ВОЛЖКА БЪЛГАРИЯ БИТКАТА ЗА БОЛГАР, БИЛЯР И КАЗАН

                                                               Прочети тук: ВОЛЖКА БЪЛГАРИЯ.doc    Източник: Emil Andreev

Старите автори за Готите. Кои са Готите?

Кои са древните Готи?

Готите са древно население на Европа, които са известни с превземането и плячкосването на Рим в 410 AD. Преди да тръгнат да завземат Европа заедно с Хунската инвазия, те са населявали Балканския полуостров и Скития. Техния произход не е доказан, но модерната наука, поради огромното влияние на Готската култура в Западна и Централна Европа е приела, че те принадлежат на Източно-Германските племена, коетоникой от старите автори, както ще видите не споменава.

По ирония на съдбата, обаче, готите имат заслуга за запазване на римската култура. След превземането на Рим, група готи се премества в Галия (в днешна Франция) и Иберия и формират Вестготско кралство. Това царство в крайна сметка ще въведе католическото християнството, римските художествени традиции и други аспекти на римската култура, и ще ги наложи в цяла Западна Европа, заедно с Готическите Катедрали. Последното Готско царството пада от маврите в 711 г.

                                                               Науката не знае от къде са дошли Готите нито е доказала, че техния език е Германски, но това не пречи да ги слага под племето на Германите. Обаче според най-старите писатели, които ги споменават, те са гети, т. е. стар скитски народ. Тези гети според готския историк, писателя от VI век, Йордана, били излезли някога из Скандинавия и се установили на север от Дунава и Черно море. Територия, населена от Тракийското племе Гети от древността. Тук те във втората половина на четвъртия век били нападнати от „Хуните“, та минали на юг от Дунава в Римската империя.                                                                       

Улфила превежда Библията на Готски

Улфила или Орфила (ок 310-383) е родом от Никопол до Велико Търново, днешна България. „Готът“ Улфила съставя азбука и превежда Библията на нов език – „готски“. Германия го почита така, както ние почитаме Кирил и Методий – като създател на германската писменост и основоположник на германската литература, но в Германия тази азбука не се използва. Използваме я ние в България, където е съставена, използват я и други страни в Източна Европа.

Готска азбука на Урфила

                                                                                   

 Българска Кирилица, използвана от „славянските“ ни братя                             

Готите, за които Улфила е превел Светото Писание и чийто владика той е бил, са останали да живеят в Никопол (днешно Търновско) и след заминаването на Теодориха за Италия. Улфила е умрял в Цариград и е оставил на Балканския Полуостров свои ученици. Освен това готският език е говорен и от гепидите, които са се ползували от Улфиловия превод и които на никъде не са заминали. Та сега се пита, защо остатъци от този готски език да не се намират в отечеството на готите (днешна България и Влашко). 

                                                             

Бронзов печат с името Урфила и монограм.

Филосторгий, който е живял през IV в., казва, че Улфила направил писменост и превел Светото писание за християните в Гетия. Същите гети св. Йероним (IV в.) нарича хуни и пише, че хуните (покрай Дунав) учили псалтира.

Император Константин Велики е съградил укрепените градища в Мизия: Силистра, Преслав, Плиска и Констанца за тези скити или гети, които по Улфилово време са се казвали и готи.
Прокопий и други негови съвременници делят скитите на хуни и готи, а Теофан и Никифор – на хуни и българи; наричаха впрочем готите българи, от което излиза, че Улфила е бил превел Светото Писание за българи и че Константин Велики за българи е бил построил горните градове. За поселниците на Долна Мизия Улфила е бил превел Светото Писание. Той го е превел и за гетите или хуните отвъд Дунав, защото св. Йероним пише, че хуните по негово време учили псалтира.

Улфиловият ученик Авксентий, който е бил владика в Силистра, пише, че Улфила бил диктувал, а те, учениците му, преписвали. Това е станало между 333 – 339 г.                                                           

Черквата на Урфил – покрай Преслав  

Готите, споменати от древните автори

За стар Дунавски скитски народ счита готите Прокоп, секретарят на Белизаря във войните му против готите. Той, като говори, че варварите нападали на империята, пише:
„По-преди, както и сега, това бяха повече готски племена. Най-големите и най-прочутите бяха готите, вандалите, визиготите и гепидите. По-преди те биваха наричани сармати и меланхлени, а някои ги наричаха и гети. Те, както отбелязах, се различават едни от други само по име, иначе по нищо. На всички кожата на тялото е бяла, косата руса, ръстът висок и лицето хубаво. Те се подчиняват на същите закони и изповядват същата вяра, именно арианската. Също имат и един език, готския. Аз вярвам, че първоначално са били един народ, а от сетне са се разделили по имената на своите водители. От старо време те седяха по Дунава. След това гепидите заеха местността около Сингедон (Белград) и Сирмиум (Хърватска Митровица на реката Сава) и от тая и от оная страна на Дунава, дето те още в мое време живеят“. (Рrосор. Bg. I, 2).

Освен това в съчинението си за готските воини Прокоп пише:
„Отвъд Меотидското езеро и провлака, близко до самия бряг, живеят тъй наречените тетрахстински готи, за които тъкмо що говорих, по-натам готите, визиготите, вандалите и други готски народи. Те всички се наричаха и скити, защото всички народи, които живеят по онези места, носят общото име скити. Някои от тях се казват сармати или меланхлени (чернодрешковци) или другояче някак си.“ (Рrосор. Вg. IV, 5).

Готски войник, с вълча кожа. Символът на Гети и Даки е вълкът, както и на Българи. 

Писателят от трети век Дексип, който в 269 г. отблъснал готите, които нападали Атина, е озаглавил книгата си върху готските нападания Σκυθικα, т. е. счита готите за скити. Зосим, който е бил адвокат на Аркадия Хонория (IV век), знае готите само под името скити.

Скитският характер на готите обаче най-добре ще се разбере пак от Йордана. Йордан като разправя, че излезлите из Скандинавия готи дошли чак до Скития, пише:
„Той споменава само Магога от техния род и казва, че по произход и по име те са се наричали скити (haec vero quae diximus de gente Gothorum principia cur omniserit, ignoramus: sed tantu Magog commemorans, Scythas eos et nacione et vocabulo asserit appellatos“). Jord. IV. 29).

Св. Иероним, който е по-млад съвременник на Амбросия (331–420), пише: „А в същност всички учени наричат готите повече гети отколко Гог и Магог. Те са седем племена, за които се казва, че са от рода на Яфета, живеят на север“.

Все по това време говори почти същото за готите и Св. Августин (род. 354 г., а запопен в 392 година). Той пише: „Тези племена, които се наричат Гог и Магог, не трябва да се разглеждат като някакви варвари в някоя част на света, или пък ако някои поради първите букви на тяхното име ги считат за гети и масагети, или за някакви други чужденци, отделни от римската власт“.
Свети Августин прочее не е считал потомците на Гога и Магога (готите) за нещо отделно от Римската империя.

Съпоставяйки тези данни, явно излиза, че готите не са нищо друго, освен старите скити или гети. Понеже Йордан извежда Магога от готите, то е явно, че под готи той е разбирал старите гети или скити. Неговите думи в случая не са нищо друго освен израз на онова, което са писали по-старите от него писатели, от които той се е ползувал. Тези негови готи, като се споменават още от Аблавия, Иосифа и пр., са старите Дунавски жители, гетите, а не са някакви си в историческо време излезли из Скандинавия „германци“.

Че готите са гети, т. е. стари Дунавски жители, се говори изобщо от всички стари писатели. Йордан, освен че пояснява това на няколко пъти, е и озаглавил съчинението си: De origine actibucque Getarum (за произхода и делата на гетите). А Иордан е авторитетен в случая, защото той сам е гот. Дядо му Пария е бил нотариус при Кандака, скитския (готския) княз. При сестриния му син Баца е бил пък сам Йордан нотариус, както той сам разправя. (Йорд. Гв. 265–266). А като свършва своята готска история, Йордан пише, че сам е гот:
„Да не се мисли, че аз за доброто на тоя народ съм притурил нещо, понеже аз сам произлизам от него, освен онова, което съм научил. Аз и тъй не съм взел всичко, каквото се пише и разправя за тях, понеже аз не излагам това нито за тяхна слава, нито за славата на техните победители“. (Jord. Гв. LХ, 315).

Готска Архитектура в Западна Европа. Катедралата в Бургос, Испания. 

За готи счита гетите и по-старият с около един век от Йордана и твърде авторитетен писател, от когото Йордан се е ползувал, Касиодор. Той собствено в известните му до сега съчинения нарича готите готи, обаче на едно място в неговите Variis (IX, 31) готският крал Витигес нарича готския народ „geticus рориlus“, от което излиза, че готски и гетски е все едно за него.

За гети счита готите и испанеца Paulus Orosius, роден около 390 г., от когото се е ползувал Йордан при съставянето на своето съчинение. Говорейки в своя „Epilogus historiae Amazonum“ за старите гети, той казва, че те сега са готи: „Modo autem Getae illi qui et nunc Gothi“.

Гръцкият писател от четвърти век, роден около 364, Фисторгий. В извлеченията от неговата история, които е направил Фотий, като се говори за първото преминаване на готите през Дунава, се казва:
Те дойдоха от средата на Скития на север от Дунава. По-преди се наричаха гети, обаче сега са известни повече под името готи“. Понеже Филосторгий извежда готите из Скития, то е явно, че той ги счита за скитски народ.

Клаудий Клаудян, който е роден във втората половина на IV век, ни описва нахлуването на Алариха в Италия. Според него Аларих е нахлул с гети, а за готи нищо не говори. Не само това, но той говори тук за гетите заедно с другите стари Дунавски народи: сармати, даки, масагети, ала¬ни, гелони, които се споменават още от Херодота, което показва, че той тук има предвид старите гети, а не някой си в историческо време дошъл народ.

Германци ли са Готите?

Готите не са германци, а са гети и според Тацита, Страбона, Птоломея. Според Страбона гетите са живели на изток от суевите, които се считат за германци. По тоя случай той казва:
„Южната част на Германия, която е отвъд Елба, опира до суевите; след това непосредствено до тях е земята на гетите, която в началото е тясна и се простира по Дунава с южната страна, а със задната страна – до полите на Херецинската гора, като обхваща част от самите тези планини, след това се разширява на север чак до тирегетите“.

Според Страбона, оттатък Суевия по течението на Дунава, западно до Херецингската гора са живели гетите. Според Тацита на същото място оттатък Суевия са живели готите, а според Орозия там била Готия. Нещо повече, Тацит, който се счита за специален германски историк, изрично твърди, че готите по език не са германци. Очевидно тук става дума за негерманското племе гети.

Царството на Готите

Би трябвало да се обърне внимание на Тацитовия израз: „Галският език на готините и панонският на озите показва, че те не са германци“ защото той досега не е схващан правилно. Под думата „галски език“ се е мислело езикът на някакъв си неизвестен Панонски народ, когато всъщност това не е мислено. Под думата „галски“ тук се разбира „панонски“, „дакийски“, защото Панония и Дакия често е наричана от старите писатели Галия. Тъй напр. Созомен (IV век след Хр.) пише, че ставали сражения между Магненция и Констанция в Галия, когато те всъщност са ставали в Панония.

„Като се основавам на мненията на старите гърци, които схващат северните народи под едно и също име скити или номади, както се наричаха от Хомера (Омир), а с време, като се изучил севера, захванали да ги казват било просто келти (Κελται) и ибери (Ιβηρει, северняци), било смесено келтоибери и келтоскити и понеже те от начало от незнание са давали на отделни народи едно и също име.“(Strabon I, ІІ, 27.).

Според Страбона прочее старите гърци, до дето имали по-ограни¬чени понятия за северните народи, ги наричали скити или номади, но когато се запознали с тях по-добре, те взели да ги викат келти и ибери. И тъй Страбон е ясен, че келти и скити е едно и също. Ето защо Тацит казва, че скитският народ готи е говорил галски.

Римският император Гай Юлий Вер Максимин, известен като Максимин I Тракиец, или още като Максимин Трак. Родом от Мизия. Според История на императорите е син на гота Микас. Наречен от Рим Трак.

И тъй, според свидетелствата на всички стари писатели, готите не са германци, а са стар скитски или Дунавски народ.

Източник:Българската Асоциация

Памет Българска - Произходът на Българите - част 1

Памет Българска - Произходът на Българите - част 2

Българите кои сме ние.

Болг се роди, Коладе, Болг се роди!

Болг и Брем са двамата легендарни братя, основали българската народност според един малко известен ръкопис на йеросхимонах Спиридон от 1792 г.

Този български монах, родом от Габрово, служи в Рилския манастир, където написва своята българска история, наречена: „История во кратце о болгарском наред славенском“. Ето какво пише в нея монахът Спиридон: „След смъртта на Колад    (това е според историята на Спиридон третият български цар, живял 823 г. преди Христа. Когато се родил неговият първи син Болг, народът запял песента, която в България се пее и днес:“Болг се роди, Коладе, тази вечер, Коладе…“ – б. а.) дойдоха синовете му Болг и Брем в годината от сътворението на света 4785 или 723 пр. Хр. и защото много крале победиха и много земи завладяха, възгордяха се и не мируваха помежду си; разделиха своята земя на две части, сиреч Брем взе земите на север от Дунав и на запад и завоюва земите даже до Балтийско море, до Померания и се заселиха там и народа му се назова по името на своя крал бреми или пеми – сегашните чехи, Померания, която е земята Брандербурия и не само Брандербурия, но и Сведия и великата Скандинавия, която сега се нарича Данимарко. И когато се върна оттам, отиде срещу сарматите и русите и ги победи, и град построи  в земята им и го нарече Нов-город. Дотогава русите нямаха град, ни села, живееха като диви в къщи по полята, сиреч прехождаха от място на място. И когато се върна оттам в Сармация, бе убит от своите.“

А ето и разказа на монаха Спиридон за Болг, „петия крал илирически“: „Болг беше брат Бремов и завоюва Тракия, Македония, Далмация, стигна даже до Бяло море и Рим. И той бе подобен на своя баща – голям мъчител, заповяда на народа да се нарича на неговото име – болгаре, а не както някои мислят, че от река (Волга) иде името болгари. Гърците като нямат словото „буке“, буквата „Б“, не могат да кажат болгаре, а римляните, имащи буквата „Б“, могат да кажат болгари.“/21/.

От този разказ на Спиридон става ясно че български крал е владял земите на днешния Балкански полуостров много преди Христа и освен това негови родственици са населили Западна и Северна Европа. Тук може да се направи връзката с народа Фир Болг, описан в келтската история /22/ като много древен и силен народ. Този народ е народът на старите българи, които не са пришълци от азиатските степи, а са автохтонното (коренното) население на Европа и Балканите отпреди 7-8 хиляди години. ....Източник: orthodox.bg П.П. Българите са тръгнали от Балканите за Азия. И "Аспарух" това имен не е съществувало, бил е ИСПЕРИХ, грешка е било при превод от стари хроники, но за жалост още се употребява неправилно името. Като например: Болга (Волга), старогръцките летописци, го превеждат като (Волга), те "Б" нямат, имат едно "mp" което се чете като "Б", нас българите ни пишат"vulgaros"!

Павел Серафимов: Кой унищожи тракийската писменост?

Ще ви призная най-откровено, че преди повече от двадесет години аз вярвах на заблуди. Не подлагах на съмнение твърдението, че старите българи са живели в шатри и, че са наричали владетелите си ханове. Не търсех опровержение на догмата, че през 681 година народът, наречен траки, е бил само едно незначително, забравило езика си малцинство. Все пак тези неща бяха казвани от уважавани хора, от академици – хора с опит в проучването на историята.
След време обаче възникнаха въпроси, които ме глождеха. Как така най-големият народ след индийците се превръща в най-малкия? Как победилите Византия прабългари изгубват езика си? Защо след като предците ни са определени за азиатци, съвременните българи не приличат изобщо на азиатските народи? Понеже никой не успя да ми даде логичен отговор, започнах да търся истината сам. Доволен съм, че направих това, защото открих неща, които нито бях търсил, нито пък бях предполагал, че съществуват.
Стъпка по стъпка отгръщах страниците на истинската ни история. Изпадах във възторг при намирането на нови данни за миналото ни, но в душата ми се промъкваше и страх, когато разбирах колко много неща са укрити от нас. Не става дума за неточности и грешки, а за факти, имащи важност за историята ни, но останали неизвестни не само за широката публика, но дори и за студентите, изучаващи история и лингвистика.
Това е причината дори и днес доста от нас все още да са в плен на догмите, създадени в миналото. Една такава догма е твърдението, че траките са безписмен народ – лъжа, която продължава да бъде повтаряна с фанатизъм. Тя трови нашето съзнание и мачка самочувствието ни.
Казват, че който пише, остава, но е факт и това, че всеки документ може да се унищожи.
Ще дам ярък пример от недалечното минало. В периода 1944-1989 година, във всяко българско селище имаше доста надписи по стени и плакати с възхвала на БКП, КПСС и т.н. По груби изчисления става дума за около 50 000 надписа от този тип. Днес, само 25 години по-късно, от тези реликви от тоталитаризма са останали само бледи спомени.
Ето, не е никак трудно само за четвърт век да се унищожат десетки хиляди надписи.
Дедите ни са били над половин хилядолетие под римска власт, век и половина под византийско подтисничество и после отново са последвали пет страшни века на геноцид. Враговете ни са имали на разположение доста повече от 1000 години, за да заличат всичко неудобно. Щом за 25 години могат да се заличат около 50 000 надписа, то представете си колко писмени паметника могат да бъдат напълно унищожение за повече от едно хилядолетие…
Свидетелства за масово унищожаване на надписи на територията на Тракия има.
С. Торбатов е създал прекрасна работа, в която се разглеждат укрепителните съоръжения на Провинция Скития (Добруджа). На с. 90 е казано нещо от голяма важност. Авторът обяснява, че при изграждането на стените на крепости са използвани и плочи с надписи, като по правило надписът се е поставял с лице към пълнежа на стената, т.е. написаното остава невидимо за човешкото око. Ако случайно строителите са поставяли плочата с надписа навън, по-късно някой е унищожавал напълно текста.
Цитирам дословно: “За отбелязване е подчертания стремеж към вграждането на преизползваните епиграфски паметници с надписаното поле към емплектона. В редките случаи, в които това правило не е спазено, надписите са старателно изчуквани в последствие.” – С.Торбатов, Укрепителната Система на Провинция Скития ( края на III-VIII в), Фабер, Велико Търново, 2002, c.90.
При такова методично заличаване на определени писмени паметници, дори дедите ни да са оставили 50 000-100 000 надписа, само за век всичко може да е заличено, а дедите ни са били под чужда власт не век, а повече от хилядолетие.
На всеки разумен човек трябва да му направи впечатление, че оцелелите тракийски надписи са скрити от човешкото око. Надписите от Езерово, Дуванлий, Браничево, Кьолмен и др. са намерени в подмогилни погребения. Тракийските епиграфски паметници от Ситово, Надарци, а и новоткритите протофригийски надписи от Сакар Планина са дълбоко в планините.

Кьолменски надпис. Източник: ziezi.net/image002.jpg

Надпис от Езерово. Източник: ziezi.net/image001.jpg

Надпис от Дуванлий. Източник: www.thracians.net/images/stories/arabadgiyskaprasten_312.gif Нека да помислим, има ли логика дедите ни да са създавали надписи с единствената цел да ги скрият? Единственото логическо обяснение е това, че това, че са оцелели само тези писмени паметници, които враговете на дедите ни не са знаели, че съществуват.
Въпреки фанатичните пориви на чужденците да унищожат културата ни, оцелелите паметници не са малко. На днешната територия на България са открити десетки тракийски надписи и графити, но широката публика не знае за тях. Десетки са и надписите от остров Самотраки, който в древността е принадлежал на дедите ни. Още по-далеч, във Фригия оцелелите надписи са стотици. В такъв случай няма как да се твърди, че траките са безписмен народ, въпреки, че някои “авторитети” го правят.

Надпис от Самотраки. Източник: ziezi.net/trakite_files/b.jpe

Надпис от Фригия. Източник: 1.bp.blogspot.com/-Bih0ymnqkkQ/UylxHKXuGGI/AAAAAAAAKXA/OzU5qe0oAuw/s1600/9811512_202fbc82e2.jpg Тъжното е това, че огромна част от тракийските писмени паметници са унищожени, но още по-тъжно е, че се разпространяват лъжи за предците ни. Питам се защо на студентите не се преподава за твърдението на Алкман, че тракиецът Орфей е създател на азбуката? Това твърдение се подкрепя от свидетелството на Диодор Сицилийски, според когото Орфей и Лин са първите ползвали пеласгийските букви? За древна тракийска писменост споменава и Еврипид. Неотдавна американски изследователи се увериха в това, че траките са имали писменост преди гърците: “ the graffiti from Gordion precede the oldest Greek inscriptions by more than a half-century”. (връзка Тук) Питам се – как при наличие на тази информация се намират хора, които да твърдят, че траките са безписмен народ? Въз основание на каква информация се правят подобни изказвания? Защо не се разгледа връзката между българската глаголица и Линеар А, Линеар Б? Успоредиците във форма на знаци между глаголицата и трако-пеласгийската писменост са над 30.

ГЛ – Глаголица
зв – звукова стойност на глаголическата буква
ЛА – Линеар А
ЛБ – Линеар Б
Гр – Гръцка азбука
Ев – Еврейска азбука
Кп - Копстска азбука
См – Самаританска азбука
Освен по форма глаголическите букви показват прилики и спрямо звуковата стойност на знаците от времето на Орфей и Лин.

ГЛ – Глаголица
зс – звукова стойност
ЛА – Линеар А
ЛБ – Линеар Б
Със създадените през Бронзовата епоха Линеар А и Линеар Б са документирани признати за тракийски имена като Одрис, Тюнос, Арей, Бузо, Котела и още много други. Документирани са и българските родови имена Дуло, Вокил, Ерми.
Документрани са древни, но разпознаваеми варианти на имена на български владетели Кубирийо, Крумено, Винайо, Омери, Исеверйо. Не е трудно да се види, че става дума за Кубер, Крум, Винех, Умар, Севар.
Кой разумен човек би нарекъл случайност факта, че три старобългарски родови имена и пет имена на владетели присъстват в документи от второ хилядолетие преди Христа!
В тези документи се срещат също имена като Видул, Мерул, Куйо, Дайко, Котел, Дуса (Душа), а те са български.
Тези неща не ни се казват, но ни се натрапва лъжата, че траките са безписмен народ, който няма нищо общо по отношение на произход с нас, българите. Чужденците унищожаващи надписите на дедите ни имат някакво оправдание. Деянието на рушителите на писмени паметници заслужава презрение, но е разбираемо.
Няма чужд окупатор, който да не е изпитвал панически страх от гнева на пробудените ни деди.Те са доказали, че могат да сторят и невъзможното. Доказали са, че са в състояние да се надигнат от пепелищата и да набутат в приготвената за тях яма враговете си.
Поведението на враговете ни е ясно, но на мога да разбера поведението на някои наши авторитети. Хубаво е човек да внимава, хубаво е да е скептичен и да проверява. Един учен трябва да пази името си и да избягва залитания, но щом един любител може да открие неща, които променят старите схващания, то и професионалиста трябва да може да направи това. Още повече, че специалистите разполагат както с време, така и със средства за проверка на древни документи, артефакти и т.н.
Молбата ми към вас, дами и господа академици, преподаватели и др., е следната – ако не желаете или не можете да помогнете да се покаже истината, поне не пречете. Не правете изказвания, които са недостойни за интелигентни хора. Бъдете Човеци, бъдете Българи! Кариерата и имиджът са суета, смисъл има само любовта към Род и Родина. Източник: BGNOW.eu

Дешифриране на името "българи"

През годините са правени много опити за изясняване на произхода на името „българи“. Цялата литература по въпроса добросъвестно е събрана от Христо Тодоров-Бемберски в неговата книга „Името българи – история и същност“.
Напоследък се появиха и „екзотични“ опити за тълкуване, или по-скоро за изфабрикуване, че името „българи“ има нещо общо с името на древните пеласги и с някакъв пълководец от армията на Ал. Македонски, чието име „Балакр“, е съобщено през ІІ в. от Ариан.
Досега все още не е правен опит да се потърси значението на името „българи“, във връзка с името на древните кимерийци, независимо, че в нашата възрожденска историческа книжнина и в световната историческа литература има много данни, че старото име на българите е „гимери и кимери“.
Повече по въпроса тук:http://letopisec.blog.bg/history/2014/06/04/kimeriici-i-bylgari.1270496 През 1991 г. в София пристига един от най-добрите световни кимеролози Асколд Иванчик, който изнася пред своите колеги доклад точно за етнонимът „кимерийци“ (Иванчик А. И. Об этнониме „киммерийцы“ //Acta Associationis Internationalis. Terra Antigua Balcanica VІ, Sofia, 1991).
Така българските учени научават, че значението на самоназванието на кимерийците, т.е. *gam-ir(а), което И.М.Дяконов тълкува чрез ирански като „преден, подвижен отряд“, Иванчик допълва, като обръща внимание, че такъв „преден отряд без обоз и жени“ трябва да включва корена „bal“, ако се вземе предвид скитския език. Превода на „конен отряд“ на скитски e засвидетелствуван в ономастиката (οὐαδτόβαλος) като „бал“ (А. Иванчик), освен това е съхранен и в осетинския, като „балц“.
Сиреч, още от 1991 г. се знае много ясно, че същите *gam-ir(а), известни в VІІІ/VІІ в. пр.н.е. чрез асирийските клинописи, на иранският диалект на онези скити, които са преобладавали на територията на по-късните осетинци, са известни като „бал“, просто защото „балц“ на осетински е „преден подвижен отряд, без обоз и жени“.
Скитският език (или езици) е обобщаващо понятие за иранските езици и диалекти, разпространени на огромна територия в Източна Европа, Западен Сибир и Средна Азия между VІІІ век пр. Хр. и V век сл. Хр.
С излизането през 1993 г. в Швейцария на монографията на Иванчик за кимерийците, учените промениха много от старите си представи за този древен, исторически народ. Вече е общоприето, че кимерийската родина е била на територията на дн. Северна Армения и южна Грузия. Тоест, сведението на Херодот, че кимерийците са живели първоначално на Крим и че са подгонени от скитите на юг през Кавказ, се оказа просто една „скитска легенда“, на фона на асирийските клинописи.В тази връзка се уясни, че когато Херодот пише, че първият сблъсък между кимерийци и скити става на р. Аракс, той не е имал предвид Волга, нито птоломеевското й име Ра. Много скитолози, особено онези които имаха научна доблест, промениха старите си концепции и днес в науката е прието, че кимерийската история не е „придатък“ към скитската и че „кимерийци“ не е някакво „общо име“, включващо в себе си като част и името на скитите.
Един от първите който приветства новите изследователи бе ветерана И.М.Дяконов, който добросъвестно се отказа от своите остарели виждания и предрече, че този нов поглед на кимерийската история ще доведе до още изследвания и дори до научен бум, какъвто преди 100-тина години имаше в египтологията.
Що се отнася до произхода на етнонима „българи“, за нас е видно, че значението на самоназванието на кимерийците (*gam-ir(а)), е съхранено в скитския език и дори можем условно да посочим откога скитите наричат „*gam-ir(а)“ с името „bal“.
Земите на север от Урарту, т.е. дн. Северна Армения и южна Грузия, са земите на държавата Гамирая (Иванчик, 1993). Между Гамирая и Урарту е съществувала област, именувана в асирийските клинописи „Gu/Qu-ri-a-ni-a”. Когато през 714 г. пр.н.е. кимерийците атакуват Урарту, между двете държави е била тази област.
През VІ в. пр.н.е. кимерийците загубват своята хегемония в Мала Азия и Предния изток. Предвид на упоменатите топоними и хидроними от Херодот през V в. пр.н.е. в Приазовието, като гр. Кимерий, Кимерийски боспор и т.н., можем да допуснем, че те са обърнали поглед на север от Кавказ, т.е. точно към скитските земи.
Следователно термина „балгар” вероятно е съставен от „бал” (скитско-осетинската дума за участници във военни походи) и от „гар” („Gu/Qu-ri-a-ni-a”), както е известна земята на север от Урарту по асирийските и урартските клинописи…
Това се потвърждава и от сведението на Птолемей от ІІ в. от н.е. за наличието на "Гоар" на север от Кавказ.
С други думи, ако нашите учени бяха повярвали на Г.С.Раковски, който през 1856 г. в Белград получава ръкопис от Атон, донесен му от Хаджи Найден Книгопродавец, трябвало е да констатират, че в нашата възрожденска наука още през 1865 г., с излизането в Букурещ на книгата „Българска старина“, е посочено, че „преди българите се зваха гимери и кимери“ (с. 200). Но никой не е повярвал, всъщност. Иречек си позволява от висотата на своята "тапия" да нарече Раковски "фантазьор". Учени като Шишманов и Арнаудов не намират сили да са отговорни пред съвестта си и Раковски като историк е табу и до днес в Българската Акадения на науките.
Респективно, не е потърсен произхода на името „българи“ в тази посока. Нещата не са по-различни с днешна дата, независимо, че новата световна кимерология предлага нови възможности…
Източник: letopisec

ИСТИНСКИТЕ АРИЙЦИ

Човешкото мислене се поддава сравнително лесно на манипулации. Тези, които знаят как работи нашата психика са в състояние да ни внушат много неща. Понякога вярваме не на най-логичното, а на това, което чуваме най-често. При липса на алтернативна информация то става единствената истина за нас. Една упорито и умело натрапвана лъжа ще започне за звучи правдиво след време. По този начин са създадени много заблуди, eдна от тях е за произходът на арийците.

В началото на XX-ти век се появявиха личности, които си присвоиха постиженията на арийците и ги приписаха на свои народи. Понеже в този период малко хора бяха запознати с езикът и културата на древните завоеватели на Индия, то наложеното заблуждение има привърженици и в наше време. Все още се използва терминът индо-германски, макар да няма абсолютно никаква научна основа за това. Да се наречеш ариец и да повтаряш това до безумие е едно, но да го докажеш е съвсем друго нещо. Германските народи нямат нищо общо със старите арийци нито като език, нито като култура, нито като гени. Не съществуват древни исторически извори свързващи немците с народът преклянащ се на Агни ( огнънят), Сурия ( зората) и Сварга ( светлото небе – Сварог).

За да се покаже истината първо трябва да се поясни какво означава арийци, какво е типично за тях и с къде трябва да се търси прародината им... Този народ е бил един от най-могъщите в древността. Покорил е много други племена от различен произход и им е наложил своят език и култура. Повечето хора свързват арийците само с Индия, но прародината на древните поклонници на Агни-огъня се наамира в Европа, в просторните черноморски степи. Свещеното животно на арийците- конят е опитомен в Източна Европа през четвърто хилядолетие преди Христа. Арийската дума за кон – ашва е вариант на тракийската есва, чието значение е бърз. Ашва е свързана с диал.блг. оясвам се-бързам, тичам.[1] Отново в Източна Европа се появяват и първите могилни погребения, поне хиляда и двеста години преди същият обичай издигане на могили над царски гроб да се появи в Индия.
Арийската дума за върховен владетел е раджа, тя идва от тракийската реза –цар, която е документирана за първи път на плочица с линеарно писмо ( НТ13 - XVIII- ти век преди Христа). Рез, рега е и титла употребявана от владетелите Мусокий и Пребънд, чийто племена са основен компонент на населението на Дунавска България.
Като важен арийски символ може да се посочи свастиката. Този слънчев знак се появява първо в земите на траките, още през Медно-Камената Епоха, а и смисълът на думата свастика е лесно обясним на български език [2]. В нашите земи ( а не в германските) се забелязва употреба на свастиката като слънчев символ и орнамент в продължение на повече от 6000 години.
Изключиелно важни са данните от генетичните изследвания на Скул, Шарда и Сонина показващи, че индийската аристокрация е генетично по-близка до източноевропейците отколкото до съседите си индийци. Касае се за генетичният маркер Р1 а1.Той е типичен за създателите на курганската култура ( принадлежаща на създателите на могилните погребения), които са и древните арийци. Освен, че арийският ген Р1 а 1 се среща най-вече сред източноевропейците трябва да се добави, че най-старият му вариант е от Балканите, т.е. Древна Тракия.

Щом това, което и типично за арийците се среща без изключение в Източна Европа, то трябва да заключим, че Прародината на древните арийци е Тракия. Всичко сочи към Тракия. От нашите земи войнствени племена са поели на изток и са покорили много народи. Потвърждение за това получаваме и от сведенията на десетина древни летописци, които споменават за походът на Дионис към Индия състоял се доста преди Троянската война. Трябва да бъде отбелязано, че дори и най-древните тракийски топоними и хидроними са обясними на български език [3]. Същото важи и за тракийските етноними и антропоними [3], [4].

След като бе обяснено къде е родната земя на древните завоеватели на Индия трябва да се поясни и понятието ариец. На санскрит ария означава господар, владетел, върховен. Като такива са считани свещениците - брамини и воинската общност - кшатрия. Правени са доста опити за тълкуване на понятието ария [5], но според мен най-логичният е пропуснат. Ария е свързано с ведическите думи арка – яркост, сияние, лъч, слънце, арошана-яркост, сияене, аркин- ярък, сияещ и аркатвис – ярка светлина, слънчева светлина. Смятам, че ария означава ярък, светъл, сиятелство ( титла за господар), светлейшество ( титла за духовно лице с висок ранг каквито са били брамините). Българската дума ярък, чийто древен вариант са тракийсите арз, арг – ярък [6], е сродна на ведическите ария, арка, аркатвис.

Брамин е свързана с древнолатинската ( пеласгийската [7] ) фламин – жрец и с българската дума пламен (плам, пламък). Арийските жреци са били поклонници на огъня ( пламъка), не случайно едно от върховните арийски божества е Агни – огънят. Арийският теоним се среща като лично име при българите. Огни, Огнян, Огнен, Огньо, Огненин, Огнена, Огняна са едно ехо от времето когато дедите ни са виждали в огъня един от аспектите на бога си - светлината. В пураните се казва, че арийското племе бргу/блгу познато още като бргава/блгава [8] е почитало огъня. Добър кандидат за митичните бргу са тракйското племе бриги, чиито най-стари земи са България и Макеодния. Бригите са народът, от чийто среди произлиза Дионис – обожественият тракийски цар, който покорява Индия в дълбока древност. За неговия поход свидетелстват много летописци, а и не трябва да забравяме, че древното арийско божество Браман [9] е всъщност едно от имената на Дионис-Бромий.

Кшатрия показва връзка с тракийският етноним сатри, пеласгийската дума сатир и разбира се българските думи сват, свекър. Кшатрия означава представител на ( войнска) група, общност, точно каквото е и значението сатри, сатир, сват [10]. Интересна подробност е фактът, че военната терминология на арийските кшатрия е смайващо близка до старобългарската. Рата означава колесничар, войн и отговаря на нашата ратъ- война. Сена означава войска, а старобългарският й еквивалент е санъ-войска, военен отряд. Уржас отговаря на оръжие ( уръжие на диал.блг.), картака е в превод кортик, тапар е топор-бойна брадва, а астри означава остро, острие, меч. Ще бъде добавено също, че нашата дума чета ( група бойци) отговара на арийската чата-група, отряд.
Като най-важни качества на арийската войнска класа се определят смелостта, героизма, решителността, силата, но също благородството и способността да се прощава.

Арийското общество е познавало класовото разделение. Чатур- варнас означава четири цвята, т.е. четири класи. Чатур-четири не се нуждае от коментар, а за варнас трябва да се спомене, че е обяснима със старобългарския глагол варити [11]. Може да се каже със сигурност, че благородническата класа са били европеиди със светла коса и светла кожа, понеже в санскрит имаме термин хари кеса – русокос, а противниците на арийците са наречени кали- черни ( имащи цвят на кал). Също така трябва да се спомене, че според Патанджали важно качество за брамините е това да имат руса коса.

Освен брамините и кшатрия са познати още две по-низщи класи. Това са ваишия и ксудра. Ваишия са били занаятчии, търговци, скотовъдци, т.е. простолюдието, селяните. Ваишия е свързано с арийските думи васа, виша – село, които са еквиваленти на старобългарската вьсъ- село, словенската вас-село и чешката вес-село.

Ксудра е най-низшата класа. Тези хора са изпълнявали тежка работа като оране, пране, чистене на риба. Името на последната прослойка означава дребни, ситни, незначителни. Свързва се с персийската кутра-дребен, която пък е родствена на нашата кутре-дребосъче.

Виждаме, че не само Прародината на арийците са нашите древни земи, но също и, че понятията ария, брамин, кшатрия, ваишия, ксудра и класовото разделение чатурварнас са обясними на български език.
В следващият постинг ще бъде дадена информация за Ведите и за арийският пантеон. Ще бъдат посочени и историческите извори определящи българите като наследници на арийците...

Истината може да бъде укривана дълго време, но не може да се унищожи! Тя е вплетена в езикът ни, в древните ни обичаи, в недрата на българската земя съхранила споменът за първите благородници!



Пояснения:

[1]. Днешната дума кон е била позната на арийците като кинуин. Може да звучи странно, но тези, които са запознати със старобългарският език знаят, че само преди петстотин години много названия на животни са имали по-различно произношение. Жребче – жребен, осле-ослен, козле-козлен. Старобългарската наставка ен е само вариант на арийската ин (балин/валин-вол) и на трако-пеласгийската инт ( волинт-вол).

[2] За етимологията на думата свастика прочетете в:
http://sparotok.blog.bg/politika/2009/10/15/dionis-i-trakiiskiia-pohod-kym-indiia.416191

[3] http://sparotok.blog.bg/politika/2009/09/13/quot-izchezvaneto-quot-na-edin-narod.396786


[4] http://sparotok.blog.bg/politika/2009/12/01/bylgarskite-lichni-imena-ot-gledna-tochka-na-trakiiskiia-ezi.446548


[5]. Ария е тълкувано и като орачи, но тук се касае само за звукова прилика защото орането е било предназвачено само за най-низщата класа – ксудра. Благородниците са се занимавали или с религиозни ритуали ( брамините), или с военно дело ( кшатрия). За арийците е било немислимо да се занимават с полска работа.
Друг опит за тълкуване на ария е с германската дума ере – чест. Тук има друг проблем, германските езици са структурно съвсем различни от арийския, в който има такива комбинации от съгласни, които са непроизносими за представителите на германските народи. Става дума за пршч ( пршчати ), врт ( врти).... Да не забравяме важната подробност, че арийците са конен народ, чието основно оръжие е лъкa, а германите нито са били конен народ в древността, нито пък са използвали широко лъкове във военното си дело.

[6]. Тракийските думи арг, арз означават сребро, но първичният смисъл е ярко, бяло, какъвто е и цветът на среброто. На арийски аржуна означава сребро, но също и бяло, светлина, зора, цвят на мляко.

[7]. Фламин –жрец, флама –плам са латинизирани пеласгийски глоси. Плам, паля се среща в пеласгийският топоним Палене, което гърците превеждат като флегра- пламтящ, опален. Тъй като в санскрит има взаимна замяна на п с б, а също и взаимозамяна на р и л ( както и в старобългарския) то брамин е равностойно и на пламин – пламен- пламък.

[8]. бргу/блгу и бргава/блгава показва връзка с етнонима бриги, но и с българи. Има и логика понеже най-древната земя на бригите е Западна България и Македония, а в римските автори определят този регион като отечеството на българите, споменават и, че дедите ни обединяват земите си въз основа на родовото право. Данни за това ще намерите в следният постинг
http://sparotok.blog.bg/politika/2009/12/12/drevnite-makedonci-i-dneshnite-bylgari.453588


[9]. Браман е различно понятие от свещеникът брамин. Браман означава бръмчащият, громотещият, докато брамин/пламин е свързано със светлина, пламък. Браман е названието на богът създател, а брамините са арийците- свещеници, почитащи слънцето и неговият земен аспект – огъня.

[10]. За свекър, сатри и сатир виж постинга Дионис и тракийският поход към Индия
http://sparotok.blog.bg/politika/2009/10/15/dionis-i-trakiiskiia-pohod-kym-indiia.416191

[11]. Варити означава варя, в смисъл боядисвам, придавам цвят. За да се оцвети тъкан тя трябва да се постави във вряща вода съдържаща органични оцветители.
автор: sparotok http://sparotok.blog.bg/

Най-старият досега откриван надпис на кирилица

Край Търговище откриха най-стария надпис на кирилица **** Най-старият досега откриван надпис на кирилица в света се намира в скалния манастир край село Крепча в област Търговище. Това разказа пред "Новинар" археологът проф. Николай Овчаров.

Надписът в Крепча бил открит още от Карел Шкорпил, но е разчетен много по-късно от проф. Казимир Попконстантинов, който успял да прочете и

датата, на която е бил направен - 921

Това означава, че манастирът е съществувал още по времето на цар Симеон Велики, което го прави най-старата българска скална обител, позната ни досега.

В надписа се споменава за отшелник на име Антоний, който е основал манастира и е починал там. Негов последовател на име Михаил разказва за смъртта на Антоний и заявява твърдо, че там винаги ще има църква и че тя никога няма да стане хамбар. За съжаление обаче по-късно манастирът е изоставен и доскоро той беше трудно достъпен и слабо известен.

По програма "Фар" обаче бяха изградени стълби и вече е сравнително лесно човек

да изкачи 30-те метра и да разгледа средновековната света обител

която е на три нива и има две църкви, изкопани в скалите.

С манастира се е заел отец Серафим от Попово, който се грижи за светата обител и мечтае да я възстанови и да построи в подножието й килия. Той е ръкоположен за игумен на манастира от русенския митрополит. За да бъде започнато възстановяването на светото място обаче, трябва то да получи акт за собственост и така да може да се кандидатства за финансиране по различни проекти, обяснява Николай Овчаров. Ако скалният манастир бъде възстановен, той ще стане вторият действащ в страната след "Свети Димитър Басарбовски" край Русе.

Манастирът е може би най-южният от един голям комплекс от скални манастири край Русенски Лом, които са били особено популярни и тачени от царете в Първото българско царство.

Значението на надписа от Крепча е огромно, защото той е поредното

доказателство, че кирилицата е започнала да се използва в България

Според проф. Николай Овчаров у нас не се обръща достатъчно внимание на създаването на кирилицата и това води до объркване. "Дори в нашите училища едва ли не децата остават с впечатлението, че кирилицата е създадена от братята Кирил и Методий", обяснява Овчаров и допълва, че в Русия пък се говори малко за създателите на азбуката и просто се казва, че това е славянската писменост. Овчаров припомня, че Кирил и Методий са създали не кирилицата, а глаголицата и са я разпространили във Велика Моравия.

Археологът е категоричен, че появилата се по-късно кирилица е създадена именно в България, и по-точно в Плиска, от учениците на Кирил и Методий - Климент, Наум, Сава, Ангеларий и Горазд, които били прогонени от Велика Моравия и получили убежище от княз Борис I.

Археологът обяснява, че кирилицата е

създадена на основата на говоримия български език

а не просто на славянския и това я прави на първо място българска азбука. Едва по-късно други славянски народи започват да я използват, като първите кирилски надписи в Русия например чак от края на Х век.

В същото време освен надписа от Крепча в България имаме още множество надписи от началото и средата на Х век - най-вече от времето на цар Петър. Преди текстът от Крепча да бъде разчетен, за най-ранен се смятал надпис върху керамична плочка от Плиска, проучен от проф. Димитър Овчаров, на който било написано името Алцек и датата 931. В манастира край село Черноглавци, Разградско, пък били намерени цели 70 надписа на кирилица от средата на Х век. *** Автор: Иваничка Кючукова

СВЕТЪТ ПРИЗНА: България е земята на най-древната цивилизация!

Американската наука призна, че най-древната цивилизация в Европа е процъфтяла на територията на България и част от Балканите от 6200 г. до 4500 г пр.н.е.

Едно изследване на професор Дейвид Антони:

Неочакван фурор предизвика в Ню Йорк изложбата “Изгубеният свят на Стара Европа”, писа “The New York Times”. Дълго преди разцвета на Гърция и Рим, дори много по-рано от възникването на първите градове в Месопотaмия и Египет, в долното течение на Дунава и Предбалкана е живял народ, изпреварил своето време в търговията, изкуството и техниката. В последните дни на 2009 г. много американски специализирани издания, а и

ежедневници отбелязват, че в периода на своя разцвет цивилизацията „Стара Европа“ е била едно от най-развитите места на света. Отбелязват още, че през 1972 г. край Варна е открит Варненският некропол и неговото халколитно съкровище.

Също така и комплексът в Дуранкулак, който е основно неолитно селище със своите 1 200 гроба, които съдържат най-голямото праисторическо съкровище в Югоизточна Европа. Обитателите на Северозападното Черноморие са били високо развита общност, чиито традиции са навлезли в културното наследство на тракийската етнокултурна общност и по-късните древногръцки цивилизации, най-старата от които около 2700–1120 пр. Хр. е Микенската цивилизация. Дъглас Бейли от Университета в Сан Франциско пише в каталога на изложбата „Изгубеният свят на Стара Европа“ следното:

Способността да създават, използват и разбират символичните предмети като статуетки, определя хората като такива. Тази способност обединява нас съвременните хора с хората от неолита и художниците от палеолита.

Свидетелство за това са експонатите – златни, медни и керамични образци като гривни, статуетки и съдове, които по думите на Мишел Луи Сефериад, антрополог от Националния център за научни изследвания във Франция, са обгърнати с древни мистерии, култове и митове. Пак по нашите земи са открити и НАЙ-СТАРИТЕ ПИСМЕНИ ЗНАЦИ В СВЕТА.

От селищната могила край село Караново е изкопан глинен печат, чиято възраст се определя на 3000 – 3500 г. пр.н.е. Приблизително от този период са и находките от Трансилвания /Румъния/ и край Винча /Сърбия/. Още по-стари са знаците върху малко глинено съдче, намерено край село Градешница /Врачанско/ – от 3500 – 4000 г. пр.н.е.! За сравнение ще посоча, че шумерската писменост, считана доскоро за най-стара в света, е

възникнала към 3100 г. пр.н.е., а египетската – около 3000 г. пр.н.е.

Сега и Европа започна да забелязва тези факти. Нови открития доказват нещо наистина сензационно: Балканите са люлката на цивилизацията, тези земи са били обитавани от една високо развита култура, която е много по-стара от месопотамските цивилизации, пише Дойче веле. Харалд Харман в своята книга „Загадките на Дунавската цивилизация” доказва, че Балканските земи са били обитавани от цивилизация, която развива първата писменост. Харман нарича тази култура, обитаваща земите на днешна Сърбия,

Македония, България, Румъния, Гърция, като и части от Украйна и Унгария, „староевропейска”.

Според археологическите открития нейната поява може да бъде отнесена към 7 хил. пр. Хр. Харман твърди, че думи, които досега са били считани за старогръцки, всъщност са „староевропейски“ и се използват и до днес – камина, маслина, керамика, метал, химн и др. Писмеността на Дунавската цивилизация се е появила 2000 години преди тази на шумерите. Харман потвърждава,това,което отдавна знаем,че най-старото злато в света е намерено на територията на днешна Варна. Според съвременните методи и технологии за датиране то е правено някъде през 4 500 г. пр. Хр., което означава, че е с 2000 години по-старо от златото, намерено в Египет.

bradva.bg

Дългоочакваните плочи, изписани на Кирилица от времето на 'траките'!

Започвам публикуването на материали за произхода на българската писменост отзад-напред: в тази статия ще покажа седем плочи, намерени в Родопите и изписани на кирилица, най-вероятно от времето на 'траките'; в следващата ще представя голям брой праисторически надписи от българските земи, където се крият корените на писменостите, използвани днес от голяма част от човечеството.

От дълги години в българската наука битува мнението, че преди св. Кирил Философ да създаде нашата писменост, българите са пишели с гръцки букви или по думите на Черноризец Храбър ‘чрътами и резками’. За траките, които официалната историография считаше за незначителен компонент при ‘формирането на българската народност’, историците бяха единодушни, че не са имали собствени букви, а в редки случаи са използвали гръцката азбука. Тези твърдения бяха затвърждавани от поколения български историци и се превърнаха в изключително консервативна догма, която потиска слабия глас на всеки, който дръзне да я оспорва. Независимо от откриването преди десетилетия на Ситовския, Надарския, Кьолменския и други надписи, официалната версия на историята не само, че не беше променяна, но и биваше ‘подсилвана’ от учени, които заявяваха авторитетно, че Ситовският надпис е игра на природата. Подобни неистини имаха за цел да пресекат в зародиш всяка наченка на ревизионизъм по въпроса за писмеността и да увековечат политически правилната теза, че предците ни не са познали високата култура, присъща на народите със собствена писменост. Важно е също да се отбележи, че писмената, които публикувам по-долу, са известни на отделни български учени, които през годините са пазили гузно мълчание за съществуването им. Нека всички последици от това принизяване на българската култура лежат на тяхната съвест и на тази на съучастниците им.

През всичките години на отрицание и омаловажаване постиженията на нашия народ в изолирани райони родолюбиви българи са пазили ревностно от нечисти ръце няколко плочи-скрижали, изписани на чиста Кирилица и все пак напълно неразбираеми за днешния българин. Пръв за тези плочи споменава писателят и най-голям изследовател на Орфей Никола Гигов. Всички те са били открити преди столетия в разрушени древни храмове и светилища и са били съхранявани грижливо от будни родопчани, които по този начин са отдавали чест и са защитавали делото на предците си, създали древните писмена. След като научих за съществуването на тези плочи, заедно с неколцина съмишленици, се заех да ги открия и заснема, за да станат всеобщо достояние. В хода на проучването се оказа, че освен плочите от Централните Родопи, споменати от Гигов, има и други – една от ‘тракийската’ Петелова могила край с. Драгойново, Първомайско и една от с. Горно Луково, Ивайловградско. За мен е извън съмнение, че са оцелели и други плочи, пръснати из различни краища на Родината.

От 30-те години на 19-и век султанско разрешение дава началото на строителство на православни храмове в Родопите. За родолюбивите българи това са били времена на надежда, упование и силна вяра. Жив е споменът за широколъшката църква, построена със задружните усилия на цялото село само за 38 дни. В селата се строят църкви, а на древните свети места, неизличими от хилядолетията в народната памет, родопчани градят малки параклиси. Това е бил моментът, когато древните плочи могат отново да заемат полагащото им се място, да бъдат извадени от потайните скривалища (плочата от с. Гела е крита във варница и затова на снимките е изцапана в бяло, нужно е професионално почистване и реставрация), осветени и положени като безценни светини не къде да е, а именно в олтарите на параклисите и църквите. Всичките плочи, които ще публикуваме за пръв път по-долу, са намерени скрити в олтарите, а някои от тях дори служат за олтар (‘светата трапеза’)! Този факт е блестящо доказателство за историческия усет на възрожденските българи от Гела, Широка лъка, Солища и околни села, за дълбокото им преклонение пред светините, които дори не са можели да прочетат. Родопчани са чувствали непреходната сила на тези ‘езически’ паметници, знаели са, че те са не просто останки от незапомнени времена, а ключ към миналото, но и бъдното величие на българския дух. Като такива тяхното място е било едно-единствено – в Светая Светих, където достъп има само свещенослужителят. Те са били полагани в олтара след освещаване и издълбаването на кръст или надписване най-отгоре името на храма и най-отдолу датата на полагане в олтара.

Удивление буди фактът, че буквите по повечето плочи имат напълно съвременен вид и начин на изписване. По тази причина всеки, докоснал се до тези плочи, в първия момент изпада в голямо объркване. Надписите изглеждат познати и човек има усещането, че всеки момент ще ги прочете. За древността на надписите обаче свидетелстват:



Т. нар. scripta continua- слятото писане без разстояния между думите, което е характерно за всички древни писмености;
Невъзможността текстът да бъде разчетен, независимо, че почти всички знаци са познати за един грамотен българин;
Много малкото букви, означаващи гласни звуци, също присъщо на древните писмени системи;
Разликата в изписването между надписите при освещаването от 19-и век и останалата част от всяка плоча;
Липсата на някои букви от съвременната ни азбука;
Силното износване на някои от надписите в сравнение с по-късните издълбавания.
Гореспоменатите недвусмислено показват, че плочите не са от 19-и век. Вероятността да са писани в по-ранен период от османското владичество изглежда също толкова невероятна. Всички сме виждали текстове на старобългарски и веднага можем да заявим, че графичният им вид е коренно различен и следователно няма как родопските скрижали да са, да речем, от 13-и век. Азбуката, която Кирил и Методий ‘създават’, има различно изписване от писмената пред очите ни. Какво остава?

Налага се да приемем, че каменните надписи са създадени в един много по-ранен исторически период, далеч преди светите братя да извършат делото си. По всичко личи, че именно тези родопски букви са били основата, върху която те са изградили нашата азбука. Или се оказва, че Кирил и Методий не са измислили буквите, а са ги събрали и систематизирали на базата на отдавна съществуващи по нашите земи писмени знаци (нещо, което надали е изненада за непредубедените любители на българската история).

Изненадите за българина обаче не свършват дотук. След като бяхме заставени от неумолимата логика да приемем, че ‘Създателите’ на азбуката ни са само компилатори /разбира се при всичкото ни уважение и преклонение пред труда им/, древните скрижали поставят нова главоблъсканица пред тревожните ни умове. Как е възможно букви, писани преди повече от хиляда и триста години, да приличат много повече на съвременните, отколкото тези, използвани от българите в доста по-късния период X-XIV в.?

Отговорът на този въпрос ще дадат лингвистите, езиковедите и историците, които се захванат с изучаването и разчитането на скрижалите. За нас засега остава обяснението, че писмеността ни е претърпяла дълга еволюция обратно към първоначалния си вид. Днешната ни кирилица се е завърнала към корена си, а всички развития и реформи в писмеността несъзнателно са я водили към нейната изначална простота и съвършенство.

Мартин Константинов
20.07.2009

Плочата от с. Горно Луково, Ивайловградско

Венетски надпис с аналогично изписване, открит в близост до Падова, 4-5 в. пр. Хр. (http://www.maknews.com/html/articles/ambrozic/ambrozic.html). С благодарности към Павел Серафимов (Спароток).

Плочата от с. Драгойново, открита в тракийската Петелова могила!

Наличната информация за Драгойновската плоча до преди да я заснемем през 2009 г.

Плочата от параклиса Св. Илия, с. Широка лъка

Плочата от параклиса Св. Козма и Дамян, с. Широка лъка

Плочата от с. Солища

Сравнете със старобългарското изписване на буквите:

Дами и господа български(?) учени, ако досега успявахте да подминете мълчешком съществуването на тези Скрижали, днес повече не можете да си затваряте очите. Спасете малкото си останало достойнство и запишете имената си в историята като:

1. Организирате спешни публично оповестени експедиции по всички краища на страната, за да издирите останалите древнобългарски надписи.
2. Използвате целия наличен научно-технически ресурс на ваше разположение, включително и чуждестранни експерти и лаборатории за разчитането на Плочите.
3. Разгласите резултатите пред цялата българска общественост.

Или искате 'лаиците' да свършат вашата работа и да извадят истинската ни история наяве, а за вас да остане вечният позор?! Защото докато вие трупате титли и грехове, ние ще преровим всяко кътче на Родината, ще раздухаме тлеещите въглени и Жар-птицата отново ще лети!

SPAROTOK - ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

ПРОИЗХОДЪТ НА СТАРОБЪЛГАРСКИТЕ РУНИ

Старобългарските епиграфски паметници с право будят жив интерес у много хора. За съжаление, до днес никой известен наш изследовател не е обърнал внимание на приликата на руните на нашите деди с линеарните писмености от Бронзовата епоха.

Линеар А се използва в Тракия, остров Самотраки [1] стр. 33, остров Крит и т.н. между XVIII-ти и XVI-ти век преди Христа, а Линеар Б от XV-ти до XII-ти век преди Христа [2] стр. 16. Фактът, че повече от четиридесет знака от древното критско писмо се срещат сред старобългарските руни показва, че не се касае за случайност*.

БР- Български руни
ЛП-Линеарна писменост


Големият брой бщи знаци е ясна индикация, че поне от времето на Бронзовата епоха предците ни са обитавали Югоизточна Европа, където са си появили и прототипите на линеарните писмености. Допълнително доказателство за това, че руните на дедите ни са сродни с Линеарен А и Линеарен Б получаваме от факта, че ако на старобългарските знаци приложим звуковата стойност въз основа приликата им с линеарните знаци получаваме смислени български думи.

На розетката от Плиска се разчитат следните български думи лепи- хубав, лоно, сая, буря, вопъл и др. (3).

Пл. руни от Плиска
ЛА - Линеар А
ЛБ - Линеар Б

Въпреки, че днес Линеарен А и Линеарен Б се свързват предимно с Крит и континентална Гърция, коренът на тези особени писмености е в Тракия. Както е известно, още дълбока древност земята ни е обитавана от тракийски племена, на които принадлежат неолитните цивилизации на Караново и Градешница [4] стр. 92.

Вл.Георгиев отбеляза отдавна, че печатът от Караново (шесто хилядолетие преди Христа) и плочицата от Градешница (пето хилядолетие преди Христа) имат знаци показващи силни прилики с древните писмености на остров Крит [5] стр. 152-158. Понеже знаците от Градешница и Караново са много по-стари от критските, то става ясно, че създателите на линеарните писмености са дошли от Тракия. Има и други доказателства за това.

Р. Ван Сусберген (цитиран от К. Порожанов) отбеляза съществуването на тракийски имена в най-древните Линеарен А надписи [2] стр.18. В документи записани с Линеарен Б тракийските имена се оказаха дори десетки [6] стр. 19-22. Подведени от остарели виждания, доста съвременни учени смятат, че траките само са посещавали Крит и не са заселвали там, но характерът на древните минойски топоними показва обратното.

В. Георгиев посочи връзката между тракийският Пергам и критския Пергам [4] стр.89, за съжаление обаче пропуска да отбележи че тракийските селища Идакос, Иде и [4] стр. 83 и мизийската планина Ида [6] V xxxii-122 са сродни на критската Ида [6] IV-xii-60... Нашият езиковед явно не е обърнал внимание, че тракийският Гордус и Патовиса са сродни на критските Гординия и Пайто, както и, че името на критската столица Кносос се обяснява с тракийската дума книса-ерозирало място. Страбон пише, че Кносос е разсечен на две от река Кератус ( Кайратус) [7] Х -4-8, т.е. Кносос означава ерозирало, разсечено от река място.

Щом има тракийски топоними на Крит и столицата носи тракийско име, то островът е обитаван дълго време от траки защото изминават векове преди едно име на селище да се наложи. Освен това миграцията на палеобалкански народи е доказуема и с археологически находки. Хрозни свърза разпространението на така наречената Band Keramik с тракийските преселения в дълбока древност [8] стр. 220.

1, 2, 3 - керамика от Крит
4, 5, 6 - керамика от Тракия

Приемайки, че старите българи са местен балкански народ е лесно да обясним, защо са използвали писменост възникнала в земите ни преди повече от 4000 години. Да не забравяме, че съществуват много извори определящи дедите ни като мизи и пеони [9], [10] стр. 49. Това са тракийски племена обитавали както Европа, така и Азия.

Разбира се може да се възрази, че от XII-ти век век преди Христа Линеарен Б вече не се използва, а руните на дедите ни са от V-ти – VIII-ми век след Христа. Тук трябва да се поясни нещо важно. Документите с линеарни писмености от егейският регион са оцелели поради това, че глиненинте плочици, но които особените знаци са изписани, са изпечени от пожар, възникнал в дворците [11] стр.18. По ирония на съдбата бедствието съхранява писмеността. Преди пожарите са съществували стотици хиляди плочици, но от тях не е останало абсолютно нищо понеже неизпечената глина не може да устои на влиянието на влагата.

В древността като основа за писане освен глинени плочици, са се използвали още кожа и дърво. Тези материали също не могат да се запазят дълго време. Само надписи върху камък и метал могат да устоят няколко хилядолетия. Каквито и документи да са оставили дедите ни между XII-ти век век преди Христа и V-ти век след Христа, използвани ли са кожа и дърво, шансът да се намери нещо оцеляло е нищожен.

Друг фактор определящ запазването, или загубването на писмени паметници е политическата обстановка. Напълно естествено е, че когато чужденец завземе определена територия, той ще се опита да заличи културното наследство на покорения народ. Въстанието на тракийският жрец Вологес срещу римляните е по-скоро предизвикано от опитите на завоевателя да изземе, или изгори важни писания, които са се съхранявали в храма. Римляните унищожават също литературата на други покорени народи. Етруски, ибери и гали са били високообразовани хора, създали са исторически книги, правни документи. След като Рим завладява Етрурия, Иберия и Галия, древите летописи на етруски, ибери и гали изчезват в небитието.

Не трябва да се подценяват и действията на религиозните фанатици. Черноризец Храбър съобщава, че бидейки езичници дедите ни са писали и гадаели с черти и резки [12]. Напълно естествено е, че всички документи от този тип са били унищожавани усърдно, защото са били считани за магоьосническо дело. Трябва да се отбележи, че и в по-късни времена враговете на България са горели нашата книжнина с цел да изтрият славните спомени за миналото ни [13]. Поради тази причина днес не разполагаме със старите исторически книги за които цар Калоян споменава [14] стр. 20.

Да не забравяме също и това, че кланяйки се на догми, доста наши и чужди учени датират старобългарската писменост като принадлежаща само на Ранното Средновековие. Пренебрегва се сведението на Св. Йероним, че още през IV-ти век Мизия е наречена България [10], а също и твърдението на Г. Кодин, че Плиска и Преслав са създадени по времето на Константин Велики [9], т.е. преди 337 година, когато първият християнски император умира. Не се дава популярност и на факта, че в земите ни е открита руническа писменост от през I-ви- II- ри век [15] стр. 49, нито пък ,че според нови проучвания се оказва, че тракийската азбука е по-стара от гръцката, а и, че може да се говори за тракийска писменост още през X – ти век преди Христа [16]. Тя успява да се запази до II-ри век при даките [5] стр 199. А от Именникът ( на българските князе) знаем, че пет века преди Аспарух ( II-ри век) дедите ни са имали царство в Дакия (объ ону страну Дуная) [17] стр.35.

Ето, “липсата на връзка” между оцелелия до XII-ти век пр. Христа Линеарен А и нашите руни може да се обясни сравнително лесно. Нужно е само да се представят укриваните факти и премълчаните исторически извори.

Само въпрос на време е когато славата на дедите ни ще блесне отново. Излезе ли наяве истината, цял свят ще разбере що за народ сме и името българин ще се произнася с уважение и възхищение...

Дедите ни са не само хората създали най-древната писменост, те са успели също да я развият в доста варианти. Това свидетелства за изключителната интелигентност на нашите предци и техните държавнически способности. С право можем да се гордеем с миналото си, с право можем да кажем, че сме дали много на другите народи.



Използвана литература и пояснения:

1.A.Fol, K.Jordanov, K.Porozhanov, V. Fol, Ancient Thrace, Institute of Thracology, BAN,Sofia, 2000;
2. K.Порожанов, Общество и държавност у траките, БАН, София, 1998;
3. РОЗЕТКАТА ОТ ПЛИСКА И ЕГЕЙСКАТА ПИСМЕНОСТ ОТ ВТОРОТО ХИЛЯДОЛЕТИЕ ПРЕДИ ХРИСТА http://sparotok.blog.bg/politika/2009/09/03/rozetkata-ot-pliska-i-egeiskata-pismenost-ot-vtoroto.390833
4. И.Дуриданов, Езикът на Траките, БАН, София, 1976;
5. В. Георгиев, Траките и техния език, БАН, София, 1977;
6. Pliny, Natural History, Loeb, London, 1942;
7. Strabo, Geography, Book-X, Loeb, London, 1999;
8.B.Hrozny, Ancient History of Western Asia India and Crete, Artia, Prague, 1952;
9.http://www.bulgaria88.narod.ru/ELEMENTANOVAPROHISTORIAMACEDONO.htm
10. Г. Ценов, Кроватова България и покръстването на българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;
11.J.Chadwick, The Mycenaean World, Cambridge University Press, Cambridge, 2005;
12.http://www.pravoslavieto.com/history/09/Chernorizets_Hrabur/za_bukvite.htm
13. http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=241&WorkID=7799&Level=1
14.Н. Овчаров, Победите на Калоян, ИК Тангра ТанНаКра, София, 2005;
15. Известия на музеите от Югоизточна България -XXII, Бургас, 2006;
16. http://sites.museum.upenn.edu/gordion/articles/culture/24-artinscriptions
17.М.Москов, Именник на българските ханове, ДИ Петър Берон, София, 1988;


* Всъщност паралелите са повече, но е нужно време, за да бъдат определени със сигурност другите еквиваленти на линеарните знаци със старобългарски руни.Проблемът се състои в това, че някои линеарни знаци имат седемнадесет варианта, при старобългарската писменост също се срещат няколко разновидности на една и съща руна.
След време сравнителната таблица ще бъде променена. Нови знаци ще бъдат добавени, а може би някои ще бъдат премахнати, ако се окаже, че два варианта на руна, или линеарен знак са използвани за две сравнения.

При сравнението с линеарните писмености съм използвал следната литература:

1. Inscriptions in the Minoan Linear script of class A, ed. by W.C. Brice from the notes of Sir A. Evans and Sir J. Myres, Oxford University Press, London, 1961
2.A. Evans, SCRIPTA MINOA II, The written documents of Minoan Cretan with special reference to the archive of Knossos, Vol. II, Oxford, Clarendon Press, 1952;
3. G.P. Carratelli, Le Epigrafi di Haghia Triada in Lineare A, Suplementa a «Minos», Num. 3, Seminario de Filologia Clasica, Universidad de Salamanca, Salamanca, 1963
4. D. Packard, Minoan Linear A, University of California Press, Berkeley/Los Angeles/ London, 1974
5. V.Georgiev, Les deux langues des inscriptions Cretoises en Lineaire A, Academie Bulgare des Sciences, Sofia, 1963
6.J.Chadwick, The Mycenaean World, Cambridge University Press, Cambridge, fourteen edition, 2005
7.J. Chadwick, The Decipherment of the Linear B, Random House, New York, 1959,
8.J. Chadwick, Linear B en verwante scripten, Fibula/Uniboek, Houten, 1990
9.F. C. Woudhuizen, The Earliest Cretan Scripts, Innsbrucker Beiträge zur Kulturwissen-schaft, 2006, ISBN 3-85124-219-X;
10.C. Consani, Testi Minoici Trascritti, con interpretazione e glossario, Incunabula Graeca 100, CNR Istituto per gli Studi Micenei ed Egeo-Anatolici, 1999;

Публикувано от ПАВЕЛ СЕРАФИМОВ - SPAROTOK