четвъртък, 26 август 2010 г.

Именник на българските ханове

Именникът на българските канове или както е по-известен Именник на българските ханове е кратък летопис, съдържащ имената и родовете на няколко ранни български владетели. В него са посочени също и датите на възкачването им на престола и продължителността на тяхното управление, която включва и времето когато са били съвладетели или в гражданска война. Интересното е, че титлата хан/кан не се споменава при нито едно от изброените имена. Единствената спомената титла е „княз“, с която са наречени Аспарух и петимата му предшественици.

Именникът е открит през 1861 г. от руския учен Александър Попов при изследването на руски летописи. Тогава са открити три руски преписа на документа: най-ранният от тях — Уваровият, е от края на 15 век, а другите два — Погодинов и Московски, са от 16 век. Между трите преписа има някои различия в транскрипцията на имената на владетелите. Текстът на творбата е вмъкнат в книгата „Елински и римски летописец“: между първата част — Четвърта книга на царете, и третата — Хрониката на Георги Амартол, без да бъде отделен от тях.Оригинал на Уваровия препис
Авитохолъ житъ лѣт. ҃т. рѡд ему Дуло. а лѣт ему дилѡмъ твирем. Ирникъ. житъ лѣт. ҃ри. рѡд ему Дуло. а лѣт ему дилом тверимь. Гостунъ наместникь сьï два лѣта. рѡд ему. Ерми. а лѣт ему дохсъ. втиремь. Курт: ҃ѯ лѣт дръжа. рѡд ему Дуло. а лѣт ему шегоръ вечемь. Безмеръ ҃г. лѣт. а рѡд сему Дуло. а лѣт ему шегоръ вемь. сii ҃е кнѧз. дръжаше кнѧженïе обону страну Дунаѧ. лѣтъ. ҃ф.҃еі. остриженами главами. И потѡм пріиде на страну Дунаѧ. Исперих кнѧз тожде и доселѣ. Есперих кнѧз. ҃ѯа лѣт. рѡд Дуло. а лѣт ему верени алем. Тервен. ҃ка. лѣто. рѡд ему Дуло. а лѣт ему текучитем. твирем. ҃ки. лѣт. рѡд ему Дуло. а рѡд ему дваншехтем. Севаръ. ҃еі. лѣт. рѡд ему Дуло. а лѣт ему тохалтом. Кормисошь. ҃зі. лѣт. рѡд ему Вокиль. а лѣт ему шегоръ твиремь. Сïи же княз измѣни рѡд Дулов. рекше Вихтунь. Винех. ҃з. лѣт. а рѡд ему Ѹкиль. а лѣтъ ему имаше Горалемь. Телець. ҃г. лѣта. рѡд Ѹгаинь. а лѣт ему соморъ. алтемь. И сïй иного рад. Ѹморъ. ҃м. днïи. рѡд ему Ѹкиль а ему дилѡм тоутѡм.
Превод на Именника

Превод на Уваровия препис на новобългарски от Петър Добрев:

* Авитохол живя 300 години. Родът му Дуло, а неговата година (на завземането на властта) дилом твирем
* Ирник живя 150 години. Родът му Дуло, а неговата година дилом твирем.
* Гостун, наместникът, 2 години. Родът му Ерми, а годината му докс твирем.
* Курт управлява 60 години. Родът му Дуло, а годината му шегор вечем.
Тези петима князе управляваха княжеството (може да се разбира князуваха, тоест управляваха) оттатък Дунава 515 години с остригани глави и след това дойде отсам Дунава Аспарух княз, както е и досега.

* Аспарух княз 61 години (управлява). Родът му Дуло, а годината му верени алем.
* Тервел 21 години. Родът му Дуло, а неговата година текучитем твирем.
* (неизвестен княз) (Вероятно Кормесий) 28 години. Родът му Дуло, а неговата година дван шехтем
* Севар 15 години. Родът му Дуло, а неговата година тох алтом.
* Кормисош 17 години. Родът му Вокил, а неговата година шегор твирем.

Този княз смени рода Дуло, наречен (според други:сиреч) Вихтун.

* Винех 7 години. Родът му Укил. А неговата година шегор алем.
* Телец 3 години. Родът му Угаин, а неговата година сомор алтем.

И сій иного рад. (спорно тълкуване)

* Умор (управлява) 40 дни. Родът му Укил, а неговата (година) дилом тутом.

За всеки владетел е дадена годината на възкачване на престола според прабългарския календар. В Именника липсват имената на хановете Кормесий, Сабин,Токту и Паган.
Проблеми на тълкуването на Именника

Именникът съдържа календарни термини на непознат език. Първият тълкувател на Именника е финландският езиковед Миккола, който приема, че първата част от календарния термин е име на година, а втората – име на месец, като думата за година е изпусната. От текста на непознатия език, предаден с кирилски букви, не може еднозначно да се определят началото и края на отделните части на някои термини заради липсата на крайни ерове в тях. Например Миккола тълкува слъчетанието верениалем като вер-ениалем, докато е възможно и тълкуване верени-алем, както би се разчленило според правописното правило в старобългарски. Същото се отнася за съчетанието текучитем твирем. Според Добрев твирем е сбъркано лично име на владетел. Миккола разглежда само теку читем като календарен термин и го разчита като „година на коня – седми месец“ според чувашките думи тиха „жребче“ и чуваш. çиччĕ, каз. жеті, тюрк. *jĕtti „седем“

В полза на хипотезата, че текстът е сбор от каменни надписи, написани на гръцки език около 7 век и преведен на старобългарски език по време на царуването на Симеон I, говори фактът, че в Чаталарския надпис календарният термин „вол“ е записан като σιγορ (а календарната 821-2 г. отговаря на годината на вола по китайския календар), което е по-близо до тюркския корен *sïg-, „добитък“ в тур. sığır и др. и позволява да се изтълкува думата шегоръ в Именника. През 8-9 век прабългарският звук /ш/ се предава с гръцки букви като СХ (П. Добрев). Миккола също така отбелязва, че понятието *jïlan „змия“ е предадено като диломъ и прави сравнение с това, че началният звук /j/ в лични имена от тюркски произход е записван от византийските хронисти с буквата Δ и това е отразено в Именника.Изречението И сій иного рад има спорно тълкуване. Според П. Добрев то означава „И този друг измести“. Съществува обаче по-правдоподобно тълкуване: рад е съкратена форма от старобълг. предлог ради, т.е. изразът се превежда като „и този (управлява) заради друг“                                                                                     ПРИЛОЖЕНИЯ І.
Приложение І-1
Сравнителен анализ на сведения, свързани с именника на
българските канове и сведения от
"БЪЛГАРСКИ ЛЕТОПИСИ - ДЖАГФАР ТАРИХИ”
Настоящият сравнителен анализ, свързан с предходно изследване на ав-тора, е частичен и обхваща периода VІІ-ІХ в. С цифровите знаци "1"(А) отбе-лязваме досега известните исторически извори, а с “1".(Б) - становищата на раз-лични изследователи. С цифров знак "2" отбелязваме сведенията от "Български летописи - Джагфар тарихи” (том ІІІ, стр. 97-103).
1. ТЕРВЕЛ
“1”. (А) Гръцки (византийски) извори: Теофан и Никифор споме-нават името му във връзка с възвръщането на престола на свалените византийски императори - Юстиниан ІІ и Анастасий ІІ.
Латински извори: Зигберт (ХІ в.) и Алберих (ХІІІ в.) споменават Тherbelis Bulgaribus dominatur.
"2". “… Айар (Авар) - син на Аспарух.
Тарвил (Тервел) - син на Аспарух.
Наследници на Тервел: Кермес - син на Тервел; Сувар - син на Кермес; Кермек - син на Сувар; Азан Тукта - син на Кермек; Караджам (Кардам)- син на Кермек; Крум - син на Азан Тукта.
Наследници на Айар: Бозок, по-възрастната дъщеря, омъжена за Уран от рода Укил.
Чак Чак, по-младата дъщеря, омъжена за царя на Кара България (=Велика България) - Сулаби, който е внук на Бат Баян.
Наследници на Бозок: Корамджест - син на Бозок; Зухра - дъщеря на Бозок; Бунек (Винех) - син на Зухра; Телес - син на Корамджест; Дилярек (Терелиг) - син на Телес”
2. НЕИЗВЕСТЕН І = АЙАР
“1”. (А) В гръцките и латински извори недостатъчно е изяснен наследникът на Тервел.
(Б) Редица изследователи на Именника на българските канове, като напр. Г. Моравчек, В. Бешевлиев и Дж. Бъри отбелязват, че той е повреден там, където се съдържат тези сведения. В реда, в който се посочват обичайните данни за наследник, се чете само краят на годината на възкачването ”твирем”.
"2". Тервел умрял в 719г. След него царувал неговият брат Айар, когото още Аспарух е поставил за съуправител на Тервел за предотвратя-ване на караници по повод престолонаследието. Тервел го изпратил с неговите войски на помощ на хазарския каган Кук-Куян, сражаващ се срещу арабите. Дъщерята на Айар, Чак-Чак, била омъжена за кара-българския балтавар (кан) Сулаби, също отличил се във войната с арабите. Синът на Сулаби и Чак-Чак е наречен Айар.
3. НЕИЗВЕСТЕН ІІ *= КЕРМЕС
“1”. (А) Латински извори – Зигберт: “727г. над българите се възцарил Кормесий.” Алберих: ”В 727г…Кормесий царувал над българите… вече царувал трети владетел, на име Кормесий.”
(Б) Изследователите на Именника имат различни становища. Според П. Мутафчиев: “След Тервеля…се изредили двама владетели. На първия от тях името не е известно…”
"2". Айар…направил за свой съуправител сина на Тервел, Кермес, назован в чест на алп Кермес - посланик на Тангра. След една от битките с арабите, Айар се разболял от паралич и вместо него царствувал верният му Кермес. Той толкова обичал Айар, че влезъл при него в шатрата в мо-мента на смъртта му. Когато излязъл от шатрата със съобщение за смъртта на Айар, бюрганите заявили, че в него се е вселила Улят и той не може да управлява страната. Тогава дали царуването на неговия син Сувар. Било това в годината на заяка - 727г.
4. СЕВАР = СУВАР
“1”. (А). За Севар се знае само от Именника - той не е споменат от гръцки и латински хронисти.
(Б). Изследователите на Именника датират неговото управление според тълкуванията на стария български календар и данните за Корми-сош.
"2". Сувар умрял в годината на коня (742г.) от психическо раз-стройство по повод това, че Шада Идик (главния съдия) го свалил …в 740г. …от престола. На боилите и багаините…било казано, че Улят е поразила целият род на Кермес … След двугодишно регентство на Би-Хатин …те избрали за цар Корамджест - син на Уран (от рода Укил) и дъщерята на Айяр (Бозок).
5. КОРМИСОШ = КОРАМДЖЕСТ
"1". (А). Латински извори: Зигберт - “…над българите се възцарил Кормесий.” (727г.)
Алберих - “…Кормесий царувал над българите.” (727г.)
(Б). Изследователите на Именника имат различия в броя на годините му на управление.
"2". След двугодишно регентство (740-742г.)…те (боилите и багаините) избрали за цар Корамджест - син на Уран (от рода Укил) и дъщерята на Айар (Бозок). Той царствал щастливо до 755г., когато войнското щастие му изменило…и той предал властта на сина на своята сестра - Бунек. Той (Корамджест) умрял в 761г.
6. ВИНЕХ = БУНЕК
"1". (А). В гръцките и латински извори липсват сведения за Винех.
(Б). Изследователите на Именника имат различия в тълкуванията на текста в трите преписа и връзката на термина “ИМА” (ИМАШЕГОРАЛЕМ) с календарното му тълкувание и хронология.
"2". “…той (Корамджест = Кормисош) предал властта на сина на своята сестра - Бунек”.
7. ТЕЛЕС
"1". (А). Гръцки извори: Теофан: “Българите, като въстанали, избили господарите си, които произхождали от хански род, и поставили мъж злонравен, на име Телец, на 30 години... императорът излязъл срещу Тракия, като изпратил и през Черно море флота от 800 хеландии (военни кораби), носещи всяка по 12 коня. А Телец, като чул за похода по суша и море против него взел за съюзници 20 хиляди от съседните племена, поставил ги в укрепленията и ги обезопасил. Императорът, като дошъл, разположил се на стан в Анхиалското поле. На 30 юни, първи индикт, ден пети, се явил Телец. Той дошел с множество племена и започнали сражение. Те дълго се избивали помежду си. Телец бил обърнат в бяг.”
Никифор: “Работите пък у хуно-българите се развивали по следния начин. Те, след като се уговорили помежду си, убили тези, които облада-вали по родова линия властта над тях, а за свой вожд поставили така наречения Телеций, строг мъж, който заедно с това проявявал от младини сме-лост… срещу императора излязъл Телеций, който имал съюзници немал-ко… Победен в сражението, той се обърнал в бягство…Българите пък като видели злощастието на Телец, въстанали, убили го и поставили за свой господар едного от своите първенци, комуто името било Сабин.”
Латински извори: Зигберт: “762 - Телец, като влязал в сражение с император Константин, бил победен с големи загуби и позор за българите. Поради това той бил свален от българите и убит от тях заедно с първенци-те на народа… Над българите се възцарил Сабин.
(Б). Изследователите на Именника, освен на хронологията отделят внимание на тълкуването на израза: “ …И СИИ ИНОГО РАДЪ“. Преобла-даващо е мнението, че този израз означава : “И този (бе) от друг род.”
"2". “В годината на тигъра, в 762 г., на трона е въздигнат съупра-вителят на Бунек , син на Корамджест и неговата жена от рода Угор Те-лес …Телес бил съюзник на хазарския каган. Потомъкът на Шада-идик (главния съдия) Саин = Сабин…отнел властта от рода Укил…В 764 г., в бой неговите хора изненадали и убили Телес.”
8. САБИН = САИН
“1”. (А). Гръцки извори: Теофан: “На 30 юни…убили Телец заедно с неговите воеводи и поставили Сабин, който бил зет на техния някогашен господар Кормесий…Но когато Сабин изпратил веднага пратеници при императора и поискал да сключи мир, българите направили събор и се противопоставили твърдо на Сабин, казвайки: "Чрез тебе България ще бъде поробена от ромеите…" Станал бунт, Сабин избягал в крепостта Месемврия и преминал към императора. А българите си поставили друг господар на име Паган.”
Никифор: “Този (Сабин), щом получил властта, отправил при им-ператора пратеници, чрез които най-настойчиво молел за мир. На бълга-рите, обаче, не се понравила тази постъпка. Възбудени от това, те силно се противопоставили, понеже мислели, че ще бъдат веднага поробени от ромеите. Сабин се уплашил от това и избягал при императора…българите свалили от властта поставеният от Сабин техен вожд Умар и провъзгла-сили за вожд Тукту… (765г.)
Латински извори: Зигберт: “…Над българите се възцарил Сабин… Българинът Сабин сключил договор с ромеите. Заради това той бил изго-нен от своите и избягал при императора, а над българите се възцарил Паган.”
(Б). Изследователите на Именника търсят причините, поради които Сабин липсва в списъка.
В. Златарски: “…името Сабин като романско по произход е заето от славяните - той е бил по произход славянин, може би някой племенен славянски княз.
Г. Фехер: “Севин (зет на Кормисож и вуйчо на Умар) като наместник на малолетния законен хан Умар от рода Вокил…не е получил място в Именника, понеже не е бил хан, а само заместник.”
О. Прицак: “Сабин - българите го смятали за предател.”
"2". “Телес бил съюзник на хазарския Каган…Потомъкът на иджика Шады - Саин…отнел властта от рода Укил…В 764г. неговите хора… убили Телес, но скоро Сабин бил детрониран в…765г. от тъста на Телес Юмарт. Старикът Юмарт, обаче скоро умрял, и на трона бил издигнат Азан Тукта, син на Кермек и дъщерята на аварския каган Улаг от рода Магунти.”
9. ПАГАН и ТУКТУ = АЗАН ТУКТА
“1”. (А) Гръцки извори: Теофан: “…Станал бунт, Сабин избягал в крепостта Месемврия и преминал към императора. А българите си поставили друг господар на име Паган… На 21 юни през 4 индикт императорът се вдигнал срещу българите и изпратил към Ахело 2600 хеландии (бойни кораби), които снабдил с войници от всички теми (области). А когато тези хвърлили котва при бреговете и задухал севернякът, насмалко щели да се разрушат всички хеландии и се издавили много войници, така че импера-торът заповядал да опънат мрежите, за да бъдат събрани мъртъвците и да бъдат погребани. И на 17 юли той влезъл безславно в столицата…През същата година Паган, господарят на България, изпроводи пратеници при императора да моли да се види лично с него. И като получил отговорслязъл при него с болярите си. Императорът седнал, като заедно с него седнал и Сабин, приел ги и ги укорил за тяхното безредие и за омразата им срещу Сабин и сключили привидно мир.”
Никифор: “…В третия индикт Константин нахлул в България, по-неже българите свалили от властта поставения от Сабин техен вожд Умар и провъзгласили за вожд Тукту, мъж българин, брат на Баян…Ония от българите… които били избягали, се оттеглили в горите при река Дунав, а не малко били убити. Между тях загинал и Тукту заедно с брат си Баян, както и други. А друг един техен вожд, наричан кампанг (Паган), избягал във Варна и изглежда се бил спасил, но бил убит от собствените си роби.”
Зигберт: “Българинът Сабин сключил договор с ромеите. Заради това той бил изгонен от своите и избягал при императора, а над българите се възцарил Паган.
(Б). Изследователите на Именника определят хронологията на хан Тукту и хан Паган условно, средно по една година управление поради липса на хронологични данни - В. Златарски и Ив. Богданов; хан Паган е заличен от В. Бешевлиев, а хан Токту и хан Паган под името “Богдан” са обявени от Й. Вълчев за узурпатори на властта и са разположени в перио-да между Телец и Умар.
"2". “…Сабин…отнел властта от рода Укил…В…764г…неговите хора …убили Телес, но скоро Сабин бил детрониран в…765г. от тъста на Телес - Юмарт. Старикът Юмарт обаче скоро умрял и на трона бил издиг-нат Азан Тукта, син на Кермек и дъщерята на аварския каган Улаг от род Магунти. Неговите врагове обаче говорели, че истинският баща на Азан (Асян = Асен) е един аварски бек, а Кермек го е осиновил след женитбата. Разпространението на тази сплетня способствало за това, че в по-голямата част от живота си Азан бил на служба при аварския каган… Азан в детството си бил много слаб, поради което Кам-боян му дал магическо име… Азан е бащата на Крум и дядото на Омуртаг и всички улаг-български (дунавско-български) царе с името “Азан” (Асен) - са негови потомци. Жена-та на Азан била принцеса от българския род Урус Алан. Тяхната дъщеря Аря - Услан е омъжена за Кан Каранджар и родила на света Урус Айдар… Синът на Бунек, Боян, успял да изгони Саин…След гибелта на Боян властта преминала към сина на Телес - Дилярек.
(Терелиг)…След Дилярек царувал внукът на Сувар, син на Кермек- Караджам или Каранджар (Кардам), брат на Азан Тукта”.
Кратък анализ на източника:
Именникът е открит в 1866г. и до сега са известни три преписа: Уваров, ДИМ, № Увар. 1334 (ХV в.) Москва; Московски, ДИМ, № Син. 280 (ХVІ в.), Москва и Погодинов препис, Публична библиотека “М. Н. Салтиков-Шчедрин”, № 1437 (ХVІ в.), Петербург. Повече от един век Именикът на българските канове е на вниманието на научната общест-веност. Броят на становищата, анализите и публикациите е огромен.
"Българските летописи - Джагфар тарихи” (Бахши Иман, Джагфар Тарихы, Свод булгарских летописей), т. І-1993, т. ІІ-1994 и т. ІІІ-1997г., издадени от Р. Ш. Шарипов, Ф. Г. Нурутдинов и др., Оренбург, Русия.
Историята и частичен анализ на този “домашен извор” за първи път са представени пред научната ни общественост от Петър Голийски - “Джагфар тарихи като извор за историята на българите” (2000г.: Приносът на българите в световната цивилизация, СУ “Св. Климент Охридски"), (сп. Български векове, бр. 3, 2001г.). Известията за генеалогията на дунавскитебългарски царе, включени в настоящия сравнителен анализ, са пред-ставени от Гази Баба, държавен секретар на Гази Барадж - владетел на Волжка България 1230-1242г. Оригиналът на списъка е съставен значи-телно по-рано, защото самият Гази Баба казва следното: “В документите на моя господар (царя Гази Барадж) аз видях списъка на улаг-българските царе, донесени от посланика Азан (Асен) Тертер… Целият архив, който се водеше за връзките ни с други страни изгоря… както и оригиналът на този списък…мен особенно ме интересуваше династията Билиг, тъй като цар Самуил е мой прадядо.” (т. ІІІ, стр. 100-101).
Отговор на въпроса за династията Билиг намираме в сведенията за Кан Кубрат: “Курбат Кюнграт или “Кубрат”, Курт, Хор…по-старият син на Албури. Когато загинал неговият баща, той бил още съвсем млад. До израстването му…управлявал от негово име родният брат на жената на Албури - Юрган (Бюрган) Телес. Наложило се той да обедини българската държава, разпаднала се след смъртта на Албури на 60 самостоятелни об-ласти. Когато Курбат израстнал, Юрган доброволно му предал властта над обединената държава. Живота на Юрган е влязъл в българската история като пример за безкористна служба на народа и страната. В негова памет и в памет на своята майка, Курбат нарекъл себе си с името на тяхния род Кюнграт, което византийците преправили в “Кубрат”. След смъртта на Юрган Телес, на Курбат служил сина на Юрган - Билиг. В едно от сраженията Билиг, спасявайки Курбат, загинал, а Курбат осиновил двамата синове на Билиг – Лачин и Кызыл Кубар. Родните деца на Курбат били три: Атряч Катраг, Бат Боян и Атиле-Аспарух.”(т. ІІІ, стр. 96-97).
Сборниците със сведения от Гази Баба и Гази Барадж са датирани през 1246г. и 1262г., от което би могло да се предположи, че Именникът в най- стария си вариант (ХVв.) е производен продукт за богослужебни християнски цели. Показателно е следното различие: Гостун от род Ерми не е тъждествен с Органа = Юргана Телес. Гостун, Гордас, Кущан (527-528г.) е син на Масгут и внук на Ирник. Неговият опит да установи християнството всред българите е причина за смъртта му (т. ІІІ, стр. 94). Той действително е бил само наместник и е управлявал 2 години от името на малолетния Боян (Сандилх) - син на Мундо (известен в гръцката и латинска историография под името Реан, Татра-Банат, син на Масгут). Нев-ключването в Именника на редица известни чрез гръцки и латински извори, български владетели, е косвено доказателство, че Именникът на бъл-гарските ханове е един по-късен християнски богослужебен продукт и не на последно място в тази посока трябва да бъде преразгледана християн-ско-митичната му уводна част: АВИТОХОЛЪ ЖИТЪ300 ЛЕТ... (153-453 г. сл. Хр.).
Вече отбелязахме добросъвестната функция на държавния секретар Гази Баба. В неговото ведомство, освен международните връзки и доку-менти от оперативен характер, са били съхранявани и особено ценни до-кументи от исторически характер. В това отношение Гази Баба и Гази Барадж, често назовават и цитират Микаил Шамс, държавен секретар от (840г.) времето на Урус Айдар (805-855г.), както и от времето на Кан Боян (Сандилх 535-590)… и те, на някакъв подобен принцип, в предисторичес-ки древни епохи, твърдят, че първият български държавен обединител и владетел, ИДЖИК, е в периода 14953-14653г. пр. Хр., т.е. точно 300 годи-ни (т. ІІІ, стр. 81).
Подобен митичен вариант е отразен и в еврейската библия: “А всички дни на АДАМОВИЯ живот бяха 930 години; и той умря /Първа книга Мойсеева гл. 5, т. 5/. Очевидно митичната хипотеза е общ феномен на древната история.
Изводи:
- Именникът на българските канове и "Българските летописи - Джагфар тарихи” имат достатъчен брой съвпадения и разлики с гръцките и латински извори, за да бъдат определени като “домашни извори”.
- За разлика от Именника, в Българските летописи допълнително са отразени родствени връзки и събития, известни само между роднини.
- Липсата на сведения или неточните сведения от гръцки и латин-ски извори би следвало да се подложат на преоценка като незаинтересова-ност или предумишлена деформация.
В заключение може да се каже:
Оценяваме публикуваните “Бахши Иман, Джагфар Тарихы, свод булгарских летописей” като изключително ценен материал за изясняване историята на Българите. (т. І-1993г., т. ІІ-1994г. и т. ІІІ-1997г., Ф. Г. Нур-утдинов и др., Оренбург, Русия).
Освен нашата дълбока признателност и благодарност към Ф. Г. Нурутдинов бихме искали да предпазим от крайности и безкритични ув-лечения бъдещите изследователи, които ползват материала.