петък, 16 май 2014 г.

SPAROTOK - ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

ПРОИЗХОДЪТ НА СТАРОБЪЛГАРСКИТЕ РУНИ

Старобългарските епиграфски паметници с право будят жив интерес у много хора. За съжаление, до днес никой известен наш изследовател не е обърнал внимание на приликата на руните на нашите деди с линеарните писмености от Бронзовата епоха.

Линеар А се използва в Тракия, остров Самотраки [1] стр. 33, остров Крит и т.н. между XVIII-ти и XVI-ти век преди Христа, а Линеар Б от XV-ти до XII-ти век преди Христа [2] стр. 16. Фактът, че повече от четиридесет знака от древното критско писмо се срещат сред старобългарските руни показва, че не се касае за случайност*.



БР- Български руни
ЛП-Линеарна писменост


Големият брой бщи знаци е ясна индикация, че поне от времето на Бронзовата епоха предците ни са обитавали Югоизточна Европа, където са си появили и прототипите на линеарните писмености. Допълнително доказателство за това, че руните на дедите ни са сродни с Линеарен А и Линеарен Б получаваме от факта, че ако на старобългарските знаци приложим звуковата стойност въз основа приликата им с линеарните знаци получаваме смислени български думи.

На розетката от Плиска се разчитат следните български думи лепи- хубав, лоно, сая, буря, вопъл и др. (3).
Пл. руни от Плиска
ЛА - Линеар А
ЛБ - Линеар Б


Въпреки, че днес Линеарен А и Линеарен Б се свързват предимно с Крит и континентална Гърция, коренът на тези особени писмености е в Тракия. Както е известно, още дълбока древност земята ни е обитавана от тракийски племена, на които принадлежат неолитните цивилизации на Караново и Градешница [4] стр. 92.

Вл.Георгиев отбеляза отдавна, че печатът от Караново (шесто хилядолетие преди Христа) и плочицата от Градешница (пето хилядолетие преди Христа) имат знаци показващи силни прилики с древните писмености на остров Крит [5] стр. 152-158. Понеже знаците от Градешница и Караново са много по-стари от критските, то става ясно, че създателите на линеарните писмености са дошли от Тракия. Има и други доказателства за това.

Р. Ван Сусберген (цитиран от К. Порожанов) отбеляза съществуването на тракийски имена в най-древните Линеарен А надписи [2] стр.18. В документи записани с Линеарен Б тракийските имена се оказаха дори десетки [6] стр. 19-22. Подведени от остарели виждания, доста съвременни учени смятат, че траките само са посещавали Крит и не са заселвали там, но характерът на древните минойски топоними показва обратното.

В. Георгиев посочи връзката между тракийският Пергам и критския Пергам [4] стр.89, за съжаление обаче пропуска да отбележи че тракийските селища Идакос, Иде и [4] стр. 83 и мизийската планина Ида [6] V xxxii-122 са сродни на критската Ида [6] IV-xii-60... Нашият езиковед явно не е обърнал внимание, че тракийският Гордус и Патовиса са сродни на критските Гординия и Пайто, както и, че името на критската столица Кносос се обяснява с тракийската дума книса-ерозирало място. Страбон пише, че Кносос е разсечен на две от река Кератус ( Кайратус) [7] Х -4-8, т.е. Кносос означава ерозирало, разсечено от река място.

Щом има тракийски топоними на Крит и столицата носи тракийско име, то островът е обитаван дълго време от траки защото изминават векове преди едно име на селище да се наложи. Освен това миграцията на палеобалкански народи е доказуема и с археологически находки. Хрозни свърза разпространението на така наречената Band Keramik с тракийските преселения в дълбока древност [8] стр. 220.


1, 2, 3 - керамика от Крит
4, 5, 6 - керамика от Тракия

Приемайки, че старите българи са местен балкански народ е лесно да обясним, защо са използвали писменост възникнала в земите ни преди повече от 4000 години. Да не забравяме, че съществуват много извори определящи дедите ни като мизи и пеони [9], [10] стр. 49. Това са тракийски племена обитавали както Европа, така и Азия.

Разбира се може да се възрази, че от XII-ти век век преди Христа Линеарен Б вече не се използва, а руните на дедите ни са от V-ти – VIII-ми век след Христа. Тук трябва да се поясни нещо важно. Документите с линеарни писмености от егейският регион са оцелели поради това, че глиненинте плочици, но които особените знаци са изписани, са изпечени от пожар, възникнал в дворците [11] стр.18. По ирония на съдбата бедствието съхранява писмеността. Преди пожарите са съществували стотици хиляди плочици, но от тях не е останало абсолютно нищо понеже неизпечената глина не може да устои на влиянието на влагата.

В древността като основа за писане освен глинени плочици, са се използвали още кожа и дърво. Тези материали също не могат да се запазят дълго време. Само надписи върху камък и метал могат да устоят няколко хилядолетия. Каквито и документи да са оставили дедите ни между XII-ти век век преди Христа и V-ти век след Христа, използвани ли са кожа и дърво, шансът да се намери нещо оцеляло е нищожен.

Друг фактор определящ запазването, или загубването на писмени паметници е политическата обстановка. Напълно естествено е, че когато чужденец завземе определена територия, той ще се опита да заличи културното наследство на покорения народ. Въстанието на тракийският жрец Вологес срещу римляните е по-скоро предизвикано от опитите на завоевателя да изземе, или изгори важни писания, които са се съхранявали в храма. Римляните унищожават също литературата на други покорени народи. Етруски, ибери и гали са били високообразовани хора, създали са исторически книги, правни документи. След като Рим завладява Етрурия, Иберия и Галия, древите летописи на етруски, ибери и гали изчезват в небитието.

Не трябва да се подценяват и действията на религиозните фанатици. Черноризец Храбър съобщава, че бидейки езичници дедите ни са писали и гадаели с черти и резки [12]. Напълно естествено е, че всички документи от този тип са били унищожавани усърдно, защото са били считани за магоьосническо дело. Трябва да се отбележи, че и в по-късни времена враговете на България са горели нашата книжнина с цел да изтрият славните спомени за миналото ни [13]. Поради тази причина днес не разполагаме със старите исторически книги за които цар Калоян споменава [14] стр. 20.

Да не забравяме също и това, че кланяйки се на догми, доста наши и чужди учени датират старобългарската писменост като принадлежаща само на Ранното Средновековие. Пренебрегва се сведението на Св. Йероним, че още през IV-ти век Мизия е наречена България [10], а също и твърдението на Г. Кодин, че Плиска и Преслав са създадени по времето на Константин Велики [9], т.е. преди 337 година, когато първият християнски император умира. Не се дава популярност и на факта, че в земите ни е открита руническа писменост от през I-ви- II- ри век [15] стр. 49, нито пък ,че според нови проучвания се оказва, че тракийската азбука е по-стара от гръцката, а и, че може да се говори за тракийска писменост още през X – ти век преди Христа [16]. Тя успява да се запази до II-ри век при даките [5] стр 199. А от Именникът ( на българските князе) знаем, че пет века преди Аспарух ( II-ри век) дедите ни са имали царство в Дакия (объ ону страну Дуная) [17] стр.35.

Ето, “липсата на връзка” между оцелелия до XII-ти век пр. Христа Линеарен А и нашите руни може да се обясни сравнително лесно. Нужно е само да се представят укриваните факти и премълчаните исторически извори.

Само въпрос на време е когато славата на дедите ни ще блесне отново. Излезе ли наяве истината, цял свят ще разбере що за народ сме и името българин ще се произнася с уважение и възхищение...

Дедите ни са не само хората създали най-древната писменост, те са успели също да я развият в доста варианти. Това свидетелства за изключителната интелигентност на нашите предци и техните държавнически способности. С право можем да се гордеем с миналото си, с право можем да кажем, че сме дали много на другите народи.



Използвана литература и пояснения:

1.A.Fol, K.Jordanov, K.Porozhanov, V. Fol, Ancient Thrace, Institute of Thracology, BAN,Sofia, 2000;
2. K.Порожанов, Общество и държавност у траките, БАН, София, 1998;
3. РОЗЕТКАТА ОТ ПЛИСКА И ЕГЕЙСКАТА ПИСМЕНОСТ ОТ ВТОРОТО ХИЛЯДОЛЕТИЕ ПРЕДИ ХРИСТА http://sparotok.blog.bg/politika/2009/09/03/rozetkata-ot-pliska-i-egeiskata-pismenost-ot-vtoroto.390833
4. И.Дуриданов, Езикът на Траките, БАН, София, 1976;
5. В. Георгиев, Траките и техния език, БАН, София, 1977;
6. Pliny, Natural History, Loeb, London, 1942;
7. Strabo, Geography, Book-X, Loeb, London, 1999;
8.B.Hrozny, Ancient History of Western Asia India and Crete, Artia, Prague, 1952;
9.http://www.bulgaria88.narod.ru/ELEMENTANOVAPROHISTORIAMACEDONO.htm
10. Г. Ценов, Кроватова България и покръстването на българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;
11.J.Chadwick, The Mycenaean World, Cambridge University Press, Cambridge, 2005;
12.http://www.pravoslavieto.com/history/09/Chernorizets_Hrabur/za_bukvite.htm
13. http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=241&WorkID=7799&Level=1
14.Н. Овчаров, Победите на Калоян, ИК Тангра ТанНаКра, София, 2005;
15. Известия на музеите от Югоизточна България -XXII, Бургас, 2006;
16. http://sites.museum.upenn.edu/gordion/articles/culture/24-artinscriptions
17.М.Москов, Именник на българските ханове, ДИ Петър Берон, София, 1988;


* Всъщност паралелите са повече, но е нужно време, за да бъдат определени със сигурност другите еквиваленти на линеарните знаци със старобългарски руни.Проблемът се състои в това, че някои линеарни знаци имат седемнадесет варианта, при старобългарската писменост също се срещат няколко разновидности на една и съща руна.
След време сравнителната таблица ще бъде променена. Нови знаци ще бъдат добавени, а може би някои ще бъдат премахнати, ако се окаже, че два варианта на руна, или линеарен знак са използвани за две сравнения.

При сравнението с линеарните писмености съм използвал следната литература:

1. Inscriptions in the Minoan Linear script of class A, ed. by W.C. Brice from the notes of Sir A. Evans and Sir J. Myres, Oxford University Press, London, 1961
2.A. Evans, SCRIPTA MINOA II, The written documents of Minoan Cretan with special reference to the archive of Knossos, Vol. II, Oxford, Clarendon Press, 1952;
3. G.P. Carratelli, Le Epigrafi di Haghia Triada in Lineare A, Suplementa a «Minos», Num. 3, Seminario de Filologia Clasica, Universidad de Salamanca, Salamanca, 1963
4. D. Packard, Minoan Linear A, University of California Press, Berkeley/Los Angeles/ London, 1974
5. V.Georgiev, Les deux langues des inscriptions Cretoises en Lineaire A, Academie Bulgare des Sciences, Sofia, 1963
6.J.Chadwick, The Mycenaean World, Cambridge University Press, Cambridge, fourteen edition, 2005
7.J. Chadwick, The Decipherment of the Linear B, Random House, New York, 1959,
8.J. Chadwick, Linear B en verwante scripten, Fibula/Uniboek, Houten, 1990
9.F. C. Woudhuizen, The Earliest Cretan Scripts, Innsbrucker Beiträge zur Kulturwissen-schaft, 2006, ISBN 3-85124-219-X;
10.C. Consani, Testi Minoici Trascritti, con interpretazione e glossario, Incunabula Graeca 100, CNR Istituto per gli Studi Micenei ed Egeo-Anatolici, 1999;

Публикувано от ПАВЕЛ СЕРАФИМОВ - SPAROTOK