи. Там христовото учение е превърнато в мрачен фанатизъм, жестокост и духовен мрак. От България идва ярък лъч светлина, който събужда европейските народи и запалва факлите на множество хуманистични учения, които довеждат до освобождаване на човешката личност и до реално признаване на нейната духовност. Инквизицията-най-чудовищното и варварско творение в човешката история е основана през 30-те години на ХІІІ век за борба с катарите (западните богомили) и е поверена на Доминиканския орден. Мъченията и издевателствата, на които са подложени богомилите едва ли имат аналог в "християнските църкви". За европейските властници през Средновековието думата “българин” бе синоним на опасна ерес, вещаеща край на тяхното царуване. Така Българският дух, потъпкан в нашата страна, запали на Запад невиждан пожар, който предизвика Хуманизма, Ренесанса, Реформацията и Великата френска революция, които оформиха основите на днешния свят. Лозунгът на тази революция “равенство, братство, свобода” е по същество наш, богомилски.
XI. Българите-Богомили първи издигат идеята за създаване на Европейски съединени щати (Европейски съюз), пренесла се зад океана и реализирана от Хазарите под формата на Съединени американски щати. Европейския съюз е създаден по подобие на старите Истински Български държави и закони, нещо признато от бивш председател на Европейският съюз.
Казах !
* Капелата Санта Мария деи Булгари, се намира в палата Аркиджиназио в Болоня. Той е първият университет в града построен през 1562г., но като университетски център Болоня датира от XI век и е първият в света. От тогава, в продължение на пет века, учебните занимания се провеждали в домовете на преподавателителите или в сгради нарочно взети под наем за това. В същност, Капела деи Булгари е построена на мястото на църква намирала се до дома на прочутия юрист Булгари - роден през първата половина на XII век. В този дом, той преподавал и раздавал правосъдие, позовавайки се на Римското право приложено в съвременните за тогава условия. Неговите съдебни решения имали законодателски принцип. Наричали го "Златоуст", заемал и длъжността имперски викарий на Болоня. Именно за това, че бил извънредно важна личност, мястото където живеел наречено "курия" било на неговото име "Булгари" или "Курия Булгари". Във връзка с това и самото му име, аналите припомнят, че като глосатор, както наричали в болонския унивeрситет специалистите по римско право през средновековието, неговите законови интерпретации са обозначени с Булгаро, Болгаро или Бургаро или само с буквата "Б". Малкото запазени исторически източници доказват, че е родом от Болоня. Произходът му обаче е неизвестен и няма данни да е свързан с нещо българско. Потънал някъде в историята, се предполага, че не произлиза от знатните италиански фамилий Булгаро. Независимо от това, историците го описват като човек с аристократичен нрав, умеещ да прави разлика между право и морал или между това, което едното забранява, а другото позволява.
Булгаро се женил два пъти. От първият си брак имал много деца, но повечето от тях починали преждевременно. От втория си брак с Имелда не е имал наследници. Починал през 1167г., като оставил на поколенията много полезни решения и ръкописи от юридически и обществен характер. И разбира се, мистерията около произхода и името си Булгаро, което остава във времето с мястото където той живял в центъра на Болоня и наследено от малката църква. Разрушена частично от бомбардировките в края на Втората Световна война, Капела Санта Мария деи Булгари успява да съхрани част от великолепните стенописи от XVI век на местния художник Бартоломео Чези определени като "История на живота на Богородица". Чудо спасява от бомбите стенописа от края на XVI век представящ над олтара Благовещение, дело на фламандския художник Денис Калверт.
Култовото място свързано с него с капелата Санта Мария деи Булгари по принцип е затворена за посещения. В нея се извършват само погребални обреди на изключително заслужили професори от местния университет. По програма на министерството на културата отнасяща се до младежта, Капела деи Булгари е отворена извънредно до 17 юли. Неизброими са туристите от цял свят уловили мигът, увековечен в книгата за посещения.
**
„Малко българи знаят, че в Италия ние имаме много силно присъствие още преди векове”, каза Волен Сидеров,председетел на групата за приятелство с Италия в българския парламент. „Например – един от много известните професори в първия университет в Европа – Болонския, през ХІІ век, се казва Булгаро де Булгарис, известен още като „Златната уста”. Бил е много известен преподавател, оратор, юрист. Близо до Милано до преди век е имало графство, което се казва Булгария. В двора на Болонския университет е имало църква, която се казва „Санта Мария деи Булгари” – „Света Мария на българите”. Вътре преди няколко десетилетия професор Атанас Божков открива, че има стенопис на княз Борис І.
"Българите стоят в основата на човешката цивилизация”-- Франсоа Митеран
I. Българите основават преди 17 000г. първата държава на земята-ИДЕЛ (ИТЕЛ)–конфедерация от седем арийски, финоугорски и алтайски племена, откъдето и името и (Иде-с
едем и Ел-племе). По късно тази държава получила и второ название на господстващия народ– Булгари, Бул-Възвишени и Ари-Свободни,
II. Наследници на Българската Арийска държава ИДЕЛ са древните Шумерска, Великата Уйгурска империя (наследници на която са Китайците), Индийска, Критска, Микенска, държавите на Майте, Ацтеките и Инките в Америка, Троянска, Етруска (на основата на която възниква Италианската и Римската цивилизации), Хунска, Дулобска, Дунавска, Киевска-Черна България (бъдеща Украйна и Русия), Волжка-Бяла България, Хазарска, Унгарска държави.
III. Лоян се е наричала столицата на династията Джоу (XI-IIв.пр.Хр.), създадена от източното крило на хунобългарите. Пазач на архивите там бил Лао Дзъ (Стария мъдрец). Китайците нямат Ъ и йероглифът Дзъ е взет от глаголицата. Там го наричат още БО-ЯН(Богар)-име от българския етнос. Той е основател на Таонизма, на Доа и Дъ (Път на вселената и нравствен закон).” Най-великата книга на света ”-казва Толостой. Знакът “Ин и Ян” е български по смисъл на единство. Така светилото на мъдростта на Китай Лао Дзъ е от български произход. Между многото негови ученици е и Конфуций , който по-късно се опитва да въведе в императорския двор синархично управление характерно за българските държави. В Индия наричат Боян Боганатар или Болгар. Между неговите ученици са будителите Буда и Бабаджи… Светското име на Буда Гаотама е принц Сидхарта-княз на скитите сърцевината на които са били българите. Така че Браманските и Будистките учения са преподавани от протобългарски посветени. На 96 години Боян напуска Китай поради упадък на нравите и се отправя към древната Българска държава Шамбала .
IV. През V в.пр.н.е браманът Панини, роден в столицата на Бактрия (България) създава на санскрит първата граматика в света и се записва в Махабхарта. Бактрия била населена с бели мъдреци от арийско потекло, доведени от великия Рама, а столицата и се наричала Бълг. Оттам е и етонимът ни Бълг (високо издигнати) и Ари (свободни).От там именно българските брамани носещи ведическото знание, навлизат в Индия и диктуват Свещенните “древноиндийски” книги на Санскрит (съвършен, свещен и скрит), наричани Веди.Българите въвеждат кастовата система, будизма и свещените книги на будистите, българите са строили статуите на Буда, разрушени от талибаните в Афганистан.Българите са създали уникалната 37 степенна държавна йерархична система и Вечния календар. Евангелието мълчи за живота на Исус от 11 до 30-годишната му възраст. В езотеричните школи обаче се знае, че е бил при арийски просветени Българи в Шамбала. За Шамбала (Бактрия ) индийските епоси “Махабхарата” и “Рамаяна” говорят, че била най-великата страна на мъдреци и учители (Гури) . Ииндийския епос говори че Шамбала (големи, много шамани) била страна на север от Индия с хиляди пещери и тайни. Според географските карти на това място се е намирала древната Бактрия , един от псевдонимите на която е точно “страната на многото пещери”. Според поверието в Българската държава Шамбала живеят господарите на света, от там тръгват световните водачи и учители на човечеството като Лао Дзъ(БО-ЯН), Буда, Христос, Заратустра, Майтрея…,които били но обучение там при безсмъртните български шамани и колобри.
V. Българският календар е най-стария и най-съвършенният в света. Това е признато официално от ЮНЕСКО.Последните изследвания показват, че началото на календара е през 5505 пр. Хр.Българите пренасят от хилядолетията преди Христос една от най-съвършените системи за измерване продължителността на земната година . Движението на съзвездията, оприличени на животни, се отчита в 12-годишен цикъл в съответствие с пътя на Янкул (Юпитер) около Слънцето. По начина на подреждането на дните и месеците, календарът на древните българи е превъзхождал индийските и китайските календарни системи взаеймствани от него. Древнобългарския календар е признат от всички световни специалисти в тази област за най-прецизния. Дори и днес, когато светът се гордее с космическите си постижения, не може да бъде създадена по-точна календарна система от Българската! Това означава, че българите са познавали до съвършенство космическите цикли и движенията на планетата Земя в пространството. И то няколко хилядолетия преди Христа, когато повечето народи са живеели в епохата на каменната ера.
VI. Най-старата писменост в света е Българският "куниг" на чиято основа е създадена Българската глаголица. Преди създаването на българската азбука глаголица и кирилица, древните българи са имали своя писменост - куниг, а писмените знаци се наричали кун. В Шумер и Акад думата "кунуку" означавала "надпис" или "царски надпис". Писмеността си българите са пренесли от Централна Азия в Европа . Древното българско писмо е открито по всички места,населявани от нашите прадеди - Волжско-Камското междуречие, Северен Кавказ, Добруджа. В произведението "За буквите" Черноризец Храбър отбелязва, че българското рунно писмо е служело и за гадаене. Създавайки новата българска азбука, Кирил и Методий и техните ученици използват древните български знаци --куни (известни още като руни) : А, Б, В, О, Х, М, Е, Ш, Щ, Ц, Ж, Ъ, Ь, Ю, Ч, К, Т, голям юс, малък юс, - или по-голямата част от азбуката.
VII. Около 198 г. пр. Хр. – Великият Български Владетел - кан Мотун (200 - 174 г. пр. Хр.) - от рода Дуло (син на Кан Тюмен) създал най голямата Империя в Човешката история , завладял Китай за 200 години пленява китайския император Лиу Панг заедно с 320 000-та му армия и поставя Китай във васална зависимост от Българите.Кан Мотун (владял 27 народи през II в. пр. н. е. от Каспийско море до Великия океан, вкл. Япония, до Кашмир на юг. Издал закон: "Който продаде или подари даже педя българска земя на чужденци - за бъде наказан със смърт").
VIII. Българската мощ достига своя връх при управлението на легендарния Български вожд КАН Атила (434 - 453 год.) от рода Дуло подчинил под властта си територия от Франция до Китай.Поставил на колене Константинопол и Рим, той остава в историята с прозвището Бич Божий (Flagellum Deum). Заветната цел на Атила била да Унищожи робовладелската Римска империя разсадник на расова разпуснатост, нравствена развала и разврат, да освободи поробените народи и да създаде от Европа и Азия една могъща Арийска Империя, устроена на здравите и високи нравствени принципи на древните българи да построи нова световна държава със справедливо обществено и държавно устройство.
IX. Българите в началото на XII век създават в Болоня далеч преди Оксфорд и Кембридж първия университет в Европа-„Университато Булгаро”(1119г.), Тук е чел лекциите си изключително надарения болонски юрист Булгаро де Булгарис, наречен Златоуст, за когото може да се чете в Италианската енциклопедия. Площодът пред къщата му се нарича”Площад на Българина”. На нейно място далеч преди Оксфорд и Кембридж, е основан първия университет в Европа-„Университато Булгаро”(1119г.) .Там могат да се видят фамилните гербове на Алцеус Булгарини и на Асканиус Булгарино от Сиена. В пълна независимост от черквата, там се учат 10 000 студенти от цяла Европа, за сравнение в Кембридж основан следващия век учат 5 000. Магнетизмът му привлича мастити представители на европейската култура като Томас Бекет, Данте Алигери, Еразъм Ротердамски, Николай Коперник… Университетския параклис и до днес се нарича „Санта Мария дел Булгари”.
X. Българите създават Богомилството. Основоположник на това учение, в основата на което стои вярата в Христос и християнството, е Боян Мага, по-малкият син на Цар Симеон Велики. През ХI-XII в. "българската ерес" (Bulgarorum haeresis) се разпространява в цяла Европа. На Запад богомилите са известни с различни имена – бугри, катари, албигойци и др. Те създават свои школи, университети, в които преподават българската космогония, Христовото учение, мъдростта на древните народи. Там христовото учение е превърнато в мрачен фанатизъм, жестокост и духовен мрак. От България идва ярък лъч светлина, който събужда европейските народи и запалва факлите на множество хуманистични учения, които довеждат до освобождаване на човешката личност и до реално признаване на нейната духовност. Инквизицията-най-чудовищното и варварско творение в човешката история е основана през 30-те години на ХІІІ век за борба с катарите (западните богомили) и е поверена на Доминиканския орден. Мъченията и издевателствата, на които са подложени богомилите едва ли имат аналог в "християнските църкви". За европейските властници през Средновековието думата “българин” бе синоним на опасна ерес, вещаеща край на тяхното царуване. Така Българският дух, потъпкан в нашата страна, запали на Запад невиждан пожар, който предизвика Хуманизма, Ренесанса, Реформацията и Великата френска революция, които оформиха основите на днешния свят. Лозунгът на тази революция “равенство, братство, свобода” е по същество наш, богомилски.
XI. Българите-Богомили първи издигат идеята за създаване на Европейски съединени щати (Европейски съюз), пренесла се зад океана и реализирана от Хазарите под формата на Съединени американски щати. Европейския съюз е създаден по подобие на старите Истински Български държави и закони, нещо признато от бивш председател на Европейският съюз.
Казах !
* Капелата Санта Мария деи Булгари, се намира в палата Аркиджиназио в Болоня. Той е първият университет в града построен през 1562г., но като университетски център Болоня датира от XI век и е първият в света. От тогава, в продължение на пет века, учебните занимания се провеждали в домовете на преподавателителите или в сгради нарочно взети под наем за това. В същност, Капела деи Булгари е построена на мястото на църква намирала се до дома на прочутия юрист Булгари - роден през първата половина на XII век. В този дом, той преподавал и раздавал правосъдие, позовавайки се на Римското право приложено в съвременните за тогава условия. Неговите съдебни решения имали законодателски принцип. Наричали го "Златоуст", заемал и длъжността имперски викарий на Болоня. Именно за това, че бил извънредно важна личност, мястото където живеел наречено "курия" било на неговото име "Булгари" или "Курия Булгари". Във връзка с това и самото му име, аналите припомнят, че като глосатор, както наричали в болонския унивeрситет специалистите по римско право през средновековието, неговите законови интерпретации са обозначени с Булгаро, Болгаро или Бургаро или само с буквата "Б". Малкото запазени исторически източници доказват, че е родом от Болоня. Произходът му обаче е неизвестен и няма данни да е свързан с нещо българско. Потънал някъде в историята, се предполага, че не произлиза от знатните италиански фамилий Булгаро. Независимо от това, историците го описват като човек с аристократичен нрав, умеещ да прави разлика между право и морал или между това, което едното забранява, а другото позволява.
Булгаро се женил два пъти. От първият си брак имал много деца, но повечето от тях починали преждевременно. От втория си брак с Имелда не е имал наследници. Починал през 1167г., като оставил на поколенията много полезни решения и ръкописи от юридически и обществен характер. И разбира се, мистерията около произхода и името си Булгаро, което остава във времето с мястото където той живял в центъра на Болоня и наследено от малката църква. Разрушена частично от бомбардировките в края на Втората Световна война, Капела Санта Мария деи Булгари успява да съхрани част от великолепните стенописи от XVI век на местния художник Бартоломео Чези определени като "История на живота на Богородица". Чудо спасява от бомбите стенописа от края на XVI век представящ над олтара Благовещение, дело на фламандския художник Денис Калверт.
Култовото място свързано с него с капелата Санта Мария деи Булгари по принцип е затворена за посещения. В нея се извършват само погребални обреди на изключително заслужили професори от местния университет. По програма на министерството на културата отнасяща се до младежта, Капела деи Булгари е отворена извънредно до 17 юли. Неизброими са туристите от цял свят уловили мигът, увековечен в книгата за посещения.
**
„Малко българи знаят, че в Италия ние имаме много силно присъствие още преди векове”, каза Волен Сидеров,председетел на групата за приятелство с Италия в българския парламент. „Например – един от много известните професори в първия университет в Европа – Болонския, през ХІІ век, се казва Булгаро де Булгарис, известен още като „Златната уста”. Бил е много известен преподавател, оратор, юрист. Близо до Милано до преди век е имало графство, което се казва Булгария. В двора на Болонския университет е имало църква, която се казва „Санта Мария деи Булгари” – „Света Мария на българите”. Вътре преди няколко десетилетия професор Атанас Божков открива, че има стенопис на княз Борис І.
сряда, 13 юни 2012 г.
Започна кампания сред Българските общности зад граница за набиране на средства за построяване на мемориал на Хан Кубрат в Украйна
Историята трябва да се знае и изучава за да градим своето настояще и бъдеще. Трябва да обичаме своето минало и да се гордеем с него.
Пет са големите прабългарски съкровища. Всички те маркират значими битки и територии, където водещи роли са имали великите властелини на старите българи. Всички те са пръснати по света – едни са в музеи, други в частни колекции. У нас се съхраняват само копия на някои от тези образци.
Златните колекции на българските владетели от ранното Средновековие не са просто древни иманета, те носят важни политически послания, твърдят учените. Съкровищата са мерило за властта, престижа и възможностите на държавния глава.
Преди сто години през месец юни 1912 г. в крайбрежните пясъци до река Ворскла край с. Малая Перешчепина, Полтавска област в Украйна е открито едно от най-богатите съкровища в световната история от десетгодишното пастирче Фьодор Деркач. Влетяло като хала в къщата на родителите си с вик: “Злато, мамо, много злато, в степта има много злато!” Малкият размахвал във високо вдигнатата си ръка искряща от блясък, макар с още полепнала по нея пръст, златна чаша. А цялата история започнала с детски ужас от бащин бой. На връщане от паша едно от телетата пропаднало в яма край пътя по брега. С големи усилия Фьодор и приятелчето му Иван Маджар го изтеглили от нея и… се вцепенили. Под краката на уплашеното животно блестяли златен къс, малка златна табла и няколко чаши. Мълвата за несметното богатство с бързината на светлината се разчула из селото и жителите му хукнали към реката с кирки, мотики и брадви. След час нямало дом без купчина предмети от нечуваното съкровище. Единствено селският учител Виктор Парихин запазил трезв разсъдък, впрегнал каруцата, в луд галоп се озовал в Полтава. Там съобщил в градския музей и съвета за чудната находка.
Съкровището на Кан Кубрат е най-голямото в ранното Средновековие.Съдържа над 800 предмета. Златото в него надхвърля 25 кг, а среброто – 50 кг.
Малкият Кубрат е възпитан в двора на византийския император в Константинопол. Византийските, арабските, старобългарските исторически източници с любов и уважение разказват за този владетел, за приетото от него християнство през 612 г. в Константинопол и присвоеното му високо звание – патриций. Кан Кубрат е бил умел държавник, силна и високообразована личност с голям авторитет. Той е успял да обедини българските племена северно от Кавказ и Черно море и да ги превърне във фактор на международната сцена. Завещава на своите синове да не се разделят, за да “не робуват на друг народ”. Обединявайки сили те са успели да създадат една от първите ранносредновековни държави и да дадат писменост на руснаци, украинци, белоруси, сърби. Английският изследовател, Арнолд Тойнби пише в 12-томното си издание за историята на народите, че в света е имало 21 цивилизации. Една от тях е българската. Разширявала границата си посредством своето силно културно влияние. Простирала се е от Белград до Крим и от Карпатите до Бяло Море наричано в древността Тракийско..
На 17 септември 2011 г. тържествено се отбеляза десетата годишнина от откриването паметника на Кан Кубрат по инициатива на г-жа Дора Костова, главен редактор на в-к „Роден край” и г-н Николай Габер, Президент на Събора на българите в Украйна.
По инициатива на Новосанжарската районна държавна администрация и на Международния благотворителен фонд «Хан Кубрат» ( учреден от граждани на Република България и Република Украйна, с активното съдействие на Посолството на България в Украйна) в продължение на традицията, с начало поставено през 2001 г., на срещата в Нови Санжари от 17 декември 2011 г. бе взето решение да се организира честване 100-годишнината от разкриването на златното съкровище и погребението на Кан Кубрат. Беше отчетено, че провеждането на събори допринася за съхраняването на братските отношения между украинския, българския и другите народи, формирали се на базата на Стара Велика България.
На 18-ти февруари в Посолството на Република България в гр. Киев се състоя работна среща на която се постави начало на изграждането на Международен Организационен комитет по случай честването на 100-годишнината от разкриване златното съкровище и погребението на Кан Кубрат и построяване на Мемориален комплекс в с. Малая Перешчепина. Срещата откри Президентът на Международния благотворителен фонд «Хан Кубрат» г-н Румен Спасов. Присъстваха над 30 представители на български организации от цяла Украйна, както от Областната управа в Полтава и Районната администрация в Нови Санжари.
За ръководител на Организационния комитет единодушно бе избран г-н Николай Габер, Президент на Събора на българите в Украйна и се реши честването да се състои на 17, 18 и 19 август 2012 г. по време на известното Сорочинско изложение, което да се превърне в традиция с оглед на информационното отразяване на събитието, а така също осъществяване на взаимноизгодни и перспетивни контакти в различни области на бизнеса.
Инициативата за честването и изграждането на Мемориалния комплекс е подета от Асоциацията на българите по света с Председател Проф. Александър Чирков.
На 10-ти март 2012 г. в офиса на Международния благотворителен фонд «Хан Кубрат», се състоя първото заседание на Международния Организационния комитет по подготовката на честванията, след което се проведоха заседания на 7 април и 19 май 2012 г.
На 6 юни 2012 г. в Украинската информационна агенция / УКРИНФОРМ / се проведе пресконференция за представителите на медиите в Украйна.
http://presscenter.ukrinform.ua/presscenter-4178.html
http://presscenter.ukrinform.ua/inc/ajaxvideo.php?id=1185
http://photo.ukrinform.ua/ukr/current/indexa.php?asearch=TRUE&event_id=468633
Предстоят серия от пресконференции в България за българските медии.
Непосредствено след събитието, организирано от г-жа Дора Костова, главен редактор на в-к “Роден край” по случай 100 годишния юбилей – «КУБРАТ СЪБИРА ПОТОМЦИТЕ СИ – 2012», събор, който от 2001 г. се провежда всяка година пред паметника на Кан Кубрат в с. Малая Перешчепина, Новосанжарски район, Полтавска област в памет на великото историческо минало, на 9 юни 2012 г. в Кметството се проведе заседание на Международния Организационен комитет , на което присъстваха представители на районната и областна администрации, кмета на селището и представител на Посолството на Република България в Република Украйна.
Изгражда се Български Организационен комитет с цел достойното участие на представители на България в честванията на 17, 18 и 19 август 2012 г. в Полтавска област. Към момента са се включили Областните и Заместник-областните управители на Бургас, София-област, Велико Търново, Плевен, Търговище, Шумен, Разград, кметовете на градовете Пловдив, Благоевград, Враца, Кубрат, Стражица и др., представители на науката, културата, изкуствата като: Акад. Антон Дончев, Леда Милева, Васил Михайлов, Нешка Робева, проф. Стоян Денчев, проф. Аксиния Джурова, проф. Александър Чирков, проф. Емил Янев, Георги Йорданов, Съни Сънински, Драгомир Шопов, Тамара Бъртон /внучка на Джон Атанасов /, Иглика Неделчева /Директор на СПГЕ „Джон Атанасов”/, Иво Хаджимишев и мн. др.
Изпратени са писма до:
1 Президента с молба честването на 17, 18 и 19 август 2012 г. да бъде под негов патронаж;
2 Премиера с молба да оглави българския инициативен комитет за достойното представяне на родината ни в отбелязване на тази знаменателна за всички българи годишнина;
3 Ръководството на Народното събрание,
4 Групата за приятелство България – Украйна в Парламента;
5 Министрите на външните работи; образованието; младежта и науката; културата; транспорта, информационните технологии и съобщенията;
6 Председателя на Агенцията за българите в чужбина;
7 Сто кмета на общини и областни управители;
8 Ректорите на университети в страната;
9 Участниците в осмата Световна среща на българските медии и мн.др.
Ще бъде обявен конкурс за рисунка, стихотворение, разказ и есе на тема „ЗАВЕТИТЕ НА КУБРАТ”, който искаме да се превърне в традиционен.
На 17, 18 и 19-ти август програмата на честването включва научна конференция и богата културна програма в Малая Перешчепина, Новые Санжары и Полтава.
Отчитайки огромния интерес на хората, които тръгват на тур из съкровищата по света, търсят легендите и свещените места считаме, че изграждането на Мемориалния комплекс „Кан Кубрат” ще се превърне в кауза както на всички българи по света, така и на всички представители на народи, формирали се на базата на Стара Велика България. Целта ни е съхраняването на националната памет, превръщайки го в притегателен център за всички българи, един от символите на българската духовност. От всички точки на Земята, всеки българин поне веднъж в живота си да има възможност да се преклони пред паметта и величието на основателя на Стара Велика България!
С общи усилия ще превърнем това сакрално място, част от европейското наследство в притегателен център за туристи, дейци на науката, културата и изкуствата от цял свят!
Международният организационен комитет отправя покана към всички българи по света да участват в тържествата на 17, 18 и 19 август 2012 г. в Полтавска област на Украйна. Надяваме се всяка българска общност да изпрати свои представители.
Обръщаме се с апел към представителите на българските медии по света:
9 Да обявят кампания за събиране средства за изграждане на Мемориален комплекс „КАН КУБРАТ”;
10 Да бъдат публикувани във всички медии по света журналистически материали, посветени на 100-годишнината от откриването на златното съкровище и гроба на Кан Кубрат.
Обявена е кампания за събиране на средства за изграждане на Мемориалния комплекс „Кан Кубрат”. Разработени са и спонсорски пакети.
Всеки може да даде своята лепта според възможностите си по сметката на МБФ Хан Кубрат:
НАБИРАТЕЛНИ СМЕТКИ на МБФ «Хан Кубрат»
За украински гривни
Міжнародний благодійний фонд «ХАН КУБРАТ»
Код: 35644000
Рахунок: 26002059724001
Банк: Філія АТ «ІМЕКСБАНК» у місті Києві
МФО 300766
Код: 21705124
01133, м. Київ, вул. Л. Первомайського, 4
За щатски долари
INTERMEDIARY BANK:
DEUTSCHE BANK TRUST COMPANY AMERICAS, NEW YORK USA
SWIFT: BKTRUS33
BENEFICIARY’S BANK:
IMEXBANK, ODESSA, UKRAINE.
SWIFT: IMEXUA2X
BENEFICIARY:
NAME: Mіzhnarodnij blagodіjnij fond «KHAN KUBRAT»
ACCOUNT: 26002059724001
За Евро
VARIANT 1
INTERMEDIARY BANK:
DEUTSCHE BANK AG, FRANKFURT/MAIN, GERMANY
SWIFT: DEUTDEFF
BENEFICIARY’S BANK:
IMEXBANK, ODESSA, UKRAINE.
SWIFT: IMEXUA2X
BENEFICIARY:
NAME: Mіzhnarodnij blagodіjnij fond «KHAN KUBRAT»
ACCOUNT: 26002059724001
VARIANT 2
INTERMEDIARY BANK:
COMMERZBANK AG, FRANKFURT/MAIN, GERMANY
SWIFT: COBADEFF
BENEFICIARY’S BANK:
IMEXBANK, ODESSA, UKRAINE.
SWIFT: IMEXUA2X
BENEFICIARY:
NAME: Mіzhnarodnij blagodіjnij fond «KHAN KUBRAT»
ACCOUNT: 26002059724001
За руски рубли
Вариант 1
БАНК-КОРРЕСПОНДЕНТ:
АБ «СОБИНБАНК» Москва Россия
К/С №30101810400000000487
в ОПЕРУ Московского ГТУ Банка России
БИК 044525487 ИНН 7722076611
БАНК ПОЛУЧАТЕЛЯ:
АО «ИМЭКСБАНК»
К/С № 30111 810 6 00000118622
ПОЛУЧАТЕЛЬ:
NAME: Международный благотворительный фонд «ХАН КУБРАТ»
ACCOUNT: 26002059724001
Вариант 2
БАНК-КОРРЕСПОНДЕНТ:
АК Сберегательный банк Российской Федерации (ОАО), Москва Россия
К/С №30101810400000000225
в ОПЕРУ Московского ГТУ Банка России
БИК 044525225. ИНН 7707083893
БАНК ПОЛУЧАТЕЛЯ:
АО «ИМЭКСБАНК»
К/С № 30111 810 900000000478
ПОЛУЧАТЕЛЬ:
NAME: Международный благотворительный фонд «ХАН КУБРАТ»
ACCOUNT: 26002059724001
Вариант 3
БАНК-КОРРЕСПОНДЕНТ:
ОАО «Альфа Банк», Москва Россия.
К/С №30101810200000000593 в ОПЕРУ Московского ГТУ Банка России
БИК 044525593. ИНН 7728168971
БАНК ПОЛУЧАТЕЛЯ:
АО «ИМЭКСБАНК»
К/С № 30231810500000000109
ПОЛУЧАТЕЛЬ:
NAME: Международный благотворительный фонд «ХАН КУБРАТ»
ACCOUNT: 26002059724001
Вариант 4
БАНК-КОРРЕСПОНДЕНТ:
АКБ „ПРОМСВЯЗЬБАНК”(ЗАО), Москва Россия.
К/С №30101810600000000119 в ОПЕРУ Московского ГТУ Банка России
БИК 044583119. ИНН 7744000912
БАНК ПОЛУЧАТЕЛЯ:
АО «ИМЭКСБАНК»
К/С № 30231810150000396601
ПОЛУЧАТЕЛЬ:
NAME: Международный благотворительный фонд «ХАН КУБРАТ»
ACCOUNT: 26002059724001
ИЛИ
НАБИРАТЕЛНИ СМЕТКИ на Асоциацията на българите по света
UniCreditt Bulbank: BIC (SWIFT) Code: UNCRBGSF;
70001518524198; IBAN BG22 UNCR 7000 1518 5241 98 (за български левове)
70001518523912; IBAN BG81 UNCR 7000 1518 5239 12 (за Евро)
По всички въпроси относно: заявки за участие в честването, програма, настаняване, превеждане на средства, участие в строителството, идеи, въпроси и първите спонсори на:
www. kubrat.in.ua
e-mail: kan.kubrat.100.2012.org@abv.bg; spasov@kubrat.in.ua
Skype: kan.kubrat.100.2012.org или spasov_bre
+ 380 67 236 49 33 ; +359 889 888 772; +359 889 687 877; +359 9 888 19 739;
+359 2 44 30 663
Координатор на Международния Организационен комитет:
Акад.Николай Габер
Президент на Международния Благотворителен Фонд „Хан Кубрат”:
Румен Спасов
Координатор на Международния Организационен комитет за България:
Евгения Димитрова
Пет са големите прабългарски съкровища. Всички те маркират значими битки и територии, където водещи роли са имали великите властелини на старите българи. Всички те са пръснати по света – едни са в музеи, други в частни колекции. У нас се съхраняват само копия на някои от тези образци.
Златните колекции на българските владетели от ранното Средновековие не са просто древни иманета, те носят важни политически послания, твърдят учените. Съкровищата са мерило за властта, престижа и възможностите на държавния глава.
Преди сто години през месец юни 1912 г. в крайбрежните пясъци до река Ворскла край с. Малая Перешчепина, Полтавска област в Украйна е открито едно от най-богатите съкровища в световната история от десетгодишното пастирче Фьодор Деркач. Влетяло като хала в къщата на родителите си с вик: “Злато, мамо, много злато, в степта има много злато!” Малкият размахвал във високо вдигнатата си ръка искряща от блясък, макар с още полепнала по нея пръст, златна чаша. А цялата история започнала с детски ужас от бащин бой. На връщане от паша едно от телетата пропаднало в яма край пътя по брега. С големи усилия Фьодор и приятелчето му Иван Маджар го изтеглили от нея и… се вцепенили. Под краката на уплашеното животно блестяли златен къс, малка златна табла и няколко чаши. Мълвата за несметното богатство с бързината на светлината се разчула из селото и жителите му хукнали към реката с кирки, мотики и брадви. След час нямало дом без купчина предмети от нечуваното съкровище. Единствено селският учител Виктор Парихин запазил трезв разсъдък, впрегнал каруцата, в луд галоп се озовал в Полтава. Там съобщил в градския музей и съвета за чудната находка.
Съкровището на Кан Кубрат е най-голямото в ранното Средновековие.Съдържа над 800 предмета. Златото в него надхвърля 25 кг, а среброто – 50 кг.
Малкият Кубрат е възпитан в двора на византийския император в Константинопол. Византийските, арабските, старобългарските исторически източници с любов и уважение разказват за този владетел, за приетото от него християнство през 612 г. в Константинопол и присвоеното му високо звание – патриций. Кан Кубрат е бил умел държавник, силна и високообразована личност с голям авторитет. Той е успял да обедини българските племена северно от Кавказ и Черно море и да ги превърне във фактор на международната сцена. Завещава на своите синове да не се разделят, за да “не робуват на друг народ”. Обединявайки сили те са успели да създадат една от първите ранносредновековни държави и да дадат писменост на руснаци, украинци, белоруси, сърби. Английският изследовател, Арнолд Тойнби пише в 12-томното си издание за историята на народите, че в света е имало 21 цивилизации. Една от тях е българската. Разширявала границата си посредством своето силно културно влияние. Простирала се е от Белград до Крим и от Карпатите до Бяло Море наричано в древността Тракийско..
На 17 септември 2011 г. тържествено се отбеляза десетата годишнина от откриването паметника на Кан Кубрат по инициатива на г-жа Дора Костова, главен редактор на в-к „Роден край” и г-н Николай Габер, Президент на Събора на българите в Украйна.
По инициатива на Новосанжарската районна държавна администрация и на Международния благотворителен фонд «Хан Кубрат» ( учреден от граждани на Република България и Република Украйна, с активното съдействие на Посолството на България в Украйна) в продължение на традицията, с начало поставено през 2001 г., на срещата в Нови Санжари от 17 декември 2011 г. бе взето решение да се организира честване 100-годишнината от разкриването на златното съкровище и погребението на Кан Кубрат. Беше отчетено, че провеждането на събори допринася за съхраняването на братските отношения между украинския, българския и другите народи, формирали се на базата на Стара Велика България.
На 18-ти февруари в Посолството на Република България в гр. Киев се състоя работна среща на която се постави начало на изграждането на Международен Организационен комитет по случай честването на 100-годишнината от разкриване златното съкровище и погребението на Кан Кубрат и построяване на Мемориален комплекс в с. Малая Перешчепина. Срещата откри Президентът на Международния благотворителен фонд «Хан Кубрат» г-н Румен Спасов. Присъстваха над 30 представители на български организации от цяла Украйна, както от Областната управа в Полтава и Районната администрация в Нови Санжари.
За ръководител на Организационния комитет единодушно бе избран г-н Николай Габер, Президент на Събора на българите в Украйна и се реши честването да се състои на 17, 18 и 19 август 2012 г. по време на известното Сорочинско изложение, което да се превърне в традиция с оглед на информационното отразяване на събитието, а така също осъществяване на взаимноизгодни и перспетивни контакти в различни области на бизнеса.
Инициативата за честването и изграждането на Мемориалния комплекс е подета от Асоциацията на българите по света с Председател Проф. Александър Чирков.
На 10-ти март 2012 г. в офиса на Международния благотворителен фонд «Хан Кубрат», се състоя първото заседание на Международния Организационния комитет по подготовката на честванията, след което се проведоха заседания на 7 април и 19 май 2012 г.
На 6 юни 2012 г. в Украинската информационна агенция / УКРИНФОРМ / се проведе пресконференция за представителите на медиите в Украйна.
http://presscenter.ukrinform.ua/presscenter-4178.html
http://presscenter.ukrinform.ua/inc/ajaxvideo.php?id=1185
http://photo.ukrinform.ua/ukr/current/indexa.php?asearch=TRUE&event_id=468633
Предстоят серия от пресконференции в България за българските медии.
Непосредствено след събитието, организирано от г-жа Дора Костова, главен редактор на в-к “Роден край” по случай 100 годишния юбилей – «КУБРАТ СЪБИРА ПОТОМЦИТЕ СИ – 2012», събор, който от 2001 г. се провежда всяка година пред паметника на Кан Кубрат в с. Малая Перешчепина, Новосанжарски район, Полтавска област в памет на великото историческо минало, на 9 юни 2012 г. в Кметството се проведе заседание на Международния Организационен комитет , на което присъстваха представители на районната и областна администрации, кмета на селището и представител на Посолството на Република България в Република Украйна.
Изгражда се Български Организационен комитет с цел достойното участие на представители на България в честванията на 17, 18 и 19 август 2012 г. в Полтавска област. Към момента са се включили Областните и Заместник-областните управители на Бургас, София-област, Велико Търново, Плевен, Търговище, Шумен, Разград, кметовете на градовете Пловдив, Благоевград, Враца, Кубрат, Стражица и др., представители на науката, културата, изкуствата като: Акад. Антон Дончев, Леда Милева, Васил Михайлов, Нешка Робева, проф. Стоян Денчев, проф. Аксиния Джурова, проф. Александър Чирков, проф. Емил Янев, Георги Йорданов, Съни Сънински, Драгомир Шопов, Тамара Бъртон /внучка на Джон Атанасов /, Иглика Неделчева /Директор на СПГЕ „Джон Атанасов”/, Иво Хаджимишев и мн. др.
Изпратени са писма до:
1 Президента с молба честването на 17, 18 и 19 август 2012 г. да бъде под негов патронаж;
2 Премиера с молба да оглави българския инициативен комитет за достойното представяне на родината ни в отбелязване на тази знаменателна за всички българи годишнина;
3 Ръководството на Народното събрание,
4 Групата за приятелство България – Украйна в Парламента;
5 Министрите на външните работи; образованието; младежта и науката; културата; транспорта, информационните технологии и съобщенията;
6 Председателя на Агенцията за българите в чужбина;
7 Сто кмета на общини и областни управители;
8 Ректорите на университети в страната;
9 Участниците в осмата Световна среща на българските медии и мн.др.
Ще бъде обявен конкурс за рисунка, стихотворение, разказ и есе на тема „ЗАВЕТИТЕ НА КУБРАТ”, който искаме да се превърне в традиционен.
На 17, 18 и 19-ти август програмата на честването включва научна конференция и богата културна програма в Малая Перешчепина, Новые Санжары и Полтава.
Отчитайки огромния интерес на хората, които тръгват на тур из съкровищата по света, търсят легендите и свещените места считаме, че изграждането на Мемориалния комплекс „Кан Кубрат” ще се превърне в кауза както на всички българи по света, така и на всички представители на народи, формирали се на базата на Стара Велика България. Целта ни е съхраняването на националната памет, превръщайки го в притегателен център за всички българи, един от символите на българската духовност. От всички точки на Земята, всеки българин поне веднъж в живота си да има възможност да се преклони пред паметта и величието на основателя на Стара Велика България!
С общи усилия ще превърнем това сакрално място, част от европейското наследство в притегателен център за туристи, дейци на науката, културата и изкуствата от цял свят!
Международният организационен комитет отправя покана към всички българи по света да участват в тържествата на 17, 18 и 19 август 2012 г. в Полтавска област на Украйна. Надяваме се всяка българска общност да изпрати свои представители.
Обръщаме се с апел към представителите на българските медии по света:
9 Да обявят кампания за събиране средства за изграждане на Мемориален комплекс „КАН КУБРАТ”;
10 Да бъдат публикувани във всички медии по света журналистически материали, посветени на 100-годишнината от откриването на златното съкровище и гроба на Кан Кубрат.
Обявена е кампания за събиране на средства за изграждане на Мемориалния комплекс „Кан Кубрат”. Разработени са и спонсорски пакети.
Всеки може да даде своята лепта според възможностите си по сметката на МБФ Хан Кубрат:
НАБИРАТЕЛНИ СМЕТКИ на МБФ «Хан Кубрат»
За украински гривни
Міжнародний благодійний фонд «ХАН КУБРАТ»
Код: 35644000
Рахунок: 26002059724001
Банк: Філія АТ «ІМЕКСБАНК» у місті Києві
МФО 300766
Код: 21705124
01133, м. Київ, вул. Л. Первомайського, 4
За щатски долари
INTERMEDIARY BANK:
DEUTSCHE BANK TRUST COMPANY AMERICAS, NEW YORK USA
SWIFT: BKTRUS33
BENEFICIARY’S BANK:
IMEXBANK, ODESSA, UKRAINE.
SWIFT: IMEXUA2X
BENEFICIARY:
NAME: Mіzhnarodnij blagodіjnij fond «KHAN KUBRAT»
ACCOUNT: 26002059724001
За Евро
VARIANT 1
INTERMEDIARY BANK:
DEUTSCHE BANK AG, FRANKFURT/MAIN, GERMANY
SWIFT: DEUTDEFF
BENEFICIARY’S BANK:
IMEXBANK, ODESSA, UKRAINE.
SWIFT: IMEXUA2X
BENEFICIARY:
NAME: Mіzhnarodnij blagodіjnij fond «KHAN KUBRAT»
ACCOUNT: 26002059724001
VARIANT 2
INTERMEDIARY BANK:
COMMERZBANK AG, FRANKFURT/MAIN, GERMANY
SWIFT: COBADEFF
BENEFICIARY’S BANK:
IMEXBANK, ODESSA, UKRAINE.
SWIFT: IMEXUA2X
BENEFICIARY:
NAME: Mіzhnarodnij blagodіjnij fond «KHAN KUBRAT»
ACCOUNT: 26002059724001
За руски рубли
Вариант 1
БАНК-КОРРЕСПОНДЕНТ:
АБ «СОБИНБАНК» Москва Россия
К/С №30101810400000000487
в ОПЕРУ Московского ГТУ Банка России
БИК 044525487 ИНН 7722076611
БАНК ПОЛУЧАТЕЛЯ:
АО «ИМЭКСБАНК»
К/С № 30111 810 6 00000118622
ПОЛУЧАТЕЛЬ:
NAME: Международный благотворительный фонд «ХАН КУБРАТ»
ACCOUNT: 26002059724001
Вариант 2
БАНК-КОРРЕСПОНДЕНТ:
АК Сберегательный банк Российской Федерации (ОАО), Москва Россия
К/С №30101810400000000225
в ОПЕРУ Московского ГТУ Банка России
БИК 044525225. ИНН 7707083893
БАНК ПОЛУЧАТЕЛЯ:
АО «ИМЭКСБАНК»
К/С № 30111 810 900000000478
ПОЛУЧАТЕЛЬ:
NAME: Международный благотворительный фонд «ХАН КУБРАТ»
ACCOUNT: 26002059724001
Вариант 3
БАНК-КОРРЕСПОНДЕНТ:
ОАО «Альфа Банк», Москва Россия.
К/С №30101810200000000593 в ОПЕРУ Московского ГТУ Банка России
БИК 044525593. ИНН 7728168971
БАНК ПОЛУЧАТЕЛЯ:
АО «ИМЭКСБАНК»
К/С № 30231810500000000109
ПОЛУЧАТЕЛЬ:
NAME: Международный благотворительный фонд «ХАН КУБРАТ»
ACCOUNT: 26002059724001
Вариант 4
БАНК-КОРРЕСПОНДЕНТ:
АКБ „ПРОМСВЯЗЬБАНК”(ЗАО), Москва Россия.
К/С №30101810600000000119 в ОПЕРУ Московского ГТУ Банка России
БИК 044583119. ИНН 7744000912
БАНК ПОЛУЧАТЕЛЯ:
АО «ИМЭКСБАНК»
К/С № 30231810150000396601
ПОЛУЧАТЕЛЬ:
NAME: Международный благотворительный фонд «ХАН КУБРАТ»
ACCOUNT: 26002059724001
ИЛИ
НАБИРАТЕЛНИ СМЕТКИ на Асоциацията на българите по света
UniCreditt Bulbank: BIC (SWIFT) Code: UNCRBGSF;
70001518524198; IBAN BG22 UNCR 7000 1518 5241 98 (за български левове)
70001518523912; IBAN BG81 UNCR 7000 1518 5239 12 (за Евро)
По всички въпроси относно: заявки за участие в честването, програма, настаняване, превеждане на средства, участие в строителството, идеи, въпроси и първите спонсори на:
www. kubrat.in.ua
e-mail: kan.kubrat.100.2012.org@abv.bg; spasov@kubrat.in.ua
Skype: kan.kubrat.100.2012.org или spasov_bre
+ 380 67 236 49 33 ; +359 889 888 772; +359 889 687 877; +359 9 888 19 739;
+359 2 44 30 663
Координатор на Международния Организационен комитет:
Акад.Николай Габер
Президент на Международния Благотворителен Фонд „Хан Кубрат”:
Румен Спасов
Координатор на Международния Организационен комитет за България:
Евгения Димитрова
четвъртък, 31 май 2012 г.
ПРОИЗХОД НА БЪЛГАРИТЕ СПОРЕД ДНК ИЗСЛЕДВАНИЯТА
Може ли ДНК изследванията да помогнат за разрешаването на
дискусионни въпроси в българската история?
Деси Каравеликова
www.rodenkrai.com
ВЪВЕДЕНИЕ
Сравнително отскоро в българската история започна да се дискутира въпроса за етногенезиса на
съвременните българи. Старата теория на Златарски за ордата монголоидни тюрки, които се „вливат” в
„морето от славяни” започна да дразни много нови изследователи поради наличието на няколко
очевидни несъответствия, които поризхождаха от тази теория. Първият, който по моето знание би
камбаната и изрази мнение, че прабългарите са с индо-ирански произход беше Петър Добрев. Разбира
се, теорията му не беше добре приета сред университетските преподаватели в България, защото ако
тя дори започнеше да се дискутира сериозно, това би означавало не просто да се пренапишат
учебниците, но и да се признаят пропуски, грешки или откровени фалшификации в българската
историческа наука.
Книгите на Петър Добрев добиха голяма популярност, дори и сред хората, които нямаха особен
интерес спрямо историята на България. Мисля, че благодарение на него много други хора започнаха
да ровят там, където според учените, не им е работата. Ако сега се разгледате сериозно интернет
форумите и сайтовете за история на България ще откриете, че се дискутират следните тези:
1. Прабългарите са индо-европейци.
2. Прабългарите са тюрки.
3. Славяни няма, като терминът е измислен едва в средновековието. В античността срещаме
термина склави, който означава роби и е название за социална принадлежност, а не e етническо
наименование на народ.
4. Славяните всъщност са траки.
5. Днешните българи са наследници на траките.
6. Възможно е траки и прабългари да са сродни племена.
Без да коментирам всяка една теза поотделно (някои хора са посветили сайтове и блогове на една
теза, няма как в една статия да разгледам всяка от тях подробно) ще спомена, че много от авторите и
привържениците на новите теории възлагаха големи надежди на генетиката да подкрепи техните
проучвания или ако не друго, поне категорично да ги отхвърли, за да може да се работи в нова посока.
Съответно привържениците на траките започнаха да твърдят, че генетиката подкрепя техните
твърдения, противниците пък изказват мнение, че тракоманите интерпретирали грешно генетичните
изследвания, или пък се опирали само на излседването на IGENEA, чиито резултати били съмнителни.
Затова реших да направя малко собствено проучване в интернет и да видя сама резултатите.
Разбира се тук, уважаеми читателю, трябва да имаш предвид, че авторът на тази статия не е
специалист в областта и коментарите ще бъдат представени според скромните му възможности..........Четете още,http://history.rodenkrai.com/files/dnk_na_bulgarite.pdf
понеделник, 20 февруари 2012 г.
Траки са първите християни в Европа
Известно е, че апостол Павел преминал в Европа от устието на река Места, където дебаркирал заедно с евангелиста Лука и техните следовници Сила и Тимотей. Първите, които ги посрещнали, били жителите на съседния град Филипи в подножието на Родопите, населен по онова време с траки. “В тоя град престояхме няколко дни – пише в глава 16 от “Деяния на апостолите”- А в съботата излязохме извън града при една река, дето имаха обичай да се молят, и като седнахме, говорихме на събралите се жени. И една богобоязлива жена от град Тиатир, на име Лидия, която продаваше багрени платове, слушаше; и Господ й отвори сърцето да внимава на това, що говореше Павел. А когато се покръсти тя и домашните й, помоли ни и рече: ако сте ме признали за вярна Господу, влезте и живейте в къщата ми. И ни придума. И като отивахме на молитва, срещна ни една слугиня, у която имаше дух да предрича, и докарваше голяма печалба на своите господари с врачуването си. Като вървеше след Павла и след нас, тя викаше и думаше: тия човеци са раби на Бога Всевишний и ни възвестяват път за спасение”.
Нататък разказът на (вероятно) Лука продължава с поредица от покръствания, които те с Павел несъмнено са извършили по поречието на Места поне до римския град Никополис ад Нестум” недалече от днешния гр. Гоце Делчев. Известно е, че с годините това селище станало едно от главните средища на новата религия, където дълго време е имало епископска катедра…
В Родопите е останало предивно предание, че апостол Павел показвал на траките икона, но на Орфей, а орфеевият народ го припознал като светител на същата вяра, защото траките от него били слушали за безсмъртието…
Странно е, че не само на хилядолетното предание, но дори на свидетелството в Библията не е обърнато сериозно внимание и покръстването на Родопите се свързва само със св. Никета. Той бил славянин, роден около 335 г. в гр. Ремесиана (на мястото на дн. Бяла паланка), където по-късно заемал епископска катедра. Той бил широко образован и неговия приятел св. Павлин Нолански го описва като "най-учен епископ, който дошъл от Дакия и справедливо представял предмет за учудване на римляните". Проповядвал Евангелието между славяните в Нишко-Пиротската област. Впоследствие се прочул и с мисията си при родопско племе беси – прочутите тракийски жреци! – около 396 г. Свидетелствата са едно писмо на Евсевий Йероним, писма на еп. Павлин и поемата, в която епископът на Нола го възхвалява с думите: “Нали златото, заради което претърсваха с ръце земята, сега го получават с душата си от небето…Хвала на тебе, Никета, добри рабе на Христос!" Според някои стари автори, епископ Никета превел богослужебните книги на бески език. Няма свидетелства той ли е създал буквите на техния език или "безписмените” траки са имали своя писмена. Еврипид, Платон и Хераклид са отбелязали, че на тракийски таблички е записано Орфеевото слово, а някои изследователи предполагат, че показаното на св. Константин-Кирил Философ и на св. Методий в Херсонес по време на хазарската им мисия свето писание, написано с "рожки" букви, е било екземпляр от Беската библия.
Фактът, че когато през 514 г. император Анастасий поискал да наложи ерестта на Евтихий в империята, именно бесите ревностно защитили православието дори с оръжие в ръка, говори не само за убедеността, с която са припознали орфически начала в християнското учение. Несъмнено това е свидетелство за улегналостта на новата вяра в съзнанието им и в мистичната им практика – сиреч: за отдавна приети начала, вероятно от първоапостолите.
През 1904 г. антиквар предложил на Кайзер-Фридрих музей в Берлин старинен медальон с гравирано разпятие, намерен по нашите земи. Реликвата веднага била включена във фондовете на хранилището, а в Каталога на музея от 1909 г. е отпечатана нейна снимка. Изследователите са изумени, че прикованият на кръста мъж е подписан като “Орфей, отдаден на Дионисови тайнства”. Според някои изследователи това е амулет от поне ІІІ век, но какво изключва на него да е пренесен образ от по-стари времена – например от легендарната икона на Орфей, показвана от апостол Павел и евангелиста Лука на траките-беси през 52 г.
През 2005 г. на самия връх над древния скален град Перперек в Родопите археолозите разкопаха основи на черква. Изпусната от строителите монета в основите свидетелства, че храмът е бил построен в самото начало на V в. Това го свърза с прочутата мисия за покръстването на бесите от епископ Никета Ремесиански.
Спас Дервенджиев
Нататък разказът на (вероятно) Лука продължава с поредица от покръствания, които те с Павел несъмнено са извършили по поречието на Места поне до римския град Никополис ад Нестум” недалече от днешния гр. Гоце Делчев. Известно е, че с годините това селище станало едно от главните средища на новата религия, където дълго време е имало епископска катедра…
В Родопите е останало предивно предание, че апостол Павел показвал на траките икона, но на Орфей, а орфеевият народ го припознал като светител на същата вяра, защото траките от него били слушали за безсмъртието…
Странно е, че не само на хилядолетното предание, но дори на свидетелството в Библията не е обърнато сериозно внимание и покръстването на Родопите се свързва само със св. Никета. Той бил славянин, роден около 335 г. в гр. Ремесиана (на мястото на дн. Бяла паланка), където по-късно заемал епископска катедра. Той бил широко образован и неговия приятел св. Павлин Нолански го описва като "най-учен епископ, който дошъл от Дакия и справедливо представял предмет за учудване на римляните". Проповядвал Евангелието между славяните в Нишко-Пиротската област. Впоследствие се прочул и с мисията си при родопско племе беси – прочутите тракийски жреци! – около 396 г. Свидетелствата са едно писмо на Евсевий Йероним, писма на еп. Павлин и поемата, в която епископът на Нола го възхвалява с думите: “Нали златото, заради което претърсваха с ръце земята, сега го получават с душата си от небето…Хвала на тебе, Никета, добри рабе на Христос!" Според някои стари автори, епископ Никета превел богослужебните книги на бески език. Няма свидетелства той ли е създал буквите на техния език или "безписмените” траки са имали своя писмена. Еврипид, Платон и Хераклид са отбелязали, че на тракийски таблички е записано Орфеевото слово, а някои изследователи предполагат, че показаното на св. Константин-Кирил Философ и на св. Методий в Херсонес по време на хазарската им мисия свето писание, написано с "рожки" букви, е било екземпляр от Беската библия.
Фактът, че когато през 514 г. император Анастасий поискал да наложи ерестта на Евтихий в империята, именно бесите ревностно защитили православието дори с оръжие в ръка, говори не само за убедеността, с която са припознали орфически начала в християнското учение. Несъмнено това е свидетелство за улегналостта на новата вяра в съзнанието им и в мистичната им практика – сиреч: за отдавна приети начала, вероятно от първоапостолите.
През 1904 г. антиквар предложил на Кайзер-Фридрих музей в Берлин старинен медальон с гравирано разпятие, намерен по нашите земи. Реликвата веднага била включена във фондовете на хранилището, а в Каталога на музея от 1909 г. е отпечатана нейна снимка. Изследователите са изумени, че прикованият на кръста мъж е подписан като “Орфей, отдаден на Дионисови тайнства”. Според някои изследователи това е амулет от поне ІІІ век, но какво изключва на него да е пренесен образ от по-стари времена – например от легендарната икона на Орфей, показвана от апостол Павел и евангелиста Лука на траките-беси през 52 г.
През 2005 г. на самия връх над древния скален град Перперек в Родопите археолозите разкопаха основи на черква. Изпусната от строителите монета в основите свидетелства, че храмът е бил построен в самото начало на V в. Това го свърза с прочутата мисия за покръстването на бесите от епископ Никета Ремесиански.
Спас Дервенджиев
Абонамент за:
Публикации (Atom)