събота, 24 ноември 2012 г.

Греши ли д-р Ганчо Ценов?

Автор: balkanec
Някои примери, защо ако искаме да си съставим мнение за изследванията на д-р Ценов, трябва да четем и самия него, а не само тенденциозни извадки на "опровергаващи го".
Той е един от най-големите ни историци, които изследват местния, балкански произход на българите - за разлика от привържениците на версията за чуждия ни произход.



Забравеният д-р Ганчо Ценов

Става дума за един достоен българин, който посвещава целия си живот на изследвания за древната българска история. И за изключително прецизен изследовател.
Д-р Ценов е полиглот, който изучава и познава древните езици и превежда историческите извори директно от оригиналите. Известно е, че изхарчва цялото си състояние, което никак не е малко (жени се за богата германка) за огромните такси за достъп до Ватиканската и други библиотеки, където ползва изворите в оригинал - нещо, за което повечето историци могат само да мечтаят.

Вярно е, че има разминаване между мнението на официалната школа и на д-р Ценов за местности, които описват древните автори. В случая не става дума, че Ценов "не познава" официалните гледища, а че ги опровергава въз основа на самите извори.
Затова да се говори, че Ценов бил "неграмотен" е несериозно.

Различията са за:

- Местонахождението на скитите, според старите автори.

- Има ли планина на Балканите, която древните автори наричат с името "Кавказ".

- Пътят на митологичната героиня Йо, според легендата превърната в крава.

- Мястото на рождения град на Ахил - Мирмикион - край Меотидското езеро.

- Кимерийския босфор, който според официалната днешна версия е Керченския проход на Азовско море - в северната част на Черно море, а според Ценов е именно стария Босфор в Тракия.

Те са свързани.

Нека видим някои от доводите, с които д-р Ценов отхвърля официалните версии:

Старите автори за планина с името Кавказ на Балканите:

Съвпадение на имена на местности не е рядко. така има Мизия и в Анатолия и на Балканите. Името на областта Витиния в Анатолия съвпада с това на местността Витиня у нас. И пр.

ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ - Г. Ценов

"Българите имат връзка със скитите, но според гореописаната теория, това не противоречало на техния турски произход, защото скитите живеели на север от планина Кавказ и във всеки случай били източен народ. Как се е стигнало до идеята, скитите - старите обитатели на Балканския полуостров - да бъдат обявени за азиатци, с това няма да се занимаваме. Ние искаме да обърнем внимание на това, че старите писатели, дали ни информация за скитите и Скития, „под скити” са разбирали старите обитатели на Балканския полуостров.

Страбон (1 век пр. и след Хр.) пише че, планина Кавказ, където са живеели скитите, застъпва земята на албанците (ХI. IV.1). Когато от Бриндизи се пътува през Епидамн (Драч, Дурацо, Дирахиум), се стига до планина Кавказ или Керауния.

По отношение на понятието Скития и скити, достоверен свидетел е римският поет Овидий, заточен в Скития.
Скитските племена, обитаващи тази страна и между които той е живял, са се наричали беси, гети и одриси.
Скитският град, в който Овидий е живял, е бил гетският град Томес.

Живелите през 9 век гръцки писатели, като патриарх Никифор и хронографът Теофан, върху чийто думи се опират не-българските учени при определяне произхода на нашия народ, повтарят горното твърдение на Прокоп за хуните, като го отнасят за българите. Най-старите селища на хуните и българите според тях се намирали на меотидските блата до кимерийския босфор при земята на сарматите и иберийците и до Кавказките планини. Там се намирала стара, велика България.

Страбон (I в.пр.Хр.) идентифицира Кавказ с планината Керауния в дн. Албания и Македония.

Страбон пише:
„В Кавказ живеят иберии и албанци, сармати, скити и ахейци”.

Очевидно ахейците няма какво да правят в днешния Кавказ.


"Херодот пише, че Херкулес е родоначалникът на скитите."


В този кратък обзор Ценов не дава повече подробности.
Но се аргументира подробно тук:




КРОВАТОВА БЪЛГАРИЯ - Г. Ценов

"Златарски си мислеше, че като поставя Кубратова България до Кавказките планини, ще може да спаси поне нещо от азиатщината на българите. Това обаче не можа да стане по много причини.

Най-старият автор, който пише, че хуните някога са живели покрай Кавказките планини, е Прокоп. А Прокоповият Кавказ, покрай който са живели хуните, се е намирал в Тракия и Илирия, а не в Азия.

Прокоп пише:
"От подножията на Кавказката планина едни са обърнати към север и запад и се простират през земята на илирийците и тракийците, други са обърнати към изток и юг и стигат до проходите, в които живеят хуните..."

Явно няма как да се поставят в Азия и илирийците и траките.


"Прокоп не е единствен, защото преди него са казали същото други много по-стари автори като Есхил, Херодот и др.
Страбон например, считайки Кавказ за тракоилирийска верига, пише, че неговите склонове отивали чак до Адриатическо море. Покрай него са живели скитите (хуните), албанците и ахайците. До Кавказките пранини ... са живели и хуните.
Златарски е взел от Прокоп само думата Кавказ, а не смисъла, в който Прокоп е употребил тази дума."

Тук виждаме, че Страбон описва планина с името "Кавказ" до Адриатическо море.

...


За Меотидското езеро или блато, канал - което официалната днешна версия изпраща в Азовско море, а според Ценов се намира край Босфора:

"Кимерии и Скити

Хуните ... според Прокоп и други негови съвременници ... се идентифицират със старите кимерии.
Херодот делеше скитската раса на скити и кимерии, които едно време са живели покрай Меотис и Кимерийския канал.
Прокоп пише: онези, които някога се казваха кимерии, днес се казват хуни, а които в старо време се казваха скити, днес се казват готи /гети - тракийски народ/.
Тъй че, докато Херодот твърдеше, че покрай Меотис са живели кимерии и скити, Прокоп и съвременниците му казваха: там са живеели хуни и готи.
А за да разберем, къде са живели хуните и готите, трябва да знаем какво са разбирали в онези времена под Меотидско блато или Меотидски канал.

Това Меотидско езеро е наричано от старите автори още блато и канал. А Азовско море е голям залив и никак не прилича нито на блато, нито на канал - а още по-малко на езеро.

"Херодот пише, че Понтът (Черно море) образува един канал, който се казва Меотис и се излива в Понта, почти там, където и той сам се излива.

Този канал или залив е Златния рог, защото той се образува от Черно море и се излива там, където се излива и Черно Море. По-ясно е изразена тази мисъл у Есхил, Аполодор, Прокоп и други.

По-старият от Херодот Есхил, описвайки бягството на Йо казва, че тя преминала през Меотидския канал, за да избяга от Европа в Азия. Прометей посъветвал Йо, че за да не й е трудно, е добре да заобиколи реката Хибриста (Марица), да премине КАВКАЗКИТЕ ПЛАНИНИ от където извира Хибриста – Марица и така да достигне Кимерийския нос, който се мие от тясното устие на Меотидския канал. Прометей казва на Йо, че трябва да го премине и, че това място ще се казва Боспор (кравешки проход - Йо е превърната в крава от разярената жена на Зевс - Хера).


Историята на Йо, според разказа на Аполодор ... е следната:

Тя напуснала крайбрежието на Йоническия залив ... минала през земята на скитите и кимериите и преминала през Тракийската теснотия от Европа в Азия, поради което тази теснота се нарекла Бос-пор (волски брод)...

Очевидно тази "Тракийска теснотия" не е в Азия, нито покрай Азовския залив. Това е Босфора.

Най-старият - Есхил - казва, че Прометей бил казал на Йо ... да мине през кавказката планина, от която извирала реката Хибриста (Марица)...

Явно Марица няма как да извира от днешния Кавказ.

"От Есхил научаваме още, че скитите и кимериите са живели по онова време в Тракия и че Кавказ е бил тракийска планина, вероятно днешната Рила, защото от рила извира река Марица.

Херодот пише, че покрай Меотидския канал са живели кимерии и скити, а Прокоп - хуни и готи."

Готите са старите гети - дунавски жители.


"Съобщените тук данни не са отделни факти, а система, която се поддържа от всички стари писатели.
Така например за хунугурите или хуногундурите, които образуваха българската държава, Йордан (готския историк Йорданес), който е писал своята книга около 552 г., казва: Те живееха най-напред покрай Меотидското блато (преди Троянската война), след това в Мизия, Тракия и Дакия..."

...

Да сравним нещата:

УИКИПЕДИЯ:

Босфор

Етимология

Името на протока идва от гръцкото Βόσπορος), букв. „минаването на вола“.


И за да са нещата съвсем ясни:

УИКИПЕДИЯ:

Йо

При бягството си тя преминала през Босфора, който е наречен на нея (от гръцки говежди брод).
Докато бягала от изпратения от Хера стършел, тя стигнала до скалата, където бил окован Прометей. Той ѝ предсказал, че след като преминела Босфора, щяла да стане отново човек, и от нейния род щял да произлезе най-великият герой на Гърция- Херкулес.

Щом е прието, че Босфора е наречен на нимфата Йо, няма как пътят й да минава някъде другаде.
Тук е пълния абсурд на версията, която я праща покрай Северното черноморие и Азовско море.

Така и версията, че Прометей е окован в днешния Кавказ става алогична - именно той упътва Йо към Босфора.

...

За Персийските походи срещу скитите

И за тях д-р Ценов дава повече от достатъчни данни, че се провеждат на Балканите, а не в днешна Южна Русия.

ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ - Г. Ценов

"Живеещият в 6 в.сл.Хр. историк и хронолог на готите - Йордан ни разказва малко
по- подробно за този поход на Кир срещу мизийците. Тези мизийци обаче са
идентични с гетите, древните траки. Тяхната земя се нарича Скития.

След дълго време, почти 630 г. след троянската война, както свидетества Трог
Помпей, персийският цар Кир повел злополучна за него война срещу гетската
царица Томира.

Тя се оттеглила в онази част на Мизия, която чрез промяна на името нарекла от Голяма Сктия или съответно Мала Скития. В тази земя на мизийския бряг, на Понта, тя построила град Томес (Томи2), наречен на нейно име.

По късно персийският цар Дарий, синът на Хистасп, изисква с молби и заплахи
дъщерята на готския цар Антир за жена. Готите презрели сродяването с Дарий и
изпратили неговите пратеници обратно.

Херодот нарича тракийските народи гети (готи) - скити. Той пише относно гореизброените обстоятелства следното:
„Когато Кир се справил с този народ (вавилонците), му се прийскало да подчини
и масагетите.
Те били многоброен, войнствен народ и живеели на изток от р. Араксес (Абраксес - Хебрус - Марица) ... Те са считани също за скитско племе.(I, 201)
„Дрехите и начинът на живот на масагетите са подобни на скитските.( I, 215)”

„След завладяването на Вавилон, се е състоял походът на Дарий срещу скитите.”
(IV, 7, 1) - свидетелства Херодот.
Дарий тръгва по суша към Халкидон, който се намира на азиатския бряг на Мраморно море, преминава с кораб Мраморно море и слиза на брега в Тракия. След това персийският владетел преминава р.Марица (Абраксес), наречена от Херодот- Истрос и пристига до р.Арда, приток на р.Марица. Херодот пише по този повод:
„Дарий пристига до една друга река - Артескос, която тече през земята на
Одрисите”. (IV 92). Река Арда тече през земята на одрисите, от тук Дарий започва
своя поход до р.Вардар.

В този поход персийският цар има работа със следните скитски племена - агатирси, живеещи в Родопи до р.Марис (Марица), неури, меланхлени, будини или водини, гелони, агриани, добери, одоманти, като всички тези са македонски народи. Имената на тези народи са се запазили в имената на днешните македонски градове, като Неврокоп на Нестос, Мелник на р.Струма, Воден в долината на р.Бистрица, Гелон в днешното с.Наколия (Наколец) на Преспанското езеро. Освен тях са споменати, като скитски още и следните народи - пеоцини (Пехчево), серий (Серес), одоманти (Удово), агриани (Охрида) и дебери (Дебер или Дибра). Тези народи Дарий не могъл да подчини, но имало опасност да бъде победен, затова той тайно се върнал обратно през Сестос към Херсон (днес п-в Галиполи).

Херодот пише по този повод:
„Дарий преминал през Тракия, през Сестос достигнал до Херсон. От там той с
кораб отишъл в Азия, като оставил пълководеца Мегабаз да ръководи армията.” (IV, 143). Херодот продължава по- нататък:
„Дарий заповядал на Мегабаз да подчини пеоните и да ги откара в плен от
техните земи, намиращи се в Европа, към Азия.” (V, 12).

Пеония се намира на Стримон (Струма)...

Под Пеония в древността се е разбирало централна Македония или земята при
средна Струма и Вардар.

И т.н...

...


Изводи

Разбира се, старите автори описват и днешния Кавказ и също пишат, че покрай него живеят скити.
Но, това, което доказва д-р Ганчо Ценов е, че най-ранните описания на скитите са в Тракия - на Балканите - това може да се проследи в трудовете му.

Трябва да се има предвид, че официалните исторически школи обикновено работят под политически натиск и преследват политически цели.
Именно заради това д-р Ценов не се доверява на техните преводи и трактовки, а предпочита да изследва историческите извори в оригинал.
автор: samvoin