вторник, 15 март 2011 г.

Произход на Траките

Траките са най-ранното население, обитавало българските земи. Доказателство за това са както писмените извори, така и многобройните археологически паметници из цяла България. Според съвременните теории за формирането на тракийския етнос, той се е образувал в резултат на множество сложни етногенетични процеси. Приема се, че тези процеси са протекли основно през бронзовата епоха (до ХІІ в пр Хр), паралелно с процесите на формиране на индоевропейската езикова общност, които са обхващали обширни територии от Британските острови до Индийския полуостров.
Етногенетичните процеси при траките започват още през неолитната епоха (8000 - 6000 г пр Хр). Тогава коренното население, което обитавало Балканите и Егейско-Анатолийския ареал (още от средния палеолит), се смесило с голяма група неолитни племена, идващи от югоизток. Така Балканите заедно с Мала Азия и Месопотамия станали част от т.нар. Неолитна революция - за пръв път хората се занимавали със скотовъдство и обработване на земята , за да се прехранват. В следствие на преселенията на различни номадски племена и развитието на индоевропейската общност, през раннобронзована епоха населението на юг от Дунав установило контакти с Централна Европа и Южноукраинските степи. В последствие обаче много тясна станала връзката между народите на Балканите, Егея и Анатолия. В резултат на тези контакти раннотракийската общност се отличавала с високо развита култура, чийто най-внушителен паметник е Варненския некропол - първото обработвано злато в Европа.
Първите оцеляли до наши дни писмени източници, които съдържат данни за траките, са "Илиада" и "Одисея", описващи събития от късната бронзова епоха, което означава, че тогава вече е тракийския етнос е ясно обособен. Изворите също така дават сведения за тесните връзки между траки и пеласги - предгръцкото население на Елада. Освен това силното присъствие на тракийския етнос в Северозападна Мала Азия дава уснование да се вярва, че имената Тракия и Троя имат общ произход. 


Древните Балкански Етноси
В началото на желязната епоха (ХІІ - ХІ в пр Хр) на Балканския полуостров съществували три основни етнически общности. Гръцката група се състояла от елините, които населявали най-южните части от Балканите, Егейския басейн и западния бряг на Мала Азия, от дорийците - северно гръцко племе, което мигрирало на юг и заселило Пелопонес и Средна Гърция, и от ахайците (по-старото гръцко население), от които произлезли йонийците и еолийците. Втората етническа група е групата на Илирите - индоевропейско население, населявало западната част на Балканите и част от Апенинския полустров. Тракийската етнокултурна общност обхващала източната част на Балканите, Карпатско-Дунавската зона и Северозападна Мала Азия. 
 
Най-вероятно траките са били в най-близко родство с древните арменци и фриги, които обитавали значителна част от Централна и Източна Анатолия. На север тракийският елемент се смесил с източноиранските скитски племена, които населявали по-голямата част от южните степи на днешна Украйна. В следствие на съседството между траки, елини и илири около VІ в. пр. Хр. населението на древна Македония, наречено македони, притежавало черти и от трите етноса.
Самите траки не оставили писмени сведения за себе си, а наименованието "Траки" е името, което елините използвали, за да наричат тракийската общост. Предполага се, че това име произлиза от индоевропейския корен thrax, означаващ "дързък", "буен". Писмените извори (Херодот, Тукидид, Страбон и др) споменават над 80 етнонима на тракийски племена. В Карпатско-Дунавската зона (днешна Влахия и Добруджа) най-известни били даките и гетите. В Централна Северна България живеели мизите - име което във византийските хроники се е запазило като синоним на българи. В Северозападна България и Източна Сърбия се намирало племето на трибалите. На юг от Стара планина обаче траките били по-многобройни и в резултат на това дали името на географската област Тракия. По същия начин различни тракийски племена дали названието на местността, която обитавали: серди - Сердика, агриани - Граово, одриси - Одрин. Други тракийски племена са: дентелети (населявали днешно кюстендилско Краище), пеони (около р.Вардар), меди, синти, едони, дерони, бистони и бизалти (по р.Струма), сатри и беси (по р.Марица), астони (Странджа), дии, кикони и сапеи (в Западна Тракия и Родопите). Около Мраморно море, наричано още Тракийско море, живеели тините и долонките на европейския бряг, а витините, мизите (по аналогия на мизите в Северна България) и дарданите били на азиатския бряг. Те били тясно свързани с троянците. Държавообразувателните процеси при тракийските племена започнали през VІІ - VІ в. пр. Хр. и изиграли важна роля в събитията на Балканите, в Елада и в Мала Азия.