Памет Българска - Произходът на Българите - част 1

Памет Българска - Произходът на Българите - част 2

Българите кои сме ние.

Болг се роди, Коладе, Болг се роди!

Болг и Брем са двамата легендарни братя, основали българската народност според един малко известен ръкопис на йеросхимонах Спиридон от 1792 г.

Този български монах, родом от Габрово, служи в Рилския манастир, където написва своята българска история, наречена: „История во кратце о болгарском наред славенском“. Ето какво пише в нея монахът Спиридон: „След смъртта на Колад    (това е според историята на Спиридон третият български цар, живял 823 г. преди Христа. Когато се родил неговият първи син Болг, народът запял песента, която в България се пее и днес:“Болг се роди, Коладе, тази вечер, Коладе…“ – б. а.) дойдоха синовете му Болг и Брем в годината от сътворението на света 4785 или 723 пр. Хр. и защото много крале победиха и много земи завладяха, възгордяха се и не мируваха помежду си; разделиха своята земя на две части, сиреч Брем взе земите на север от Дунав и на запад и завоюва земите даже до Балтийско море, до Померания и се заселиха там и народа му се назова по името на своя крал бреми или пеми – сегашните чехи, Померания, която е земята Брандербурия и не само Брандербурия, но и Сведия и великата Скандинавия, която сега се нарича Данимарко. И когато се върна оттам, отиде срещу сарматите и русите и ги победи, и град построи  в земята им и го нарече Нов-город. Дотогава русите нямаха град, ни села, живееха като диви в къщи по полята, сиреч прехождаха от място на място. И когато се върна оттам в Сармация, бе убит от своите.“

А ето и разказа на монаха Спиридон за Болг, „петия крал илирически“: „Болг беше брат Бремов и завоюва Тракия, Македония, Далмация, стигна даже до Бяло море и Рим. И той бе подобен на своя баща – голям мъчител, заповяда на народа да се нарича на неговото име – болгаре, а не както някои мислят, че от река (Волга) иде името болгари. Гърците като нямат словото „буке“, буквата „Б“, не могат да кажат болгаре, а римляните, имащи буквата „Б“, могат да кажат болгари.“/21/.

От този разказ на Спиридон става ясно че български крал е владял земите на днешния Балкански полуостров много преди Христа и освен това негови родственици са населили Западна и Северна Европа. Тук може да се направи връзката с народа Фир Болг, описан в келтската история /22/ като много древен и силен народ. Този народ е народът на старите българи, които не са пришълци от азиатските степи, а са автохтонното (коренното) население на Европа и Балканите отпреди 7-8 хиляди години. ....Източник: orthodox.bg П.П. Българите са тръгнали от Балканите за Азия. И "Аспарух" това имен не е съществувало, бил е ИСПЕРИХ, грешка е било при превод от стари хроники, но за жалост още се употребява неправилно името. Като например: Болга (Волга), старогръцките летописци, го превеждат като (Волга), те "Б" нямат, имат едно "mp" което се чете като "Б", нас българите ни пишат"vulgaros"!

Павел Серафимов: Кой унищожи тракийската писменост?

Ще ви призная най-откровено, че преди повече от двадесет години аз вярвах на заблуди. Не подлагах на съмнение твърдението, че старите българи са живели в шатри и, че са наричали владетелите си ханове. Не търсех опровержение на догмата, че през 681 година народът, наречен траки, е бил само едно незначително, забравило езика си малцинство. Все пак тези неща бяха казвани от уважавани хора, от академици – хора с опит в проучването на историята.
След време обаче възникнаха въпроси, които ме глождеха. Как така най-големият народ след индийците се превръща в най-малкия? Как победилите Византия прабългари изгубват езика си? Защо след като предците ни са определени за азиатци, съвременните българи не приличат изобщо на азиатските народи? Понеже никой не успя да ми даде логичен отговор, започнах да търся истината сам. Доволен съм, че направих това, защото открих неща, които нито бях търсил, нито пък бях предполагал, че съществуват.
Стъпка по стъпка отгръщах страниците на истинската ни история. Изпадах във възторг при намирането на нови данни за миналото ни, но в душата ми се промъкваше и страх, когато разбирах колко много неща са укрити от нас. Не става дума за неточности и грешки, а за факти, имащи важност за историята ни, но останали неизвестни не само за широката публика, но дори и за студентите, изучаващи история и лингвистика.
Това е причината дори и днес доста от нас все още да са в плен на догмите, създадени в миналото. Една такава догма е твърдението, че траките са безписмен народ – лъжа, която продължава да бъде повтаряна с фанатизъм. Тя трови нашето съзнание и мачка самочувствието ни.
Казват, че който пише, остава, но е факт и това, че всеки документ може да се унищожи.
Ще дам ярък пример от недалечното минало. В периода 1944-1989 година, във всяко българско селище имаше доста надписи по стени и плакати с възхвала на БКП, КПСС и т.н. По груби изчисления става дума за около 50 000 надписа от този тип. Днес, само 25 години по-късно, от тези реликви от тоталитаризма са останали само бледи спомени.
Ето, не е никак трудно само за четвърт век да се унищожат десетки хиляди надписи.
Дедите ни са били над половин хилядолетие под римска власт, век и половина под византийско подтисничество и после отново са последвали пет страшни века на геноцид. Враговете ни са имали на разположение доста повече от 1000 години, за да заличат всичко неудобно. Щом за 25 години могат да се заличат около 50 000 надписа, то представете си колко писмени паметника могат да бъдат напълно унищожение за повече от едно хилядолетие…
Свидетелства за масово унищожаване на надписи на територията на Тракия има.
С. Торбатов е създал прекрасна работа, в която се разглеждат укрепителните съоръжения на Провинция Скития (Добруджа). На с. 90 е казано нещо от голяма важност. Авторът обяснява, че при изграждането на стените на крепости са използвани и плочи с надписи, като по правило надписът се е поставял с лице към пълнежа на стената, т.е. написаното остава невидимо за човешкото око. Ако случайно строителите са поставяли плочата с надписа навън, по-късно някой е унищожавал напълно текста.
Цитирам дословно: “За отбелязване е подчертания стремеж към вграждането на преизползваните епиграфски паметници с надписаното поле към емплектона. В редките случаи, в които това правило не е спазено, надписите са старателно изчуквани в последствие.” – С.Торбатов, Укрепителната Система на Провинция Скития ( края на III-VIII в), Фабер, Велико Търново, 2002, c.90.
При такова методично заличаване на определени писмени паметници, дори дедите ни да са оставили 50 000-100 000 надписа, само за век всичко може да е заличено, а дедите ни са били под чужда власт не век, а повече от хилядолетие.
На всеки разумен човек трябва да му направи впечатление, че оцелелите тракийски надписи са скрити от човешкото око. Надписите от Езерово, Дуванлий, Браничево, Кьолмен и др. са намерени в подмогилни погребения. Тракийските епиграфски паметници от Ситово, Надарци, а и новоткритите протофригийски надписи от Сакар Планина са дълбоко в планините.

Кьолменски надпис. Източник: ziezi.net/image002.jpg

Надпис от Езерово. Източник: ziezi.net/image001.jpg

Надпис от Дуванлий. Източник: www.thracians.net/images/stories/arabadgiyskaprasten_312.gif Нека да помислим, има ли логика дедите ни да са създавали надписи с единствената цел да ги скрият? Единственото логическо обяснение е това, че това, че са оцелели само тези писмени паметници, които враговете на дедите ни не са знаели, че съществуват.
Въпреки фанатичните пориви на чужденците да унищожат културата ни, оцелелите паметници не са малко. На днешната територия на България са открити десетки тракийски надписи и графити, но широката публика не знае за тях. Десетки са и надписите от остров Самотраки, който в древността е принадлежал на дедите ни. Още по-далеч, във Фригия оцелелите надписи са стотици. В такъв случай няма как да се твърди, че траките са безписмен народ, въпреки, че някои “авторитети” го правят.

Надпис от Самотраки. Източник: ziezi.net/trakite_files/b.jpe

Надпис от Фригия. Източник: 1.bp.blogspot.com/-Bih0ymnqkkQ/UylxHKXuGGI/AAAAAAAAKXA/OzU5qe0oAuw/s1600/9811512_202fbc82e2.jpg Тъжното е това, че огромна част от тракийските писмени паметници са унищожени, но още по-тъжно е, че се разпространяват лъжи за предците ни. Питам се защо на студентите не се преподава за твърдението на Алкман, че тракиецът Орфей е създател на азбуката? Това твърдение се подкрепя от свидетелството на Диодор Сицилийски, според когото Орфей и Лин са първите ползвали пеласгийските букви? За древна тракийска писменост споменава и Еврипид. Неотдавна американски изследователи се увериха в това, че траките са имали писменост преди гърците: “ the graffiti from Gordion precede the oldest Greek inscriptions by more than a half-century”. (връзка Тук) Питам се – как при наличие на тази информация се намират хора, които да твърдят, че траките са безписмен народ? Въз основание на каква информация се правят подобни изказвания? Защо не се разгледа връзката между българската глаголица и Линеар А, Линеар Б? Успоредиците във форма на знаци между глаголицата и трако-пеласгийската писменост са над 30.

ГЛ – Глаголица
зв – звукова стойност на глаголическата буква
ЛА – Линеар А
ЛБ – Линеар Б
Гр – Гръцка азбука
Ев – Еврейска азбука
Кп - Копстска азбука
См – Самаританска азбука
Освен по форма глаголическите букви показват прилики и спрямо звуковата стойност на знаците от времето на Орфей и Лин.

ГЛ – Глаголица
зс – звукова стойност
ЛА – Линеар А
ЛБ – Линеар Б
Със създадените през Бронзовата епоха Линеар А и Линеар Б са документирани признати за тракийски имена като Одрис, Тюнос, Арей, Бузо, Котела и още много други. Документирани са и българските родови имена Дуло, Вокил, Ерми.
Документрани са древни, но разпознаваеми варианти на имена на български владетели Кубирийо, Крумено, Винайо, Омери, Исеверйо. Не е трудно да се види, че става дума за Кубер, Крум, Винех, Умар, Севар.
Кой разумен човек би нарекъл случайност факта, че три старобългарски родови имена и пет имена на владетели присъстват в документи от второ хилядолетие преди Христа!
В тези документи се срещат също имена като Видул, Мерул, Куйо, Дайко, Котел, Дуса (Душа), а те са български.
Тези неща не ни се казват, но ни се натрапва лъжата, че траките са безписмен народ, който няма нищо общо по отношение на произход с нас, българите. Чужденците унищожаващи надписите на дедите ни имат някакво оправдание. Деянието на рушителите на писмени паметници заслужава презрение, но е разбираемо.
Няма чужд окупатор, който да не е изпитвал панически страх от гнева на пробудените ни деди.Те са доказали, че могат да сторят и невъзможното. Доказали са, че са в състояние да се надигнат от пепелищата и да набутат в приготвената за тях яма враговете си.
Поведението на враговете ни е ясно, но на мога да разбера поведението на някои наши авторитети. Хубаво е човек да внимава, хубаво е да е скептичен и да проверява. Един учен трябва да пази името си и да избягва залитания, но щом един любител може да открие неща, които променят старите схващания, то и професионалиста трябва да може да направи това. Още повече, че специалистите разполагат както с време, така и със средства за проверка на древни документи, артефакти и т.н.
Молбата ми към вас, дами и господа академици, преподаватели и др., е следната – ако не желаете или не можете да помогнете да се покаже истината, поне не пречете. Не правете изказвания, които са недостойни за интелигентни хора. Бъдете Човеци, бъдете Българи! Кариерата и имиджът са суета, смисъл има само любовта към Род и Родина. Източник: BGNOW.eu

Няма

НЯМА лъжа и няма измама,
живеем в държава, наречена НЯМА,
де никой за нищо НЯМА вина.
НЯМА такава подобна страна.
Събуждаш се сутрин, дори по пижама
веднага се сблъскваш с термина „НЯМА”.
НЯМА ти чехлите, НЯМА вода,
НЯМА хартия дори за беда.
Отваряш хладилника – нищичко НЯМА
спаружено сирене - 120 грама,
но пличка се волно на свобода
бутилка студена чешмяна вода.
На доктор отиваш: ”НЯМАте час!”,
ти казва сестрата със камерен глас.
Дават ти час но въпросната дама
вече ти казва: „Доктори НЯМА!”
Съседът ти фелдшер със тебе клюкарства,
че НЯМАт заплати и НЯМАт лекарства
и макар, че си болен и блед кат циклама
усещаш, че вече нищо ти НЯМА.
НЯМА лъжа и НЯМА измама
живеем в държава наречена”НЯМА”,
тотално разбита, дори без война.
(действително НЯМА такава страна)
Включваш канала (първа програма)
и виждаш отвсякъде нищо ни НЯМА.
НЯМА корупция, НЯМА инфлация,
НЯМА рушвети и бюрокрация.
НЯМА престъпност и по БТВ рано
залъгва ни нагло другаря Цветанов,
и снощи при Бойко от „Панорама”
видя се, че и другия Бойко го НЯМА.
НЯМА без Батето футбол в момента.
НЯМА консенсус във парламента.
НЯМА единство даже и в храма
И Президента, ма хептен го НЯМА.
От вечното НЯМА растем закалени,
от НЯМАта станахме синьо-червени
и някак неволно чуя ли „НЯМА”
през зъби си спомням за нечия мама.
Ние привикнахме с „НЯМА” съвсем
и НЯМА за нас вече с „НЯМА” проблем
и макар, че звучи като епиграма
не казваме има, а „НЯМА-НЯМА”...
НЯМА лъжа и НЯМА измама
живеем в държава, наречена „НЯМА”!
и дори да ме смачкат и свият в кравай,
ако туй е държава – аз съм трамвай..
Митко Динев

Корени » Видео » Исторически филми

Исторически филми

Български исторически филми, които можете да гледате онлайн

Хан Аспарух | Константин Философ | Под игото | Чичовци | Записки по българските въстания | Ивайло | Боянският майстор | Хайдушка клетва | Време разделно | Капитан Петко Войвода | Мера според мера |

Хан Аспарух (1981)

Филмова трилогия, възкресяваща събития, предхождащи и съпътстващи създаването на българската държава в средата на 7- век. Следвайки завета на своя баща, синовете на Хан Кубрат, след смъртта му повеждат племената в търсене на нова родина. Най – младият от тях – Аспарух, след двадесетгодишно странстване, търсейки земя за винаги за своя народ, достига до устието на река Дунав. Филмовият разказ се води от името на византийският хронист Велизарий, попаднал като пленник и съпътстващ Аспарух в неговия поход. Той става свидетел на героичните усилия на българите да отвоюват жизнено пространство на юг от Дунав и да създадат нова държава.

---

---

Константин Философ (1983)

България е на пътя между две религии. Византия признава силата на мъдростта. Историята очаква новото развитие. Двама братя имат свята мисия – да дарят светлина на славяните.

Филм за първите години на Константин Кирил, за неговото израстване като философ, дипломат и създател на славянска писменост. След дълъг път в търсене, просвещение, борба, предателство и отшелничество, пътят  е открит.

Епизод 2 | Епизод 3 | Епизод 4 | Епизод 5 | Епизод 6

---

Под игото (1990)

България е под турско робство. В село Бяла черква се завръща след бягство от Диарбекир Иван Краличът. В училището има открит урок. Ученичките на Рада Госпожина се притесняват от заплетените въпроси на гърчеещият се Киряк Стефчов. Тогава се намесва новият учител Бойчо Огнянов, който помага на момичетата. Доктор Соколов и Огнянов организират хората в таен комитет за вдигане на въстание. Представителят на Клисура – Боримечката, се среща с Огнянов и му обещава подкрепа. От Киряк Стефчов турците разбират, че Огнянов е Иван Краличът. Отиват да го арестуват в църквата, откъдето по време на служба той се измъква с помощта на Колчо слепеца. На седянката в дядо Стойковата къща в Клисура моми и ергени се веселят. В същото време в мазето Огнянов оповестява датата на въстанието.Подготовката на въстаниетое в пълен ход. Рада и Бойчо Огнянов си дават клетва за обич. Извърчено е предателство и въстанието избухва по-рано. Клисура и Бяла черква горят. Въстанието е жестоко потушено. Русия обявява война на Турция и руските войски заедно с българските опълченци освобождават България. Народът възторжено посреща победителите и празнува дългоочакваната свобода.

В романа си „Под Игото“ Иван Вазов създаде цяла галерия от герои, които живеят във всяко българско сърце. Под режисурата на Дако Даковски на екрана оживяват образите на Бойчо Огнянов, Рада Госпожина, Доктор Соколов, чорбаджи Марко, Колчо Слепеца и др., пресъздадени от изключителни актьори.

Епизод 2 | Епизод 3 | Епизод 4 | Епизод 5 | Епизод 6 | Епизод 7 | Епизод 8 | Епизод 9

---

Чичовци (1976) по Иван Вазов

Телевизионен роман по едноименното произведение на Иван Вазов.

---

Записки по българските въстания (1976)

„Записки по българските въстания“ е български игрален филм (драма, исторически) от 1976 година, по сценарий и режисура на Георги Бранев и Веселин Бранев. Оператори са Атанас Тасев и Стоян Злъчкин. Създаден е по книгата Записки по българските въстания на Захарий Стоянов. Музиката във филма е композирана от Красимир Кюркчийски.

Епизод 2 | Епизод 3 | Епизод 4 | Епизод 5 | Епизод 6 | Епизод 7 | Епизод 8 | Епизод 9 | Епизод 10 | Епизод 11 | Епизод 12 | Епизод 13

---

Ивайло (1964)

Действието са развива в края на 13 век. България постоянно е нападана от татарски орди. Царят в Търново не може да защити поданиците си, но това не пречи данъците да бъдат събирани. Селяните въстават срещу болярите и започват да се отбраняват сами от татарите. Водач на въстанието е Ивайло.

---

Боянският майстор (1981)

Средата на XIII век. На зографа Илия е поръчано да направи стенописите на новостоящата се църква в Бояна. Така той среща савастократор Калоян – силен, интелигентен и проницателен владетел, който е респектиран от таланта, дързостта и прямотата на майстора. Другата сюжетна линия е свързана с раздвоението в любовта на Илия към севастократорката Десислава и Левантийката. Десислава е символ на чистотата, на съвършената красота, на духовното начало, а Левантийката е земна, страстна, силна…

Раздвоен между тях, художникът ги „премирява“ в нежния образ върху стената на църквата – образа на Десислава.

---

Хайдушка Клетва (1958)

Ивана (Гинка Станчева) е млада мома, която е открадната от турците и дадена в харема на Мехмед бей (Андрей Чапразов). Нейните съселяни са освободени с ферман, но Ивана не е върната въпреки тяхната делегация. Единственото спасение е да се помолят хайдутите да я освободят. Страхил (Апостол Карамитев) е страшен хайдутин. Цялата чета го уважава и е готова да даде живота си за него. Когато разбират за проблема веднага се отзовават на помощ. Ивана е освободена, а синът на Мехмед бей отвлечен. За да върне сина си, Мехмед бей е готов на всичко. Обещава помилване за четата, а за войводата земя, къща, добитък и всичко, което е необходимо за да започне един нормален живот. Страхил е на кръстопът – кое е по-важно в живота – приятелите, волния живот, действието или жената, децата, къщата и спокойното съществуване? За повечето мъже на този свят това е нерешима дилема. Но войводата може би ще успее да я разреши?

---

Време Разделно (1987)

В Родопите, долината Елинденя, пристигат еничари, за да принудят българското население да приеме „правата вяра“. Предвожда ги Караибрахим, роден по същите места, взет от турците още като дете. Селяните от Елинденя решават да скрият жените и децата. Караибрахим се настанява в конака на Сюлейман ага. Иска от него да му съдействува. Нарежда да се съберат първенците на селото. Село Чепино е опожарено. Жителите му търсят спасение в съседните планини. Манол, един от най-видните мъже в селото, предлага на Сюлейман ага да ги поведе срещу еничарите. Но агата не може да се вдигне срещу падишаха. Първенците се събират в конака. Заявяват на Караибрахим, че вярата си няма да дадат. Дошло е време разделно.

---

Капитан Петко Войвода (1981)

Биографичен филм за Петко Киряков, известен като Капитан Петко войвода.

Политическата обстановка в Османската империя и по-специално в Източните Родопи, мотивирала действията на главния герой е разяснявана от писателя и сценариста Николай хайтов в началото на всяка серия.

Борец за независимост на България, за мир и равноправие на Балканите, за свобода по света.

Българи, гърци и турци с различни култура, вяра и език, и до днес са обединени в почитта си към един герой – легендарния българин Капитан Петко войвода.

Живот – борба в името на идеал, погребан с последен предсмъртен протест към властта: „Те погребаха България“

Епизод 2 | Епизод 3 | Епизод 4 | Епизод 5 | Епизод 6 | Епизод 7 | Епизод 8 | Епизод 9 | Епизод 10 | Епизод 11 | Епизод 12

---

Мера според мера (1981)

Дилбер Танас, безпросветен овчар, включил се стихийно в революционното движение, ни запознава с Апостол Петков – най-важната личност на освободителното движение преди създаването на революционната организация. От врагове и съратници той е наричан Македонският Робин Худ. Борбена и свободолюбива личност, той не приема заповеди нито от турците, нито от анемичните градски учители, както сам нарича ръководителите на революционното движение. Постол войвода не само защитава населението от турския поробител, но едновременно с това се грижи за морала на хората.

Епизод 2 | Епизод 3 | Епизод 4 | Епизод 5 | Епизод 6

---

Дешифриране на името "българи"

През годините са правени много опити за изясняване на произхода на името „българи“. Цялата литература по въпроса добросъвестно е събрана от Христо Тодоров-Бемберски в неговата книга „Името българи – история и същност“.
Напоследък се появиха и „екзотични“ опити за тълкуване, или по-скоро за изфабрикуване, че името „българи“ има нещо общо с името на древните пеласги и с някакъв пълководец от армията на Ал. Македонски, чието име „Балакр“, е съобщено през ІІ в. от Ариан.
Досега все още не е правен опит да се потърси значението на името „българи“, във връзка с името на древните кимерийци, независимо, че в нашата възрожденска историческа книжнина и в световната историческа литература има много данни, че старото име на българите е „гимери и кимери“.
Повече по въпроса тук:http://letopisec.blog.bg/history/2014/06/04/kimeriici-i-bylgari.1270496 През 1991 г. в София пристига един от най-добрите световни кимеролози Асколд Иванчик, който изнася пред своите колеги доклад точно за етнонимът „кимерийци“ (Иванчик А. И. Об этнониме „киммерийцы“ //Acta Associationis Internationalis. Terra Antigua Balcanica VІ, Sofia, 1991).
Така българските учени научават, че значението на самоназванието на кимерийците, т.е. *gam-ir(а), което И.М.Дяконов тълкува чрез ирански като „преден, подвижен отряд“, Иванчик допълва, като обръща внимание, че такъв „преден отряд без обоз и жени“ трябва да включва корена „bal“, ако се вземе предвид скитския език. Превода на „конен отряд“ на скитски e засвидетелствуван в ономастиката (οὐαδτόβαλος) като „бал“ (А. Иванчик), освен това е съхранен и в осетинския, като „балц“.
Сиреч, още от 1991 г. се знае много ясно, че същите *gam-ir(а), известни в VІІІ/VІІ в. пр.н.е. чрез асирийските клинописи, на иранският диалект на онези скити, които са преобладавали на територията на по-късните осетинци, са известни като „бал“, просто защото „балц“ на осетински е „преден подвижен отряд, без обоз и жени“.
Скитският език (или езици) е обобщаващо понятие за иранските езици и диалекти, разпространени на огромна територия в Източна Европа, Западен Сибир и Средна Азия между VІІІ век пр. Хр. и V век сл. Хр.
С излизането през 1993 г. в Швейцария на монографията на Иванчик за кимерийците, учените промениха много от старите си представи за този древен, исторически народ. Вече е общоприето, че кимерийската родина е била на територията на дн. Северна Армения и южна Грузия. Тоест, сведението на Херодот, че кимерийците са живели първоначално на Крим и че са подгонени от скитите на юг през Кавказ, се оказа просто една „скитска легенда“, на фона на асирийските клинописи.В тази връзка се уясни, че когато Херодот пише, че първият сблъсък между кимерийци и скити става на р. Аракс, той не е имал предвид Волга, нито птоломеевското й име Ра. Много скитолози, особено онези които имаха научна доблест, промениха старите си концепции и днес в науката е прието, че кимерийската история не е „придатък“ към скитската и че „кимерийци“ не е някакво „общо име“, включващо в себе си като част и името на скитите.
Един от първите който приветства новите изследователи бе ветерана И.М.Дяконов, който добросъвестно се отказа от своите остарели виждания и предрече, че този нов поглед на кимерийската история ще доведе до още изследвания и дори до научен бум, какъвто преди 100-тина години имаше в египтологията.
Що се отнася до произхода на етнонима „българи“, за нас е видно, че значението на самоназванието на кимерийците (*gam-ir(а)), е съхранено в скитския език и дори можем условно да посочим откога скитите наричат „*gam-ir(а)“ с името „bal“.
Земите на север от Урарту, т.е. дн. Северна Армения и южна Грузия, са земите на държавата Гамирая (Иванчик, 1993). Между Гамирая и Урарту е съществувала област, именувана в асирийските клинописи „Gu/Qu-ri-a-ni-a”. Когато през 714 г. пр.н.е. кимерийците атакуват Урарту, между двете държави е била тази област.
През VІ в. пр.н.е. кимерийците загубват своята хегемония в Мала Азия и Предния изток. Предвид на упоменатите топоними и хидроними от Херодот през V в. пр.н.е. в Приазовието, като гр. Кимерий, Кимерийски боспор и т.н., можем да допуснем, че те са обърнали поглед на север от Кавказ, т.е. точно към скитските земи.
Следователно термина „балгар” вероятно е съставен от „бал” (скитско-осетинската дума за участници във военни походи) и от „гар” („Gu/Qu-ri-a-ni-a”), както е известна земята на север от Урарту по асирийските и урартските клинописи…
Това се потвърждава и от сведението на Птолемей от ІІ в. от н.е. за наличието на "Гоар" на север от Кавказ.
С други думи, ако нашите учени бяха повярвали на Г.С.Раковски, който през 1856 г. в Белград получава ръкопис от Атон, донесен му от Хаджи Найден Книгопродавец, трябвало е да констатират, че в нашата възрожденска наука още през 1865 г., с излизането в Букурещ на книгата „Българска старина“, е посочено, че „преди българите се зваха гимери и кимери“ (с. 200). Но никой не е повярвал, всъщност. Иречек си позволява от висотата на своята "тапия" да нарече Раковски "фантазьор". Учени като Шишманов и Арнаудов не намират сили да са отговорни пред съвестта си и Раковски като историк е табу и до днес в Българската Акадения на науките.
Респективно, не е потърсен произхода на името „българи“ в тази посока. Нещата не са по-различни с днешна дата, независимо, че новата световна кимерология предлага нови възможности…
Източник: letopisec

ИСТИНСКИТЕ АРИЙЦИ

Човешкото мислене се поддава сравнително лесно на манипулации. Тези, които знаят как работи нашата психика са в състояние да ни внушат много неща. Понякога вярваме не на най-логичното, а на това, което чуваме най-често. При липса на алтернативна информация то става единствената истина за нас. Една упорито и умело натрапвана лъжа ще започне за звучи правдиво след време. По този начин са създадени много заблуди, eдна от тях е за произходът на арийците.

В началото на XX-ти век се появявиха личности, които си присвоиха постиженията на арийците и ги приписаха на свои народи. Понеже в този период малко хора бяха запознати с езикът и културата на древните завоеватели на Индия, то наложеното заблуждение има привърженици и в наше време. Все още се използва терминът индо-германски, макар да няма абсолютно никаква научна основа за това. Да се наречеш ариец и да повтаряш това до безумие е едно, но да го докажеш е съвсем друго нещо. Германските народи нямат нищо общо със старите арийци нито като език, нито като култура, нито като гени. Не съществуват древни исторически извори свързващи немците с народът преклянащ се на Агни ( огнънят), Сурия ( зората) и Сварга ( светлото небе – Сварог).

За да се покаже истината първо трябва да се поясни какво означава арийци, какво е типично за тях и с къде трябва да се търси прародината им... Този народ е бил един от най-могъщите в древността. Покорил е много други племена от различен произход и им е наложил своят език и култура. Повечето хора свързват арийците само с Индия, но прародината на древните поклонници на Агни-огъня се наамира в Европа, в просторните черноморски степи. Свещеното животно на арийците- конят е опитомен в Източна Европа през четвърто хилядолетие преди Христа. Арийската дума за кон – ашва е вариант на тракийската есва, чието значение е бърз. Ашва е свързана с диал.блг. оясвам се-бързам, тичам.[1] Отново в Източна Европа се появяват и първите могилни погребения, поне хиляда и двеста години преди същият обичай издигане на могили над царски гроб да се появи в Индия.
Арийската дума за върховен владетел е раджа, тя идва от тракийската реза –цар, която е документирана за първи път на плочица с линеарно писмо ( НТ13 - XVIII- ти век преди Христа). Рез, рега е и титла употребявана от владетелите Мусокий и Пребънд, чийто племена са основен компонент на населението на Дунавска България.
Като важен арийски символ може да се посочи свастиката. Този слънчев знак се появява първо в земите на траките, още през Медно-Камената Епоха, а и смисълът на думата свастика е лесно обясним на български език [2]. В нашите земи ( а не в германските) се забелязва употреба на свастиката като слънчев символ и орнамент в продължение на повече от 6000 години.
Изключиелно важни са данните от генетичните изследвания на Скул, Шарда и Сонина показващи, че индийската аристокрация е генетично по-близка до източноевропейците отколкото до съседите си индийци. Касае се за генетичният маркер Р1 а1.Той е типичен за създателите на курганската култура ( принадлежаща на създателите на могилните погребения), които са и древните арийци. Освен, че арийският ген Р1 а 1 се среща най-вече сред източноевропейците трябва да се добави, че най-старият му вариант е от Балканите, т.е. Древна Тракия.

Щом това, което и типично за арийците се среща без изключение в Източна Европа, то трябва да заключим, че Прародината на древните арийци е Тракия. Всичко сочи към Тракия. От нашите земи войнствени племена са поели на изток и са покорили много народи. Потвърждение за това получаваме и от сведенията на десетина древни летописци, които споменават за походът на Дионис към Индия състоял се доста преди Троянската война. Трябва да бъде отбелязано, че дори и най-древните тракийски топоними и хидроними са обясними на български език [3]. Същото важи и за тракийските етноними и антропоними [3], [4].

След като бе обяснено къде е родната земя на древните завоеватели на Индия трябва да се поясни и понятието ариец. На санскрит ария означава господар, владетел, върховен. Като такива са считани свещениците - брамини и воинската общност - кшатрия. Правени са доста опити за тълкуване на понятието ария [5], но според мен най-логичният е пропуснат. Ария е свързано с ведическите думи арка – яркост, сияние, лъч, слънце, арошана-яркост, сияене, аркин- ярък, сияещ и аркатвис – ярка светлина, слънчева светлина. Смятам, че ария означава ярък, светъл, сиятелство ( титла за господар), светлейшество ( титла за духовно лице с висок ранг каквито са били брамините). Българската дума ярък, чийто древен вариант са тракийсите арз, арг – ярък [6], е сродна на ведическите ария, арка, аркатвис.

Брамин е свързана с древнолатинската ( пеласгийската [7] ) фламин – жрец и с българската дума пламен (плам, пламък). Арийските жреци са били поклонници на огъня ( пламъка), не случайно едно от върховните арийски божества е Агни – огънят. Арийският теоним се среща като лично име при българите. Огни, Огнян, Огнен, Огньо, Огненин, Огнена, Огняна са едно ехо от времето когато дедите ни са виждали в огъня един от аспектите на бога си - светлината. В пураните се казва, че арийското племе бргу/блгу познато още като бргава/блгава [8] е почитало огъня. Добър кандидат за митичните бргу са тракйското племе бриги, чиито най-стари земи са България и Макеодния. Бригите са народът, от чийто среди произлиза Дионис – обожественият тракийски цар, който покорява Индия в дълбока древност. За неговия поход свидетелстват много летописци, а и не трябва да забравяме, че древното арийско божество Браман [9] е всъщност едно от имената на Дионис-Бромий.

Кшатрия показва връзка с тракийският етноним сатри, пеласгийската дума сатир и разбира се българските думи сват, свекър. Кшатрия означава представител на ( войнска) група, общност, точно каквото е и значението сатри, сатир, сват [10]. Интересна подробност е фактът, че военната терминология на арийските кшатрия е смайващо близка до старобългарската. Рата означава колесничар, войн и отговаря на нашата ратъ- война. Сена означава войска, а старобългарският й еквивалент е санъ-войска, военен отряд. Уржас отговаря на оръжие ( уръжие на диал.блг.), картака е в превод кортик, тапар е топор-бойна брадва, а астри означава остро, острие, меч. Ще бъде добавено също, че нашата дума чета ( група бойци) отговара на арийската чата-група, отряд.
Като най-важни качества на арийската войнска класа се определят смелостта, героизма, решителността, силата, но също благородството и способността да се прощава.

Арийското общество е познавало класовото разделение. Чатур- варнас означава четири цвята, т.е. четири класи. Чатур-четири не се нуждае от коментар, а за варнас трябва да се спомене, че е обяснима със старобългарския глагол варити [11]. Може да се каже със сигурност, че благородническата класа са били европеиди със светла коса и светла кожа, понеже в санскрит имаме термин хари кеса – русокос, а противниците на арийците са наречени кали- черни ( имащи цвят на кал). Също така трябва да се спомене, че според Патанджали важно качество за брамините е това да имат руса коса.

Освен брамините и кшатрия са познати още две по-низщи класи. Това са ваишия и ксудра. Ваишия са били занаятчии, търговци, скотовъдци, т.е. простолюдието, селяните. Ваишия е свързано с арийските думи васа, виша – село, които са еквиваленти на старобългарската вьсъ- село, словенската вас-село и чешката вес-село.

Ксудра е най-низшата класа. Тези хора са изпълнявали тежка работа като оране, пране, чистене на риба. Името на последната прослойка означава дребни, ситни, незначителни. Свързва се с персийската кутра-дребен, която пък е родствена на нашата кутре-дребосъче.

Виждаме, че не само Прародината на арийците са нашите древни земи, но също и, че понятията ария, брамин, кшатрия, ваишия, ксудра и класовото разделение чатурварнас са обясними на български език.
В следващият постинг ще бъде дадена информация за Ведите и за арийският пантеон. Ще бъдат посочени и историческите извори определящи българите като наследници на арийците...

Истината може да бъде укривана дълго време, но не може да се унищожи! Тя е вплетена в езикът ни, в древните ни обичаи, в недрата на българската земя съхранила споменът за първите благородници!



Пояснения:

[1]. Днешната дума кон е била позната на арийците като кинуин. Може да звучи странно, но тези, които са запознати със старобългарският език знаят, че само преди петстотин години много названия на животни са имали по-различно произношение. Жребче – жребен, осле-ослен, козле-козлен. Старобългарската наставка ен е само вариант на арийската ин (балин/валин-вол) и на трако-пеласгийската инт ( волинт-вол).

[2] За етимологията на думата свастика прочетете в:
http://sparotok.blog.bg/politika/2009/10/15/dionis-i-trakiiskiia-pohod-kym-indiia.416191

[3] http://sparotok.blog.bg/politika/2009/09/13/quot-izchezvaneto-quot-na-edin-narod.396786


[4] http://sparotok.blog.bg/politika/2009/12/01/bylgarskite-lichni-imena-ot-gledna-tochka-na-trakiiskiia-ezi.446548


[5]. Ария е тълкувано и като орачи, но тук се касае само за звукова прилика защото орането е било предназвачено само за най-низщата класа – ксудра. Благородниците са се занимавали или с религиозни ритуали ( брамините), или с военно дело ( кшатрия). За арийците е било немислимо да се занимават с полска работа.
Друг опит за тълкуване на ария е с германската дума ере – чест. Тук има друг проблем, германските езици са структурно съвсем различни от арийския, в който има такива комбинации от съгласни, които са непроизносими за представителите на германските народи. Става дума за пршч ( пршчати ), врт ( врти).... Да не забравяме важната подробност, че арийците са конен народ, чието основно оръжие е лъкa, а германите нито са били конен народ в древността, нито пък са използвали широко лъкове във военното си дело.

[6]. Тракийските думи арг, арз означават сребро, но първичният смисъл е ярко, бяло, какъвто е и цветът на среброто. На арийски аржуна означава сребро, но също и бяло, светлина, зора, цвят на мляко.

[7]. Фламин –жрец, флама –плам са латинизирани пеласгийски глоси. Плам, паля се среща в пеласгийският топоним Палене, което гърците превеждат като флегра- пламтящ, опален. Тъй като в санскрит има взаимна замяна на п с б, а също и взаимозамяна на р и л ( както и в старобългарския) то брамин е равностойно и на пламин – пламен- пламък.

[8]. бргу/блгу и бргава/блгава показва връзка с етнонима бриги, но и с българи. Има и логика понеже най-древната земя на бригите е Западна България и Македония, а в римските автори определят този регион като отечеството на българите, споменават и, че дедите ни обединяват земите си въз основа на родовото право. Данни за това ще намерите в следният постинг
http://sparotok.blog.bg/politika/2009/12/12/drevnite-makedonci-i-dneshnite-bylgari.453588


[9]. Браман е различно понятие от свещеникът брамин. Браман означава бръмчащият, громотещият, докато брамин/пламин е свързано със светлина, пламък. Браман е названието на богът създател, а брамините са арийците- свещеници, почитащи слънцето и неговият земен аспект – огъня.

[10]. За свекър, сатри и сатир виж постинга Дионис и тракийският поход към Индия
http://sparotok.blog.bg/politika/2009/10/15/dionis-i-trakiiskiia-pohod-kym-indiia.416191

[11]. Варити означава варя, в смисъл боядисвам, придавам цвят. За да се оцвети тъкан тя трябва да се постави във вряща вода съдържаща органични оцветители.
автор: sparotok http://sparotok.blog.bg/

Най-старият досега откриван надпис на кирилица

Край Търговище откриха най-стария надпис на кирилица **** Най-старият досега откриван надпис на кирилица в света се намира в скалния манастир край село Крепча в област Търговище. Това разказа пред "Новинар" археологът проф. Николай Овчаров.

Надписът в Крепча бил открит още от Карел Шкорпил, но е разчетен много по-късно от проф. Казимир Попконстантинов, който успял да прочете и

датата, на която е бил направен - 921

Това означава, че манастирът е съществувал още по времето на цар Симеон Велики, което го прави най-старата българска скална обител, позната ни досега.

В надписа се споменава за отшелник на име Антоний, който е основал манастира и е починал там. Негов последовател на име Михаил разказва за смъртта на Антоний и заявява твърдо, че там винаги ще има църква и че тя никога няма да стане хамбар. За съжаление обаче по-късно манастирът е изоставен и доскоро той беше трудно достъпен и слабо известен.

По програма "Фар" обаче бяха изградени стълби и вече е сравнително лесно човек

да изкачи 30-те метра и да разгледа средновековната света обител

която е на три нива и има две църкви, изкопани в скалите.

С манастира се е заел отец Серафим от Попово, който се грижи за светата обител и мечтае да я възстанови и да построи в подножието й килия. Той е ръкоположен за игумен на манастира от русенския митрополит. За да бъде започнато възстановяването на светото място обаче, трябва то да получи акт за собственост и така да може да се кандидатства за финансиране по различни проекти, обяснява Николай Овчаров. Ако скалният манастир бъде възстановен, той ще стане вторият действащ в страната след "Свети Димитър Басарбовски" край Русе.

Манастирът е може би най-южният от един голям комплекс от скални манастири край Русенски Лом, които са били особено популярни и тачени от царете в Първото българско царство.

Значението на надписа от Крепча е огромно, защото той е поредното

доказателство, че кирилицата е започнала да се използва в България

Според проф. Николай Овчаров у нас не се обръща достатъчно внимание на създаването на кирилицата и това води до объркване. "Дори в нашите училища едва ли не децата остават с впечатлението, че кирилицата е създадена от братята Кирил и Методий", обяснява Овчаров и допълва, че в Русия пък се говори малко за създателите на азбуката и просто се казва, че това е славянската писменост. Овчаров припомня, че Кирил и Методий са създали не кирилицата, а глаголицата и са я разпространили във Велика Моравия.

Археологът е категоричен, че появилата се по-късно кирилица е създадена именно в България, и по-точно в Плиска, от учениците на Кирил и Методий - Климент, Наум, Сава, Ангеларий и Горазд, които били прогонени от Велика Моравия и получили убежище от княз Борис I.

Археологът обяснява, че кирилицата е

създадена на основата на говоримия български език

а не просто на славянския и това я прави на първо място българска азбука. Едва по-късно други славянски народи започват да я използват, като първите кирилски надписи в Русия например чак от края на Х век.

В същото време освен надписа от Крепча в България имаме още множество надписи от началото и средата на Х век - най-вече от времето на цар Петър. Преди текстът от Крепча да бъде разчетен, за най-ранен се смятал надпис върху керамична плочка от Плиска, проучен от проф. Димитър Овчаров, на който било написано името Алцек и датата 931. В манастира край село Черноглавци, Разградско, пък били намерени цели 70 надписа на кирилица от средата на Х век. *** Автор: Иваничка Кючукова