четвъртък, 21 май 2015 г.

Дешифриране на името "българи"

През годините са правени много опити за изясняване на произхода на името „българи“. Цялата литература по въпроса добросъвестно е събрана от Христо Тодоров-Бемберски в неговата книга „Името българи – история и същност“.
Напоследък се появиха и „екзотични“ опити за тълкуване, или по-скоро за изфабрикуване, че името „българи“ има нещо общо с името на древните пеласги и с някакъв пълководец от армията на Ал. Македонски, чието име „Балакр“, е съобщено през ІІ в. от Ариан.
Досега все още не е правен опит да се потърси значението на името „българи“, във връзка с името на древните кимерийци, независимо, че в нашата възрожденска историческа книжнина и в световната историческа литература има много данни, че старото име на българите е „гимери и кимери“.
Повече по въпроса тук:http://letopisec.blog.bg/history/2014/06/04/kimeriici-i-bylgari.1270496 През 1991 г. в София пристига един от най-добрите световни кимеролози Асколд Иванчик, който изнася пред своите колеги доклад точно за етнонимът „кимерийци“ (Иванчик А. И. Об этнониме „киммерийцы“ //Acta Associationis Internationalis. Terra Antigua Balcanica VІ, Sofia, 1991).
Така българските учени научават, че значението на самоназванието на кимерийците, т.е. *gam-ir(а), което И.М.Дяконов тълкува чрез ирански като „преден, подвижен отряд“, Иванчик допълва, като обръща внимание, че такъв „преден отряд без обоз и жени“ трябва да включва корена „bal“, ако се вземе предвид скитския език. Превода на „конен отряд“ на скитски e засвидетелствуван в ономастиката (οὐαδτόβαλος) като „бал“ (А. Иванчик), освен това е съхранен и в осетинския, като „балц“.
Сиреч, още от 1991 г. се знае много ясно, че същите *gam-ir(а), известни в VІІІ/VІІ в. пр.н.е. чрез асирийските клинописи, на иранският диалект на онези скити, които са преобладавали на територията на по-късните осетинци, са известни като „бал“, просто защото „балц“ на осетински е „преден подвижен отряд, без обоз и жени“.
Скитският език (или езици) е обобщаващо понятие за иранските езици и диалекти, разпространени на огромна територия в Източна Европа, Западен Сибир и Средна Азия между VІІІ век пр. Хр. и V век сл. Хр.
С излизането през 1993 г. в Швейцария на монографията на Иванчик за кимерийците, учените промениха много от старите си представи за този древен, исторически народ. Вече е общоприето, че кимерийската родина е била на територията на дн. Северна Армения и южна Грузия. Тоест, сведението на Херодот, че кимерийците са живели първоначално на Крим и че са подгонени от скитите на юг през Кавказ, се оказа просто една „скитска легенда“, на фона на асирийските клинописи.В тази връзка се уясни, че когато Херодот пише, че първият сблъсък между кимерийци и скити става на р. Аракс, той не е имал предвид Волга, нито птоломеевското й име Ра. Много скитолози, особено онези които имаха научна доблест, промениха старите си концепции и днес в науката е прието, че кимерийската история не е „придатък“ към скитската и че „кимерийци“ не е някакво „общо име“, включващо в себе си като част и името на скитите.
Един от първите който приветства новите изследователи бе ветерана И.М.Дяконов, който добросъвестно се отказа от своите остарели виждания и предрече, че този нов поглед на кимерийската история ще доведе до още изследвания и дори до научен бум, какъвто преди 100-тина години имаше в египтологията.
Що се отнася до произхода на етнонима „българи“, за нас е видно, че значението на самоназванието на кимерийците (*gam-ir(а)), е съхранено в скитския език и дори можем условно да посочим откога скитите наричат „*gam-ir(а)“ с името „bal“.
Земите на север от Урарту, т.е. дн. Северна Армения и южна Грузия, са земите на държавата Гамирая (Иванчик, 1993). Между Гамирая и Урарту е съществувала област, именувана в асирийските клинописи „Gu/Qu-ri-a-ni-a”. Когато през 714 г. пр.н.е. кимерийците атакуват Урарту, между двете държави е била тази област.
През VІ в. пр.н.е. кимерийците загубват своята хегемония в Мала Азия и Предния изток. Предвид на упоменатите топоними и хидроними от Херодот през V в. пр.н.е. в Приазовието, като гр. Кимерий, Кимерийски боспор и т.н., можем да допуснем, че те са обърнали поглед на север от Кавказ, т.е. точно към скитските земи.
Следователно термина „балгар” вероятно е съставен от „бал” (скитско-осетинската дума за участници във военни походи) и от „гар” („Gu/Qu-ri-a-ni-a”), както е известна земята на север от Урарту по асирийските и урартските клинописи…
Това се потвърждава и от сведението на Птолемей от ІІ в. от н.е. за наличието на "Гоар" на север от Кавказ.
С други думи, ако нашите учени бяха повярвали на Г.С.Раковски, който през 1856 г. в Белград получава ръкопис от Атон, донесен му от Хаджи Найден Книгопродавец, трябвало е да констатират, че в нашата възрожденска наука още през 1865 г., с излизането в Букурещ на книгата „Българска старина“, е посочено, че „преди българите се зваха гимери и кимери“ (с. 200). Но никой не е повярвал, всъщност. Иречек си позволява от висотата на своята "тапия" да нарече Раковски "фантазьор". Учени като Шишманов и Арнаудов не намират сили да са отговорни пред съвестта си и Раковски като историк е табу и до днес в Българската Акадения на науките.
Респективно, не е потърсен произхода на името „българи“ в тази посока. Нещата не са по-различни с днешна дата, независимо, че новата световна кимерология предлага нови възможности…
Източник: letopisec

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.