сряда, 2 февруари 2011 г.

ДУША

Душа, раздирана от поетични вопли,
душа, трепереща от студ измислен,
която за да може да се стопли
и огън си запалва мислен.
...
Тя вечно си измисля драми,
които хиперболизира.
Разкъсана от болка само
умее да се чувства жива.

Душа, родена да обича,
която в плиткото умира.
До смърт след вятъра ще тича,
мъжът от мислите да дири.

И ако жив/не мислен!/ го открие,
душата му от нея ще зачене.
И укротена там гнездо ще свие
най - силната любов от мъж родена!

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.