Човешкото мислене се поддава сравнително лесно на манипулации. Тези, които знаят как работи нашата психика са в състояние да ни внушат много неща. Понякога вярваме не на най-логичното, а на това, което чуваме най-често. При липса на алтернативна информация то става единствената истина за нас. Една упорито и умело натрапвана лъжа ще започне за звучи правдиво след време. По този начин са създадени много заблуди, eдна от тях е за произходът на арийците.
В началото на XX-ти век се появявиха личности, които си присвоиха постиженията на арийците и ги приписаха на свои народи. Понеже в този период малко хора бяха запознати с езикът и културата на древните завоеватели на Индия, то наложеното заблуждение има привърженици и в наше време. Все още се използва терминът индо-германски, макар да няма абсолютно никаква научна основа за това. Да се наречеш ариец и да повтаряш това до безумие е едно, но да го докажеш е съвсем друго нещо. Германските народи нямат нищо общо със старите арийци нито като език, нито като култура, нито като гени. Не съществуват древни исторически извори свързващи немците с народът преклянащ се на Агни ( огнънят), Сурия ( зората) и Сварга ( светлото небе – Сварог).
За да се покаже истината първо трябва да се поясни какво означава арийци, какво е типично за тях и с къде трябва да се търси прародината им... Този народ е бил един от най-могъщите в древността. Покорил е много други племена от различен произход и им е наложил своят език и култура. Повечето хора свързват арийците само с Индия, но прародината на древните поклонници на Агни-огъня се наамира в Европа, в просторните черноморски степи. Свещеното животно на арийците- конят е опитомен в Източна Европа през четвърто хилядолетие преди Христа. Арийската дума за кон – ашва е вариант на тракийската есва, чието значение е бърз. Ашва е свързана с диал.блг. оясвам се-бързам, тичам.[1] Отново в Източна Европа се появяват и първите могилни погребения, поне хиляда и двеста години преди същият обичай издигане на могили над царски гроб да се появи в Индия.
Арийската дума за върховен владетел е раджа, тя идва от тракийската реза –цар, която е документирана за първи път на плочица с линеарно писмо ( НТ13 - XVIII- ти век преди Христа). Рез, рега е и титла употребявана от владетелите Мусокий и Пребънд, чийто племена са основен компонент на населението на Дунавска България.
Като важен арийски символ може да се посочи свастиката. Този слънчев знак се появява първо в земите на траките, още през Медно-Камената Епоха, а и смисълът на думата свастика е лесно обясним на български език [2]. В нашите земи ( а не в германските) се забелязва употреба на свастиката като слънчев символ и орнамент в продължение на повече от 6000 години.
Изключиелно важни са данните от генетичните изследвания на Скул, Шарда и Сонина показващи, че индийската аристокрация е генетично по-близка до източноевропейците отколкото до съседите си индийци. Касае се за генетичният маркер Р1 а1.Той е типичен за създателите на курганската култура ( принадлежаща на създателите на могилните погребения), които са и древните арийци. Освен, че арийският ген Р1 а 1 се среща най-вече сред източноевропейците трябва да се добави, че най-старият му вариант е от Балканите, т.е. Древна Тракия.
Щом това, което и типично за арийците се среща без изключение в Източна Европа, то трябва да заключим, че Прародината на древните арийци е Тракия. Всичко сочи към Тракия. От нашите земи войнствени племена са поели на изток и са покорили много народи. Потвърждение за това получаваме и от сведенията на десетина древни летописци, които споменават за походът на Дионис към Индия състоял се доста преди Троянската война. Трябва да бъде отбелязано, че дори и най-древните тракийски топоними и хидроними са обясними на български език [3]. Същото важи и за тракийските етноними и антропоними [3], [4].
След като бе обяснено къде е родната земя на древните завоеватели на Индия трябва да се поясни и понятието ариец. На санскрит ария означава господар, владетел, върховен. Като такива са считани свещениците - брамини и воинската общност - кшатрия. Правени са доста опити за тълкуване на понятието ария [5], но според мен най-логичният е пропуснат. Ария е свързано с ведическите думи арка – яркост, сияние, лъч, слънце, арошана-яркост, сияене, аркин- ярък, сияещ и аркатвис – ярка светлина, слънчева светлина. Смятам, че ария означава ярък, светъл, сиятелство ( титла за господар), светлейшество ( титла за духовно лице с висок ранг каквито са били брамините). Българската дума ярък, чийто древен вариант са тракийсите арз, арг – ярък [6], е сродна на ведическите ария, арка, аркатвис.
Брамин е свързана с древнолатинската ( пеласгийската [7] ) фламин – жрец и с българската дума пламен (плам, пламък). Арийските жреци са били поклонници на огъня ( пламъка), не случайно едно от върховните арийски божества е Агни – огънят. Арийският теоним се среща като лично име при българите. Огни, Огнян, Огнен, Огньо, Огненин, Огнена, Огняна са едно ехо от времето когато дедите ни са виждали в огъня един от аспектите на бога си - светлината. В пураните се казва, че арийското племе бргу/блгу познато още като бргава/блгава [8] е почитало огъня. Добър кандидат за митичните бргу са тракйското племе бриги, чиито най-стари земи са България и Макеодния. Бригите са народът, от чийто среди произлиза Дионис – обожественият тракийски цар, който покорява Индия в дълбока древност. За неговия поход свидетелстват много летописци, а и не трябва да забравяме, че древното арийско божество Браман [9] е всъщност едно от имената на Дионис-Бромий.
Кшатрия показва връзка с тракийският етноним сатри, пеласгийската дума сатир и разбира се българските думи сват, свекър. Кшатрия означава представител на ( войнска) група, общност, точно каквото е и значението сатри, сатир, сват [10]. Интересна подробност е фактът, че военната терминология на арийските кшатрия е смайващо близка до старобългарската. Рата означава колесничар, войн и отговаря на нашата ратъ- война. Сена означава войска, а старобългарският й еквивалент е санъ-войска, военен отряд. Уржас отговаря на оръжие ( уръжие на диал.блг.), картака е в превод кортик, тапар е топор-бойна брадва, а астри означава остро, острие, меч. Ще бъде добавено също, че нашата дума чета ( група бойци) отговара на арийската чата-група, отряд.
Като най-важни качества на арийската войнска класа се определят смелостта, героизма, решителността, силата, но също благородството и способността да се прощава.
Арийското общество е познавало класовото разделение. Чатур- варнас означава четири цвята, т.е. четири класи. Чатур-четири не се нуждае от коментар, а за варнас трябва да се спомене, че е обяснима със старобългарския глагол варити [11]. Може да се каже със сигурност, че благородническата класа са били европеиди със светла коса и светла кожа, понеже в санскрит имаме термин хари кеса – русокос, а противниците на арийците са наречени кали- черни ( имащи цвят на кал). Също така трябва да се спомене, че според Патанджали важно качество за брамините е това да имат руса коса.
Освен брамините и кшатрия са познати още две по-низщи класи. Това са ваишия и ксудра. Ваишия са били занаятчии, търговци, скотовъдци, т.е. простолюдието, селяните. Ваишия е свързано с арийските думи васа, виша – село, които са еквиваленти на старобългарската вьсъ- село, словенската вас-село и чешката вес-село.
Ксудра е най-низшата класа. Тези хора са изпълнявали тежка работа като оране, пране, чистене на риба. Името на последната прослойка означава дребни, ситни, незначителни. Свързва се с персийската кутра-дребен, която пък е родствена на нашата кутре-дребосъче.
Виждаме, че не само Прародината на арийците са нашите древни земи, но също и, че понятията ария, брамин, кшатрия, ваишия, ксудра и класовото разделение чатурварнас са обясними на български език.
В следващият постинг ще бъде дадена информация за Ведите и за арийският пантеон. Ще бъдат посочени и историческите извори определящи българите като наследници на арийците...
Истината може да бъде укривана дълго време, но не може да се унищожи! Тя е вплетена в езикът ни, в древните ни обичаи, в недрата на българската земя съхранила споменът за първите благородници!
Пояснения:
[1]. Днешната дума кон е била позната на арийците като кинуин. Може да звучи странно, но тези, които са запознати със старобългарският език знаят, че само преди петстотин години много названия на животни са имали по-различно произношение. Жребче – жребен, осле-ослен, козле-козлен. Старобългарската наставка ен е само вариант на арийската ин (балин/валин-вол) и на трако-пеласгийската инт ( волинт-вол).
[2] За етимологията на думата свастика прочетете в:
http://sparotok.blog.bg/politika/2009/10/15/dionis-i-trakiiskiia-pohod-kym-indiia.416191
[3] http://sparotok.blog.bg/politika/2009/09/13/quot-izchezvaneto-quot-na-edin-narod.396786
[4] http://sparotok.blog.bg/politika/2009/12/01/bylgarskite-lichni-imena-ot-gledna-tochka-na-trakiiskiia-ezi.446548
[5]. Ария е тълкувано и като орачи, но тук се касае само за звукова прилика защото орането е било предназвачено само за най-низщата класа – ксудра. Благородниците са се занимавали или с религиозни ритуали ( брамините), или с военно дело ( кшатрия). За арийците е било немислимо да се занимават с полска работа.
Друг опит за тълкуване на ария е с германската дума ере – чест. Тук има друг проблем, германските езици са структурно съвсем различни от арийския, в който има такива комбинации от съгласни, които са непроизносими за представителите на германските народи. Става дума за пршч ( пршчати ), врт ( врти).... Да не забравяме важната подробност, че арийците са конен народ, чието основно оръжие е лъкa, а германите нито са били конен народ в древността, нито пък са използвали широко лъкове във военното си дело.
[6]. Тракийските думи арг, арз означават сребро, но първичният смисъл е ярко, бяло, какъвто е и цветът на среброто. На арийски аржуна означава сребро, но също и бяло, светлина, зора, цвят на мляко.
[7]. Фламин –жрец, флама –плам са латинизирани пеласгийски глоси. Плам, паля се среща в пеласгийският топоним Палене, което гърците превеждат като флегра- пламтящ, опален. Тъй като в санскрит има взаимна замяна на п с б, а също и взаимозамяна на р и л ( както и в старобългарския) то брамин е равностойно и на пламин – пламен- пламък.
[8]. бргу/блгу и бргава/блгава показва връзка с етнонима бриги, но и с българи. Има и логика понеже най-древната земя на бригите е Западна България и Македония, а в римските автори определят този регион като отечеството на българите, споменават и, че дедите ни обединяват земите си въз основа на родовото право. Данни за това ще намерите в следният постинг
http://sparotok.blog.bg/politika/2009/12/12/drevnite-makedonci-i-dneshnite-bylgari.453588
[9]. Браман е различно понятие от свещеникът брамин. Браман означава бръмчащият, громотещият, докато брамин/пламин е свързано със светлина, пламък. Браман е названието на богът създател, а брамините са арийците- свещеници, почитащи слънцето и неговият земен аспект – огъня.
[10]. За свекър, сатри и сатир виж постинга Дионис и тракийският поход към Индия
http://sparotok.blog.bg/politika/2009/10/15/dionis-i-trakiiskiia-pohod-kym-indiia.416191
[11]. Варити означава варя, в смисъл боядисвам, придавам цвят. За да се оцвети тъкан тя трябва да се постави във вряща вода съдържаща органични оцветители.
автор: sparotok http://sparotok.blog.bg/
понеделник, 13 април 2015 г.
вторник, 24 февруари 2015 г.
Най-старият досега откриван надпис на кирилица
Край Търговище откриха най-стария надпис на кирилица **** Най-старият досега откриван надпис на кирилица в света се намира в скалния манастир край село Крепча в област Търговище. Това разказа пред "Новинар" археологът проф. Николай Овчаров.Надписът в Крепча бил открит още от Карел Шкорпил, но е разчетен много по-късно от проф. Казимир Попконстантинов, който успял да прочете и
датата, на която е бил направен - 921
Това означава, че манастирът е съществувал още по времето на цар Симеон Велики, което го прави най-старата българска скална обител, позната ни досега.
В надписа се споменава за отшелник на име Антоний, който е основал манастира и е починал там. Негов последовател на име Михаил разказва за смъртта на Антоний и заявява твърдо, че там винаги ще има църква и че тя никога няма да стане хамбар. За съжаление обаче по-късно манастирът е изоставен и доскоро той беше трудно достъпен и слабо известен.
По програма "Фар" обаче бяха изградени стълби и вече е сравнително лесно човек
да изкачи 30-те метра и да разгледа средновековната света обител
която е на три нива и има две църкви, изкопани в скалите.
С манастира се е заел отец Серафим от Попово, който се грижи за светата обител и мечтае да я възстанови и да построи в подножието й килия. Той е ръкоположен за игумен на манастира от русенския митрополит. За да бъде започнато възстановяването на светото място обаче, трябва то да получи акт за собственост и така да може да се кандидатства за финансиране по различни проекти, обяснява Николай Овчаров. Ако скалният манастир бъде възстановен, той ще стане вторият действащ в страната след "Свети Димитър Басарбовски" край Русе.
Манастирът е може би най-южният от един голям комплекс от скални манастири край Русенски Лом, които са били особено популярни и тачени от царете в Първото българско царство.
Значението на надписа от Крепча е огромно, защото той е поредното
доказателство, че кирилицата е започнала да се използва в България
Според проф. Николай Овчаров у нас не се обръща достатъчно внимание на създаването на кирилицата и това води до объркване. "Дори в нашите училища едва ли не децата остават с впечатлението, че кирилицата е създадена от братята Кирил и Методий", обяснява Овчаров и допълва, че в Русия пък се говори малко за създателите на азбуката и просто се казва, че това е славянската писменост. Овчаров припомня, че Кирил и Методий са създали не кирилицата, а глаголицата и са я разпространили във Велика Моравия.
Археологът е категоричен, че появилата се по-късно кирилица е създадена именно в България, и по-точно в Плиска, от учениците на Кирил и Методий - Климент, Наум, Сава, Ангеларий и Горазд, които били прогонени от Велика Моравия и получили убежище от княз Борис I.
Археологът обяснява, че кирилицата е
създадена на основата на говоримия български език
а не просто на славянския и това я прави на първо място българска азбука. Едва по-късно други славянски народи започват да я използват, като първите кирилски надписи в Русия например чак от края на Х век.
В същото време освен надписа от Крепча в България имаме още множество надписи от началото и средата на Х век - най-вече от времето на цар Петър. Преди текстът от Крепча да бъде разчетен, за най-ранен се смятал надпис върху керамична плочка от Плиска, проучен от проф. Димитър Овчаров, на който било написано името Алцек и датата 931. В манастира край село Черноглавци, Разградско, пък били намерени цели 70 надписа на кирилица от средата на Х век. *** Автор: Иваничка Кючукова
понеделник, 11 август 2014 г.
СВЕТЪТ ПРИЗНА: България е земята на най-древната цивилизация!
Американската наука призна, че най-древната цивилизация в Европа е процъфтяла на територията на България и част от Балканите от 6200 г. до 4500 г пр.н.е.
Едно изследване на професор Дейвид Антони:
Неочакван фурор предизвика в Ню Йорк изложбата “Изгубеният свят на Стара Европа”, писа “The New York Times”. Дълго преди разцвета на Гърция и Рим, дори много по-рано от възникването на първите градове в Месопотaмия и Египет, в долното течение на Дунава и Предбалкана е живял народ, изпреварил своето време в търговията, изкуството и техниката. В последните дни на 2009 г. много американски специализирани издания, а и
Също така и комплексът в Дуранкулак, който е основно неолитно селище със своите 1 200 гроба, които съдържат най-голямото праисторическо съкровище в Югоизточна Европа. Обитателите на Северозападното Черноморие са били високо развита общност, чиито традиции са навлезли в културното наследство на тракийската етнокултурна общност и по-късните древногръцки цивилизации, най-старата от които около 2700–1120 пр. Хр. е Микенската цивилизация. Дъглас Бейли от Университета в Сан Франциско пише в каталога на изложбата „Изгубеният свят на Стара Европа“ следното:
Способността да създават, използват и разбират символичните предмети като статуетки, определя хората като такива. Тази способност обединява нас съвременните хора с хората от неолита и художниците от палеолита.
Свидетелство за това са експонатите – златни, медни и керамични образци като гривни, статуетки и съдове, които по думите на Мишел Луи Сефериад, антрополог от Националния център за научни изследвания във Франция, са обгърнати с древни мистерии, култове и митове. Пак по нашите земи са открити и НАЙ-СТАРИТЕ ПИСМЕНИ ЗНАЦИ В СВЕТА.
Сега и Европа започна да забелязва тези факти. Нови открития доказват нещо наистина сензационно: Балканите са люлката на цивилизацията, тези земи са били обитавани от една високо развита култура, която е много по-стара от месопотамските цивилизации, пише Дойче веле. Харалд Харман в своята книга „Загадките на Дунавската цивилизация” доказва, че Балканските земи са били обитавани от цивилизация, която развива първата писменост. Харман нарича тази култура, обитаваща земите на днешна Сърбия,
Според археологическите открития нейната поява може да бъде отнесена към 7 хил. пр. Хр. Харман твърди, че думи, които досега са били считани за старогръцки, всъщност са „староевропейски“ и се използват и до днес – камина, маслина, керамика, метал, химн и др. Писмеността на Дунавската цивилизация се е появила 2000 години преди тази на шумерите. Харман потвърждава,това,което отдавна знаем,че най-старото злато в света е намерено на територията на днешна Варна. Според съвременните методи и технологии за датиране то е правено някъде през 4 500 г. пр. Хр., което означава, че е с 2000 години по-старо от златото, намерено в Египет.
bradva.bg
неделя, 10 август 2014 г.
Дългоочакваните плочи, изписани на Кирилица от времето на 'траките'!
Започвам публикуването на материали за произхода на българската писменост отзад-напред: в тази статия ще покажа седем плочи, намерени в Родопите и изписани на кирилица, най-вероятно от времето на 'траките'; в следващата ще представя голям брой праисторически надписи от българските земи, където се крият корените на писменостите, използвани днес от голяма част от човечеството. От дълги години в българската наука битува мнението, че преди св. Кирил Философ да създаде нашата писменост, българите са пишели с гръцки букви или по думите на Черноризец Храбър ‘чрътами и резками’. За траките, които официалната историография считаше за незначителен компонент при ‘формирането на българската народност’, историците бяха единодушни, че не са имали собствени букви, а в редки случаи са използвали гръцката азбука. Тези твърдения бяха затвърждавани от поколения български историци и се превърнаха в изключително консервативна догма, която потиска слабия глас на всеки, който дръзне да я оспорва. Независимо от откриването преди десетилетия на Ситовския, Надарския, Кьолменския и други надписи, официалната версия на историята не само, че не беше променяна, но и биваше ‘подсилвана’ от учени, които заявяваха авторитетно, че Ситовският надпис е игра на природата. Подобни неистини имаха за цел да пресекат в зародиш всяка наченка на ревизионизъм по въпроса за писмеността и да увековечат политически правилната теза, че предците ни не са познали високата култура, присъща на народите със собствена писменост. Важно е също да се отбележи, че писмената, които публикувам по-долу, са известни на отделни български учени, които през годините са пазили гузно мълчание за съществуването им. Нека всички последици от това принизяване на българската култура лежат на тяхната съвест и на тази на съучастниците им.
През всичките години на отрицание и омаловажаване постиженията на нашия народ в изолирани райони родолюбиви българи са пазили ревностно от нечисти ръце няколко плочи-скрижали, изписани на чиста Кирилица и все пак напълно неразбираеми за днешния българин. Пръв за тези плочи споменава писателят и най-голям изследовател на Орфей Никола Гигов. Всички те са били открити преди столетия в разрушени древни храмове и светилища и са били съхранявани грижливо от будни родопчани, които по този начин са отдавали чест и са защитавали делото на предците си, създали древните писмена. След като научих за съществуването на тези плочи, заедно с неколцина съмишленици, се заех да ги открия и заснема, за да станат всеобщо достояние. В хода на проучването се оказа, че освен плочите от Централните Родопи, споменати от Гигов, има и други – една от ‘тракийската’ Петелова могила край с. Драгойново, Първомайско и една от с. Горно Луково, Ивайловградско. За мен е извън съмнение, че са оцелели и други плочи, пръснати из различни краища на Родината.
От 30-те години на 19-и век султанско разрешение дава началото на строителство на православни храмове в Родопите. За родолюбивите българи това са били времена на надежда, упование и силна вяра. Жив е споменът за широколъшката църква, построена със задружните усилия на цялото село само за 38 дни. В селата се строят църкви, а на древните свети места, неизличими от хилядолетията в народната памет, родопчани градят малки параклиси. Това е бил моментът, когато древните плочи могат отново да заемат полагащото им се място, да бъдат извадени от потайните скривалища (плочата от с. Гела е крита във варница и затова на снимките е изцапана в бяло, нужно е професионално почистване и реставрация), осветени и положени като безценни светини не къде да е, а именно в олтарите на параклисите и църквите. Всичките плочи, които ще публикуваме за пръв път по-долу, са намерени скрити в олтарите, а някои от тях дори служат за олтар (‘светата трапеза’)! Този факт е блестящо доказателство за историческия усет на възрожденските българи от Гела, Широка лъка, Солища и околни села, за дълбокото им преклонение пред светините, които дори не са можели да прочетат. Родопчани са чувствали непреходната сила на тези ‘езически’ паметници, знаели са, че те са не просто останки от незапомнени времена, а ключ към миналото, но и бъдното величие на българския дух. Като такива тяхното място е било едно-единствено – в Светая Светих, където достъп има само свещенослужителят. Те са били полагани в олтара след освещаване и издълбаването на кръст или надписване най-отгоре името на храма и най-отдолу датата на полагане в олтара.
Удивление буди фактът, че буквите по повечето плочи имат напълно съвременен вид и начин на изписване. По тази причина всеки, докоснал се до тези плочи, в първия момент изпада в голямо объркване. Надписите изглеждат познати и човек има усещането, че всеки момент ще ги прочете. За древността на надписите обаче свидетелстват:
Т. нар. scripta continua- слятото писане без разстояния между думите, което е характерно за всички древни писмености;
Невъзможността текстът да бъде разчетен, независимо, че почти всички знаци са познати за един грамотен българин;
Много малкото букви, означаващи гласни звуци, също присъщо на древните писмени системи;
Разликата в изписването между надписите при освещаването от 19-и век и останалата част от всяка плоча;
Липсата на някои букви от съвременната ни азбука;
Силното износване на някои от надписите в сравнение с по-късните издълбавания.
Гореспоменатите недвусмислено показват, че плочите не са от 19-и век. Вероятността да са писани в по-ранен период от османското владичество изглежда също толкова невероятна. Всички сме виждали текстове на старобългарски и веднага можем да заявим, че графичният им вид е коренно различен и следователно няма как родопските скрижали да са, да речем, от 13-и век. Азбуката, която Кирил и Методий ‘създават’, има различно изписване от писмената пред очите ни. Какво остава?
Налага се да приемем, че каменните надписи са създадени в един много по-ранен исторически период, далеч преди светите братя да извършат делото си. По всичко личи, че именно тези родопски букви са били основата, върху която те са изградили нашата азбука. Или се оказва, че Кирил и Методий не са измислили буквите, а са ги събрали и систематизирали на базата на отдавна съществуващи по нашите земи писмени знаци (нещо, което надали е изненада за непредубедените любители на българската история).
Изненадите за българина обаче не свършват дотук. След като бяхме заставени от неумолимата логика да приемем, че ‘Създателите’ на азбуката ни са само компилатори /разбира се при всичкото ни уважение и преклонение пред труда им/, древните скрижали поставят нова главоблъсканица пред тревожните ни умове. Как е възможно букви, писани преди повече от хиляда и триста години, да приличат много повече на съвременните, отколкото тези, използвани от българите в доста по-късния период X-XIV в.?
Отговорът на този въпрос ще дадат лингвистите, езиковедите и историците, които се захванат с изучаването и разчитането на скрижалите. За нас засега остава обяснението, че писмеността ни е претърпяла дълга еволюция обратно към първоначалния си вид. Днешната ни кирилица се е завърнала към корена си, а всички развития и реформи в писмеността несъзнателно са я водили към нейната изначална простота и съвършенство.
Мартин Константинов
20.07.2009
Плочата от параклиса Св. Илия, с. Широка лъка
1. Организирате спешни публично оповестени експедиции по всички краища на страната, за да издирите останалите древнобългарски надписи.
2. Използвате целия наличен научно-технически ресурс на ваше разположение, включително и чуждестранни експерти и лаборатории за разчитането на Плочите.
3. Разгласите резултатите пред цялата българска общественост.
Или искате 'лаиците' да свършат вашата работа и да извадят истинската ни история наяве, а за вас да остане вечният позор?! Защото докато вие трупате титли и грехове, ние ще преровим всяко кътче на Родината, ще раздухаме тлеещите въглени и Жар-птицата отново ще лети!
Абонамент за:
Публикации (Atom)